Годишната инфлация засилва темпа на растеж в десет страни от Европейския съюз през февруари, докато в петнадесет членки се отчита понижение, а в две страни, нивото остава същото от предходния месец. Така годишната инфлация в ЕС през февруари намалява минимално до 9.9%, спрямо 10% през предходния месец януари, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. Конкретно за еврозоната, годишната инфлация отстъпва до 8.5% през февруари, спрямо 8.6% през предходния месец. Месечната инфлация възлиза на 0.8% за ЕС и еврозоната.
Годишната инфлация в България продължава да се забавя и през февруари
Страните, където годишната инфлация нараства през февруари, спрямо предходния януари, са следните: Германия (9.3% през февруари, спрямо 9.2% през януари), Ирландия (8.1%, спрямо 7.5%), Испания (6%, спрямо 5.9%), Франция (7.3%, спрямо 7%), Малта (7%, спрямо 6.8%), Нидерландия (8.9%, спрямо 8.4%), Полша (17.2%, спрямо 15.9%), Словакия (15.4%, спрямо 15.1%), Финландия (8%, спрямо 7.9%) и Швеция (9.7%, спрямо 9.6%).
Страните където годишната инфлация остава стабилна през февруари са Португалия (8%) и Румъния (13.4%), докато във всички останали 15 членки годишната инфлация се понижава спрямо януари.
България сред страните с най-висока месечна инфлация в ЕС
Страната с най-висока годишна инфлация в ЕС през февруари Унгария (25.8%), следвана от Латвия (20.1%) и Чехия (18.4%). Държавите с най-ниско ниво на годишната инфлация са Люксембург (4.8%), Белгия (5.4%) и Испания (6%).

България заема осма позиция по-най-висока годишна инфлация в ЕС с ниво от 13.7% през февруари, според хармонизираният индекс на потребителските цени, прилаган от Евростат.
Минимален спад на годишната инфлация в еврозоната през февруари
Девет страни от ЕС записват икономически спад на тримесечна база в края на 2022 г.

Испанската група Inditex, най-големият търговец на дрехи и обувки в света (притежава марките Zara, Pull & Bear, Massimo Dutti, Bershka, Stradivarius, Oysho), обяви, че окончателно затваря останалите 269 магазина в Русия, пише вестник Pais, цитирайки съобщение на компанията.
Inditex имаше около 500 магазина в Русия, в които работеха над 9 000 души. През март 2022 г. ръководството на компанията реши временно да преустанови дейността си в Русия, като счете за невъзможно „да се осигури непрекъснатост на операциите“. А през октомври 2022 г. Inditex се съгласи да продаде руското си подразделение на своя франчайзополучател в Ливан, Daher group. От групата уточниха, че сделката ще прекрати дейността на компанията в Русия. „Inditex потвърждава затварянето на останалите 269 магазина след спирането на дейността (в Руската федерация) на 5 март“, пише изданието, цитирано от агенция Prime. Без Zara, Nike, H&M: Какво остана в руските молове след бягството на западните марки?

Компанията ще прехвърли „активи и права, свързани с 245 магазина от 514, които групата имаше в Русия“. Те съставляват 47,6% от общия брой, гласи статията, цитирайки финансовия отчет на испанския търговец на дребно
„След сключването на договора за покупко-продажба в прехвърлените помещения ще се помещават точките за продажба на марки, принадлежащи към групата Daher, които са напълно несвързани с групата Inditex“, заявиха от испанската компания.
Inditex Corporation е основана през 1985 г. Основателят на компанията Амансио Ортега – един от най-богатите европейци, остава мажоритарен акционер в компанията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
И H&M напуска Русия, разпродава последната си стока
Санкциите върнаха Русия в социализма – липсват основни стоки
Nike се изтегля изцяло от Русия

Руската централната банка остави основния си лихвен процент на ниво от 7,5%, запазвайки ястребовата си реторика, тъй като нарастващият бюджетен дефицит и недостигът на работна ръка създават инфлационни рискове. От банката заявиха, че ще разгледат необходимостта от повишаване на лихвите на предстоящите срещи, предаде Ройтерс.
Toyota гледа различни варианти за завода си в Санкт Петербург
През миналата година банката постепенно отмени извънредното повишение на лихвения процент до 20%, направено в края на февруари след решението на Русия да изпрати десетки хиляди войници в Украйна и налагането на широкообхватни западни санкции в отговор на инвазията. От последното намаление през септември досега тя поддържа лихвените проценти на стабилно равнище от 7,5%.

