Сърбия забранява вноса на употребявани автомобили по стандарт Евро 3 и Евро 4 от 1 януари 2024 година. Ограниченията стават по-строги от следващата 2025-а година, тъй като в страната ще могат да се внасят само употребявани автомобили, произведени след 2014 година, тоест със стандарт Евро 6.
Държавата също възнамерява да въведе програма за субсидиране на собствениците на по-стари автомобили с дизелови двигатели от 2025 години, за да се намали замърсяването, пишат сръбските медии.
В Сърбия от няколко години се говори, че изискванията за внос на стари коли ще станат по-строги и ще бъде забранен вносът на автомобили с екологичен стандарт Евро 3. По различни причини обаче това решение беше отложено, тъй като забраната за внос на евтини употребявани автомобили би се отразила доста негативно на обикновения сръбски шофьор. Сърбия се готви да забрани вноса на стари коли

Сръбската държава е приела екологична програма за опазване на въздуха, която предвижда „подмладяване“ на автопарка, тоест премахване на най-големите замърсители от движението.
Правителството е решило да се премине директно към стандарт Евро 5, като по този начин 122 000 стари автомобила трябва да бъдат изкарани от пазара до 2025 година.
За да бъдат стимулирани да заменят старите си коли с по-нови, сръбските шофьори ще получат субсидия от общо 102 милиона евро.
Кой ще има право на субсидия?

Собствениците на стари леки, лекотоварни и товарни автомобили с дизелови двигатели стандарт Евро 1, Евро 2 и Евро 3 (произведени от 1993 година до 2005 година) ще имат право на стимули за покупка на по-нови употребявани автомобили, но само ако отговарят на стандарт Евро 6.
80% от употребяваните автомобили, внесени в Сърбия миналата година, са били на възраст над 10 години, показва годишен анализ на специализиран портал за автомобили втора употреба.
Общо 1 255 000 превозни средства са внесени в Сърбия от 2015 до 2022 г., от които около 350 000 с двигатели Евро 3, според данни на сръбското министерство на строителството, транспорта и инфраструктурата.
Водачите могат да получат стимули в размер на:

2100 евро за закупуване на лек автомобил
2500 евро за закупуване на лекотоварни автомобили (микробуси и камиони с максимално допустимо тегло до 12 тона)
2900 евро за закупуване на автобус

Как ще се случват нещата?

За подмяната ще отговаря Агенцията за безопасност на движението с подкрепата на Министерството на строителството, транспорта и инфраструктурата. Идеята е процесът да бъде максимално лесен и опростен.
Собственикът на превозно средство, което отговаря на условията за субсидия, първо ще предаде автомобила си в някой от оторизираните центрове за рециклиране, а търговецът ще намали цената на автомобила с размера на субсидията.
Данните за извършеното рециклиране като доказателство за стимула ще се съхраняват в специален софтуер, като властите ще изработят и допълнителни правила.
Сърбия е единствената страна в региона, в която все още е разрешен вносът на употребявани автомобили със стандарт Евро 3. В Черна гора, Босна и Херцеговина, Албания и Македония се прилагат стандартите Евро 5, докато в Хърватия и Словения, които са членки на Европейския съюз, превозните средства се облагат допълнително според нивото на замърсяване. Букурещ забрани най-старите коли, обложи с данък другите

Инфлацията в Германия се ускори до 8,7% през януари спрямо същия месец на 2022 г., съобщи Федералната статистическа служба на базата на предварителна оценка. Потребителските цени са се повишили и спрямо декември – с 1%. Напоследък темпът на инфлация се забавяше от октомври насам. Преди това икономистите очакваха ръст с 9,4%. През декември инфлацията беше 8,6% спрямо същия месец на 2021 г., припомня DPA.
Първоначално данните трябваше да бъдат публикувани миналата седмица. Заради технически проблем обаче датата беше отложена. Затова и данните за инфлацията в еврозоната от миналата сряда не включваха стойностите за Германия. Сега нивото на инфлация в еврозоната се очаква да се стане по-високо. Кризата в Германия повлича след себе си и цялата еврозона
Това вероятно ще подхрани дебата за бъдещия курс на ЕЦБ. Едва миналата седмица регулаторът повиши лихвените проценти и даде ясен знак за ново такова действие през март. След това централната банка смята да обсъди следващите стъпки.

