Възстановяването на икономиката на Украйна след войната, започнала преди година, вече се изчислява на 411 млрд. долара, което е 2,6 пъти повече от БВП на страната за 2022 г., според ново проучване на Световната банка, ООН, ЕК и украинските власти, предава Reuters.
Публикуваната оценка включва периода от 1 година от началото на войната на 24 февруари 2022 г. и количествено определя преките физически щети върху инфраструктурата и сградите, въздействието върху живота и поминъка на хората и цената за „възстановяването към по-добро“, посочва Световната банка.
Общата сума е нараснала драстично спрямо оценка в размер на 349 млрд. долара, публикувана миналия септември.
Новата прогноза идва ден, след като МВФ обяви, че служителите му са постигнали споразумение с украинските власти за 4-годишен пакет от заеми за 15,6 млрд. долара, чрез който могат да се привлекат още милиарди в помощ от други органи, ако програмата бъде одобрена от Изпълнителния съвет на МВФ през следващите седмици. Украйна ще получи многомилиарден заем от МВФ

„Енергийната инфраструктура, жилищата, критичната инфраструктура, икономиката и хуманитарното разминиране са нашите 5 приоритета за тази година“, посочи украинският премиер Денис Шмихал в изявление за направената оценка. По думите му изчислените щети и нуждите от възстановяване не включват данните за загуба на инфраструктура, жилища и бизнес в териториите, сега окупирани от руските сили.
Според бързата оценка на нуждите, Украйна ще се нуждае от 14 млрд. долара за много важни и приоритетни инвестиции за реконструкция и възстановяване през 2023 г., което ще изисква финансиране от 11 млрд. долара над заложеното в бюджета на Украйна за 2023 г. Около 22% от нуждите са за финансиране на транспорта, докато тези при жилищата са 17%, в енергетиката – 11% и селското стопанство – 7%.
Най-голямото пропорционално увеличение е в енергетиката, където щетите са над 5 пъти над нивото, наблюдавано през юни 2022 г., посочи Световната банка. Най-големи скокове са налице във фронтови региони като Донецк, Харков, Луганск и Херсон, обект на силни руски ракетни атаки от октомври.
Вицепрезидентът на Световната банка за Европа и Централна Азия, Анна Биерде, приветства издръжливостта и решимостта на Украйна при справянето със спешните нужди от възстановяване и реконструкция. „Продължаващата подкрепа за Украйна е инвестиция както в страната, така и в глобалната икономика. Подкрепата на партньорите за развитие за публични инвестиции трябва да бъде допълнена от значителни частни инвестиции за увеличаване на наличното финансиране за възстановяване“, заяви тя.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Дания подготвя 1 млрд. долара помощ за Украйна
Годишнина от войната: САЩ праща нова военна помощ за Украйна за милиарди
Байдън дава половин милиард долара военна помощ на Украйна

Президентът на Асоциацията на европейските автомобилни производители (АСЕА) Лука де Мео отправи призив към европейските институции за защита на конкурентоспособността в сектора. По думите му той се бори с безпрецедентен регулаторен и икономически натиск, включително новите стандарти за емисии на екостандарта Евро 7, които ще увеличат цените на новите автомобили „с най-малко 2 хиляди евро, без да определят каквито и да било ползи за околната среда“.
Още: Очакват драстично поскъпване на автомобилите
Според европейските производители това ще доведе до рязко увеличение на производствените разходи и силно небалансиран преход към електричество в сравнение с азиатските или американските конкуренти. Асоциацията иска преди всичко да се ускорят инициативите за „гарантиране на индустриалната база на асоциацията“ по време на екологичния преход и да се защити конкурентният капацитет на цялата верига на доставки.
„Стандартът Евро 7, който е в сила в момента, заедно с увеличаването на електрическите превозни средства, има потенциала да осигури 80% намаление на емисиите на NOx до 2035 г. в сравнение с 2020 г. Предложението на Евро 7 ще има незначително въздействие и би имало висока цена: ACEA изчислява, че предложението за Евро 7 ще доведе до средно над 2000 евро увеличение на цената на нов автомобил. Това означава, че много хора ще бъдат принудени да удължат живота на старите си коли, което има обратен ефект върху околната среда и климата“, се казва в призива на Де Мео, който е и шеф на Renault, в сайта на асоциацията.

Призивът идва ден преди срещата на върха на Европейския съвет в четвъртък и петък, на която лидерите на ЕС ще обсъдят ситуацията с представители на АСЕА.

Временна помощ на „Български пощи“ ще окаже държавата чрез увеличение на капитала с 50 млн. лв. чрез план за оздравяване и дигитализация на държавното дружество. Това обяви вицепремиерът и министър на транспорта Христо Алексиев след заседанието на Министерския съвет.
Увеличението на капитала е пратено за нотификация в Брюксел, за да не се счете за нерегламентирана помощ.
„На второ място работим по план за преструктуриране задълженията на „Български пощи“ заедно с Българската банка за развитие. Идеята е всички тези задължения да бъдат преструктурирани тъй като към момента затова, че не са преструктурирани, „Български пощи“ губят в годишен размер около 6-7 млн. лв. от лихви“, обясни Христо Алексиев.

15% дял от пазара на услугите е заложената цел за пощите. Мерките са, за да се усвоят правилно и средствата, предвидени по Плана за възстановяване.
Покрай протестите на пощенски служители преди месец заради ниското заплащане стана ясно, че дружеството е натрупало 72 млн. лева просрочени задължения. „Български пощи“ претърпя и сериозна хакерска атака миналата година, която повлия на голяма част от дейностите на дружеството. Това още повече е засилило стопяването на пазарния му дял в куриерските услуги спрямо частните оператори. Един милион лева глоба за „Български пощи“ заради хакерската атака
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
С колко вдигат заплатите и ваучерите за храна в „Български пощи“?
Вдигат заплатите и ваучерите за храна в „Български пощи“
Върнаха „Български пощи“ на Министерството на транспорта