Годишната инфлация в страната, която през 2022 г. достигна над 20-годишен връх, се забави до 7,65% към 13 март, тъй като се прояви миналогодишният базов ефект. Централната банка заяви, че това ще доведе до временно понижаване на инфлацията под целевата ѝ стойност от 4% през следващите месеци.
„Същевременно устойчивият инфлационен натиск постепенно ще се увеличава от умерено ниски равнища“, посочи банката в изявление.
Регулаторът, който очаква инфлацията да се върне към целта от 4% през 2024 г., след като приключи 2023 г. на равнище от 5,0-7,0%, продължава да е обезпокоен от инфлационните рискове.

Последните четири парламента бяха със средна продължителност на съществуване от около 100 дни. Разбираемо е, че повечето обещания, които бяха дадени от политиците към бизнеса, нямаше как да бъдат осъществени, но отлаганите важни за българския бизнес и за икономиката на България теми от важни се превръщат в спешни, неотложни, а при настоящата геополитическа обстановка – в определящи за развитието на страната и за бъдещето на всички. Това е основен акцент в отворено писмо, подписано от 12 бизнес организации и с адрес политическите партии в България.
Съответно, те посочват няколко крайно необходими стъпки, за да има добро бъдеще за България:
1. Възможно най-бързо приемане на България в Еврозоната и Шенген
Оставането на България извън Еврозоната и Шенген поставя клеймо върху бизнеса и върху нас, българите, което дълго време ще е пречка за развитието на икономиката ни и за възможността повече българи да живеят по-добре.
ОЩЕ по темата: Какво не стигна на България да приеме еврото от първи опит: ГЕРБ и инфлацията
2. Осъществяване на нужните законодателни и административни реформи за гарантиране върховенството на закона в страната ни
Предприемачите и компаниите изпитват постоянни затруднения заради негативната репутация на България и недоверието към правораздавателните институции. Очевидно е, че няма как да бъдем предпочитан партньор за глобалните инвеститори при наличието на толкова много скандали, свързани със съдебната ни система.
ОЩЕ по темата: Корупцията пречи на България в борбата с пандемията
3. Наложителни реформи в българското образование
Сериозни проблеми с намирането на кадри имат 70% от работодателите. Българската образователната система не отговаря на нуждите на съвременното общество и бизнеса. А 47% от учащите завършат като функционално неграмотни хора, които не притежават нужните умения и знания, за да построят успешен или поне нормален живот.
ОЩЕ по темата: Системата или преподавателите са виновни за лошите резултати в гимназията?
4. Осигуряване на работещи регулатори и институции
5. Гарантиране на средствата от Плана за възстановяване и устойчивост
6. Подобряване на условията за насърчаване на инвеститорите
Решението е подобряване на политиките за привличане на чуждестранни инвеститори чрез: въвеждане на обективна точкова система за определяне на нивото на директни финансови стимули за производствени инвестиции; намаляване и опростяване на праговете за квалификация на инвеститорите; квалифициране на регионите в България спрямо нивото на развитие по ниво на безработица и средна работна заплата. Тези мерки са изключително спешни и дори закъснели, защото съседните на България страни успяват да привлекат множество инвестиции.  Сърбия успя в последните години да привлече няколко значими проекта за над EUR 100 000 000 (заводи за мотори за електрически автомобили, гуми и автокомпоненти) и няколко за над EUR 1 000 000 000, както и множество по-малки. Една от основните причини за тези успехи е, че средната регионална държавна помощ, отпускана на инвеститори в страни като Чехия, Словакия, Унгария, Сърбия и Румъния, е между 15–45% от направената инвестиция. В България е под 3%.
В писмото се напомня следното:
През 2023 г., наред с кризите, пред нас се отварят исторически възможности. Ще станем свидетели на трансформация на света, която може да сравним с навлизането на Интернет в живота ни от края на XX и началото на ХXI век. Пробивът в развитието на изкуствения интелект ни изправя пред предизвикателства и възможности, които ще донесат просперитет за държавите, които успеят да реагират адекватно на промените, и ще поставят в неконкурентно положение всички, които изпуснат момента, в който трябва да се адаптират към новите реалности.
Войната в Украйна предизвиква поредното пренареждане на пазара, веригите на доставки и структурата на производителност в Европа. След края на войната ще започне възстановяването на Украйна, което, по общо мнение, ще бъде най-големият икономически проект в Европа. Само с редовно правителство България може да бъде активен участник в този процес и да направим скокове напред, които да осигурят по-висока добавена стойност на бизнеса ни и просперитет за повече българи. Без правителство рискуваме отново да бъдем пасивни наблюдатели, но ще имаме още по-неконкурентна икономика и рискуваме да обречем на повече бедност много наши сънародници.
Подписалите се организации: 
Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST)
Българска асоциация за управление на хора (БАУХ)
Българска асоциация на комуникационните агенции (БАКА)
Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА)
Българска асоциация на софтуерните технологии (BASSCOM)
Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ)
Българската предприемаческа асоциация (BESCO)
Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ)
Българската финтех асоциация
Интерактив Адвъртайзинг Бюро България (IAB България)
ИКТ Клъстер
Сдружение на фамилния бизнес – България (FBN Bulgaria)