Засега икономистите не очакват радикално намаляване на потребителските цени през тази година. „Би било опасно да мислим, че вече сме приключили и че проблемът с инфлацията е решен“, заяви неотдавна президентът на Bundesbank Йоахим Нагел пред в. Börsen-Zeitung.
Германското правителство очаква средна инфлация от 6% за тази година. Таванът на цените на електроенергията и природния газ ще има потискащ ефект. Държавата обаче няма да може да смекчи всички последици. Най-голямата европейска икономика е на ръба на рецесия

„Реалната загуба на доходи и покупателна способност, свързана с високия ръст на цените, ще се отрази негативно на вътрешното икономическо развитие въпреки облекчаващия ефект на широките мерки за правителствена подкрепа“, показва последният годишен икономически доклад на правителството. Частното потребление вероятно ще намалее чувствително.
През 2022 г. инфлацията достигна средно 7,9%, най-високото ниво от основаването на Федерална република Германия. С времето обаче методът на изчисление е бил променен. През 2021 г. потребителските цени се повишиха с 3,1% спрямо 2020 г. Инфлацията в Германия се ускори до 70-годишен връх
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Най-голямата икономика в Европа се сви. Идва ли рецесия?
Помощ в кризата: Германия дава до 3000 евро премия и опрощава сметката за газ

Престижното международно финансово издание Global Finance отличи ОББ като най-добра банка в търговското финансиране в България. Наградата е пета поредна за ОББ. Годишните награди World’s Best Trade Finance Providers 2022 на Global Finance отличават най-добрите банки в областта на търговското финансиране от 102 страни в целия свят. Освен най-добра банка в търговското финансиране в България, дъщерните банки на КВС Груп получиха приза и за съответните страни в Чехия, Словакия и Унгария.
Наградата от страна на ОББ по време на специална церемония, която се проведе в Лондон в края на януари, получи Лъчезар Бозаджиев, ръководител звено „Търговско финансиране“. Отличието му бе връчено лично от изпълнителния директор на сп. Global Finance Ричард Сколц.

Класацията на Global Finance се съставя от авторитетния редакторски борд на изданието. Сред критериите за избор на победителите са обем на трансакциите, обхват на глобалното покритие, доходност, обслужване на клиенти, конкурентно ценообразуване, иновации и др. Вземат се предвид и субективните критерии като мнението на анализатори, рейтингови агенции, корпоративни мениджъри, технологични експерти, клиенти и контрагенти от индустрията.
Списание Global Finance е основано през 1987 г. със седалище в Ню Йорк и има над 50 000 абоната и читатели в 191 страни. Аудиторията на Global Finance включва висши корпоративни и финансови служители, отговорни за вземане на инвестиционни и стратегически решения в мултинационални дружества и финансови институции. В продължение на 34 години списанието избира лидерите сред банките и други доставчици на финансови услуги.

Кампус „Гео Милев“ е името на нов лабораторен комплекс към „Национален център по мехатроника и чисти технологии“, който трябва да бъде изграден до края на годината, съобщават от БАН. На церемонията „Първа копка“ беше обявена и размерът на инвестицията – 70 млн. лева.
Комплексът ще осигури съвременна материална база на българските учени, като целта е в центъра за върхови постижения да се привлекат млади хора, отдадени на научните изследвания.
Кампусът ще има модерни лаборатории за фундаментални и приложни научни изследвания. Проектът е финансиран по Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, изпълнява се от 17 научни организации, от които 12 института на БАН и 5 висши училища в сътрудничество с 3 чуждестранни университета.

Дейността на учените в обединението от 12 научни звена на БАН, е фокусирана върху каталитични и сорбционни технологии в енергетиката, транспорта и опазването на околната среда; създаване на нови функционални материали чрез екосъобразни технологии; технологии за преобразуване и съхранение на чиста енергия; получаване, пречистване и съхранение на водород; включване на отпадъчни продукти и материали от производства в други производства.
Кампус „Гео Милев“ е най-големият по капацитет и концентрация на научния потенциал от трите подобни към Националния център по мехатроника и чисти технологии. Той ще бъде изграден до края на 2023 година и ще стане част от Националната пътна карта за научна инфраструктура.
Такъв проект обещава да привлече стратегически инвестиции, които ще създадат условия за високи постижения в науката и насърчаване на конкурентоспособността на икономиката на страната и на регионите у нас.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Учени от БАН представиха разработени от тях роботи (СНИМКИ)

Националната астрономическа обсерватория Рожен – на 40 години