Европейските банкови акции подновиха спада си по време на търговията в сряда след затишието вчера, тъй като инвеститорите продължават да претеглят последиците за сектора от колапса на Silicon Valley Bank преди срещата на ЕЦБ в четвъртък и продължаващите разпродажби на акции на Credit Suisse.
Цената на акциите на голямата швейцарска банка се сриват с над 20% до ново рекордно дъно малко под 2 франка за акция, след като най-големият акционен в Credit Suisse – Saudi National Bank изключи възможността да ѝ предостави повече парична ликвидност, предаде Bloomberg.
„Отговорът е твърдо не, поради много причини извън най-простата, която е регулаторна и законова“, заяви за Bloomberg председателят на Саудитската национална банка Амар Ал Худайри на въпрос дали банката е готова за допълнителна финансова помощ при ново искане от Credit Suisse за допълнителна ликвидност.
Саудитската национална банка, която е 37% собственост на суверенния фонд на кралството, стана най-големият акционер на Credit Suisse в края на 2022 г., след като придоби 9,9% дял в швейцарския кредитор за 1,4 млрд. франка. Само за няколко месеца тя вече претърпя загуба от над 500 млн. франка.

Ал Худайри посочи, че за допълнителен капитал засега „не може да става и дума“, като по думите му увеличаване на дела ще доведе до допълнителни регулаторни пречки. „Ако надхвърлим 10-те процента, всички нови правила влизат в сила, независимо дали са от нашия регулатор, от швейцарския или от европейския. Не сме склонни да влезем в нов регулаторен режим. Мога да цитирам 5 или 6 други причини“, заяви той.
Това доведе до възобновяване на напрежението в банковия сектор, като предизвика нова вълна от продажби на акции на водещи кредитори.
Акциите на BNP Paribas и Societe Generale дори бяха спрени за кратко от търговия след спад с над 8%, след което продължават да поевтиняват с около 10%. Акциите на UBS Group, Deutsche Bank, Banco Santander, Intesa Sanpaolo и Barclays поевтиняват с межди 6 и 8%. След фалита на SVB: Финансовите акции по света изтриха милиарди долари

Според анализатори от американската банка Citigroup неотдавнашното солидно покачване на европейските акции е поставило началото на реализиране на печалби от инвеститорите и че европейските банки остават уязвими към по-голяма слабост в близко бъдеще.
Индексът Stoxx Europe 600 Banks пада с близо 6%, което задълбочава спада му през последната седмица с около 14%. От началото на годината до затварянето на търговията снощи индексът Stoxx Europe 600 Banks се вдигна с 10%.

Очакваното ново повишение на лихвите на ЕЦБ на заседанието утре, 16 март с нови 50 базисни пункта засилва още повече напрежението в банковия сектор.
Напрежението в Европа се пренася и на фондовите борси в САЩ, където фючърсите на основните индекси обърнаха вчерашната позитивна посока и бележат спадове преди отварянето на Уолстрийт. Фючърсите на индекса DJIA вече падат с над 550 пункта (понижение с 1,75%), на широкия фондов индекс S&P500 спада с 1,77%, а на технологичния индекс Nasdaq – с 1,52%. Пред колапс: Сринаха се акциите и на трета банка в САЩ

Под нов натиск от продажби се оказват и регионалните американски банки, като на извънборсовата търговия акциите на Zions Bancorp поевтиняват с 3,26%, а на Pacific West – с близо 7%.
Инвеститорите са в напрегнато очакване и на важните данни за продажбите на дребно в САЩ през февруари и на тези за производствени цени през февруари.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Големи инвестиционни фондове проявяват интерес към активите на SVB
Започва официално проучване защо SVB фалира
HSBC купува британския клон на фалиралата SVB

Служебното правителство ще предприема редица промени в  данъчните закони, за да се запуши дупката в бюджета. Това обяви служебният финансов министър Росица Велкова-Желева на извънредна пресконференция.
Целта е да няма замразяване на пенсии и държавни заплати, каквато опасност финансовият министър на практика не отрече, че съществува.
ОЩЕ: Служебната власт ни подготвя за замразяване на доходите
По думите и дефицитът за 2023 г. възлиза на 6,9% от БВП, което е далеч от границата от 3% по Маастрихтските критерии.
Велкова съобщи какви са готвените мерки – на 17 март за обществено обсъждане ще бъде публикуван пакет от данъчни закони. На 3 април ще се представи проект за Закон за държавния бюджет за обществено обсъждане, за да може на 26 април да се разгледа от правителството, уточни служебният финансов министър. Всичко това обаче трябва да бъде одобрено от следващия редовен парламент.