България се нарежда на първо място в Европейския съюз по ръст на почасовите разходи за заплати, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат.
Номиналните почасови разходи на работодателите у нас за възнаграждения, общо за икономиката, нарастват с 16.5% на годишна база през последното тримесечие на миналата 2022 година. След България по най-висок ръст се подреждат Литва (+15.7%), Унгария (+14.9%), Румъния (+11.2%), Словения (+10.8%), Полша (+10.2%), Естония (+10.1%) и Хърватия (+8.7%).
Страните с най-нисък ръст в номиналните почасови разходи за възнаграждения са Португалия (+1.1%), Малта (+2.8%), Люксембург (+3%), Дания (+3.2%), Гърция (+3.3%), Швеция (+3.3%) и Кипър (+3.7%).
Къде у нас заплатите са под 1 000 лева?
Данните показват, че предимно страни с ниските възнаграждения в ЕС отчитат и най-висок годишен ръст в почасовите разходи за заплати, тъй като изхождат от ниска база.

Враца застана на второ място по заплати след София, а най-платени у нас са… футболистите
Годишното нарастване на номиналните почасови разходи за възнаграждения в Германия, която е най-голямата икономика в ЕС, достига 5% през последното тримесечие на миналата година с уточнението, че данните в Германия подлежат на бъдеща ревизия.
Средното годишно нарастване на номиналните почасови разходи за възнаграждения в ЕС възлиза на 5.4% през последния тримесечен период на 2022 година.
Доходите на 68% от българите остават непроменени на фона на скока в цените
Като цяло общите разходи за труд (плюс осигуровки и данъци) в ЕС нарастват средно с 5.8% на годишна база, докато в България ръста е 16.1% за година – отново най-високият в ЕС.

