От 50 години насам това е първият железопътен тунел, изпълнен в България. Това заяви министърът на транспорта Христо Алексиев, който инспектира лот 1 от железопътен участък Елин Пелин – Костенец. Тунелът е с дължина 1 км.
Вицепремиерът добави, че над 200 човека с помощта на над 100 машини са работили година и половина, за да прокопаят тунела.
Министър Христо Алексиев уточни, че се работи и по другите два тунела, чиято дължина е по 6,7 км всеки. Той уточни, че най-тежък е двупътният тунел с дължина 6,7 км. Той трябва да бъде завършен в рамките на 3 години. Очаква се целият обект да приключи 2026 – началото на 2027 г.

От Министерство на транспорта припомнят, че железопътният участък Елин Пелин – Костенец е част от проекта за модернизация на жп магистралата от София до Бургас. Средствата се осигуряват от Оперативната програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“. Проектът обхваща двоен жп тунел с дължина почти 7 км, какъвто досега не е имало в България. Ще бъдат изградени десетки съоръжения, сред които два тунела с по две тръби с обща дължина 1,5 км, пътен надлез и подлез, осем моста и естакади, системи за сигнализация и телекомуникация, нова гара Елин Пелин и спирка „Побит камък“. Участъкът между Елин Пелин и Вакарел е най-тежкият и труден за изпълнение от цялото трасе между София и Пловдив.
Изпълнител е турската фирма ДЗЗД „Джен-Дуй жп Елин Пелин“. Стойността на договора е 498,8 млн. лв. без ДДС.
С напредъка на строителството днес се запознаха посланикът на Република Турция Айлин Секизкьок и представители на местната власт. В проверката се включи и ръководството на Национална компания „Железопътна инфраструктура“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
126 години по-късно: Строят тунела под Шипка за 358 милиона лева
Държавата иска местене на тунели да става без допълнителни държавни разходи
330 000 лв. за варианти на тунела под Петрохан

Индексът на промишленото производство у нас намалява през месец януари с 4.3% на годишна база, сочат предварителните календарно изгладени данни на Националния статистически институт. Това е първо годишно понижение в производството на българската индустрия от близо 2 години насам. За последно, промишленото производство отчете понижение на годишна база през февруари 2021 година, когато спадът бе 2.9%. През миналата година родната индустрия отчете сериозен темп на растеж, като през дадени месеци България бе първа в това отношение сред останалите страни в Европейския съюз.

На месечна база индексът на промишленото производство намалява с 3% през януари, след спад от 0.2% през декември, според сезонно изгладените данни на НСИ.

Годишни изменения
На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 28.9%, и в добивната промишленост – с 18.5%, а увеличение – в преработващата промишленост – с 4.0%.
Съществен ръст в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството на метални изделия, без машини и оборудване – с 58.2%, производството на превозни средства, без автомобили – с 49.6%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 33.8%, производството на тютюневи изделия – с 25.9%.
България остава лидер по ръст на промишленото производство в Европа
Спад е регистриран при: производството на химични продукти – с 30.2%, производството на мебели – с 28.1%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 22.7%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 21.2%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 21.1%.
Месечни изменения
През януари 2023 г. намаление спрямо предходния месец е отчетено в добивната промишленост – с 10.9%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 5.0%, и в преработващата промишленост – с 1.9%.
По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на химични продукти – с 23.3%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с 14.1%, производството на лекарствени вещества и продукти – с 13.0%, производството на мебели – с 11.9%.
Ръст е регистриран при: производството на метални изделия, без машини и оборудване – с 31.0%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 25.9%, производството на тютюневи изделия – с 19.0%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти – с 10.4%, производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 9.6%.