Основните промени в данъчните закони са:
– еднократен данък свръхпечалба за всички юридичекси лица
– връщане на стари ДДС ставки
– ще се върне 20% ДДС на ресторантьорите и фитнеса, но ще остане 0% ДДС върху хляба, брашното и 9% на бебешките храни и книгите (уточнението е след въпрос на Actualno.com)
– предварително задължение да се декларира ДДС при селектираните рискови стоки
– ще има увеличение толтакси
– ще има увеличение на концесионните възнаграждения
– държавните предприятия ще плащат 100% дивидент
– увеличение на заплатите на инспекторите на НАП – с 15%, ако съберат повече данъци от планираното и с 10%, ако съберат на 100% планираното.
По думите на Велкова, ако предложението се приеме, няма да има никаква опасност за бюджета на държавата. Остава обаче въпросът какво ще стане, ако не се приеме – защото при устойчив следващ парламент ще бъде излъчено редовно правителство, а сегашната служебна власт предлага то да бъде ограничено от нейното виждане за каква политика да се плаща до края на годината.

Дания обяви днес, че тази година ще създаде фонд за подпомагане на Украйна в размер на 7 млрд. крони (940 млн. евро) по силата на споразумение между почти всички политически партии в страната, предаде AFP, цитирана от БТА.
„Правителственият проект е подкрепен от 159 депутати в 179-местния парламент“, уточни в комюнике финансовият министър Николай Вамен.
Изпълнителната власт посочи, че финансирането ще се осъществи чрез по-гъвкава финансова политика и пренасочване на част от средствата за развитие, отпускани от Дания.

Новият фонд включва 3 раздела. Най-големият – военната помощ, тази година ще е в размер на близо 5,4 млрд. крони (725 млн. евро). За хуманитарни цели и възстановяване ще бъдат отпуснати 1,2 млрд. крони (161 млн. евро), а 400 млн. крони (54 млн. евро) ще отидат за търговски инициативи.
„Не можем да чакаме, докато бъде изстрелян и последният куршум“, подчерта първият датски дипломат Ларс Льоке Расмусен, по време на представянето на проекта пред журналисти.
Освен това правителството отбеляза, че през 2024-2027 г. ще отпусне средства, за да покрие разходите за военна помощ през 2022 и 2023 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕС ще използва бюджета си, за да финансира въоръжение за Украйна
Годишнина от войната: САЩ праща нова военна помощ за Украйна за милиарди
Байдън дава половин милиард долара военна помощ на Украйна

Русия ще оттегли споразуменията си за избягване на двойното данъчно облагане с държавите, които ѝ налагат санкции заради войната в Украйна. Така наречените „неприятелски страни“ според терминологията на Кремъл, те членовете на ЕС, сред които и България, държавите от Европейското икономическо пространство, прилагащи същите санкции, повечето балкански държави, САЩ, Канада, Австралия, Япония и др. Инициативата беше обявена от пресслужбата на Министерството на финансите в канала му в Telegram.
Мярката е предложена в отговор на наложените от Запада санкции преди това и включването на Русия в т. нар. „черен списък на ЕС“.
„Едностранното налагане на ограничителни мерки е нарушение на международното право. В съответствие с това Русия има основание да наложи ответни мерки. Предлага се спиране на действието на гореспоменатите споразумения до възстановяване на нарушените права на Русия“, посочват от финансовото министерство, цитирани от „Комерсант“.

Министерството припомня, че едностранни икономически ограничения срещу Русия са наложени от 2022 г. Освен това Министерството на финансите подчертава решението на ЕС да включи Русия в списъка на юрисдикциите, които не сътрудничат в областта на данъчното облагане (черния списък на ЕС). Предлага се спирането на действието на договорите за избягване на двойното данъчно облагане да се разшири и да обхване всички държави, присъединили се към ограниченията.
Към момента съответните споразумения са в сила между Русия и 84 държави. Сред тях – Австралия, Белгия, Обединеното кралство, САЩ, Франция, Япония и други държави, чиито правителства са се присъединили към санкциите.
България има споразумение за избягване на двойно плащане на данъци с Русия от 1994 г., като то се отнася до данъците, дължими за имущество и за доходи, включително ДОД и данък печалба, сочи справка в документацията на НАП. Споразуменията за избягване на двойното данъчно облагане засягат лица и фирми с доходи или имущество, които подлежат на облагане и в двете страни по тях.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Заради износа на оръжие: Русия санкционира почти цялата ни военна индустрия
Русия удари с тежки санкции западни газови компании. Ще спре ли газът за Европа?
Русия: За всички сделки с „неприятелски“ държави ще се изисква одобрение