От всички 193 държави, само няколко от тях отговарят за по-голямата част от световната икономическа продукция. Според Световния икономически форум, световната икономика е на стойност 6 трлн. долара към 2019 г. От тях само САЩ отговарят за почти 1/4 общата икономическа продукция с БВП от 20,76 трлн. долара. Втори е Китай с 13,6 трлн. долара, като изпреварва Япония, чийто БВП е 4,97 трлн. долара. Първите 15 държави с голям БПВ представляват 75% от общото световно икономическо производство.
Последните данни за БВП на страните на Световната банка, сочат, че в класацията търпи промяна. 15-те най-големи икономики отчетоха ръст на глобалния си дял от икономическото цяло между 2019 г. и 2021 г., след като пандемията „затегна“ развиващите се страни. Делът се равнява на 73 трлн. долара или 76% от общия икономически пай.
Не всички икономики са еднакви обаче. Международният валутен фонд определя 152 държави като развиващи се, което показва, че повечето от регионите в света са развиващи се, а не развити. Всички тези страни са с общо население от 6,74 млрд. души, като в тях живеят 2/3 от световното население. Началото на пандемията и войната в Украйна направи живота много по-труден за тези страни.
Според изчисления на МВФ през пандемията, когато Федералният резерв намали лихвените проценти до рекордно ниско ниво, около 100 млрд. долара са „изтекли“ към нововъзникващите пазари, пише Yahoo Finance, цитирайки проучването на Insider Monkey.

Повишенията на основните лихви през 2022 г. доведе до изтичане на капитал от тези пазари в размер на 87 млрд. долара миналата година сочи проучване на Lazard Asset Management, което е почти 10% от общия клас активи. Тази година ситуацията се стабилизира, а според Института за международни финанси към 27 януари 2023 г. около 1,1 млрд. долара капитал се влива в нововъзникващите пазари дневно, като компенсира донякъде трудностите от 2022 г.
Страните са класирани според брутния национален доход на глава от населението. Данните за БНД са получени от Световната банка и за този анализ са избрани първите 30 страни. Определен е техният индексът на човешко развитие (HDI) и страните се класират според този резултат.
Страната ни застава на 20-о място сред 30-те държави класацията. Според анализа икономиката на страната ни се оценява на 203 млрд. долара към 2022 г., което ѝ осигурява БВП на глава от населението от 27 890 долара. БНД на глава от населението на България е 11 200 долара.
Точно преди нас (19-то място) застава република Мавриций. Страната има БВП от 31,7 млрд. долара, което е сред най-ниските в света. БНД на глава от населението на Мавриций е 9 920 долара.
След България се нарежда западноиндийска островна държава Барбадос, която има 5 млрд. долара БВП и доход на глава от населението от 17 314 долара. Барбадос е една от малкото страни в списъка, чийто БВП на глава от населението е почти колкото на БНД (16 900 долара), което показва, че икономиката му се захранва предимно от местни компании.

В класацията след нас се нареждат страни като Антигуа и Барбуда, Федерация Сейнт Кристофър и Невис (Северна Америка), Република Палау, Съединени мексикански щати, Венецуела, Малдиви, Република Сейшели и др.
Северната съседка Румъния заема 11-то място, като за нея се изчислява, че БВП е на стойност 780 млрд. долара, което ѝ осигурява висок БВП на глава от населението от 40 672 долара. БНД на глава от населението на Румъния е по-малко от половината от нейния БВП на глава от населението и е 14 160 долара.
На 10-о място е Русия с БВП 4,6 трлн. долара, а БНД на глава от населението е 11 610 долара.
Южната ни съседка Турция заема 7-мо място, като се изчислява, че има БВП от 3,54 трлн. долара, с доход на глава от населението от 40 883 долара. БНД на глава от населението в Турция е 9 900 долара.
На първо място е Полша, като страната има 1,6 трлн. долара БВП и 44 289 долара БВП на глава от населението. А 16 850 долара е БНД на глава от населението. Икономиката ѝ е 6-та по големина в ЕС и има голяма и стабилна банкова система. Производствената индустрия, минното дело и машините са сред най-големите сектори на Полша и носят печалби на страната.
В топ 3 са още Кралство Бахрейн и Саудитска Арабия, а след тях застават Катар и Чили.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Вече сме в световна енергийна криза: Кой ще пострада най-много?
Рецесия в САЩ ли е това, за което мечтаят развиващите се икономики?
Водещи държави унищожиха 240 млрд. долара в кризата