Десет държави от Европейския съюз се обединиха около идеята да създадат алианс за ядрена енергия, въпреки противопоставянето на Германия и Австрия за това, че атомната енергия може да се смята за подходяща за заложените климатични цели, съобщава Financial Times.
Споразумението ще даде възможност да се споделят вериги на доставки и за обучения и да се подкрепят нови ядрени централи, като ядреният алианс е воден от Франция. Алиансът за ядрена енергия беше формиран във вторник на срещата на министрите на енергията на ЕС в Стокхолм, пише финансовото издание. ЕС обмисля удължаване на дейността на ядрените централи в Европа
Държавите членки, които участват са Франция, България, Нидерландия, Хърватия, Чехия, Финландия, Полша, Румъния, Словакия и Словения.

„Ядрената енергия е един от многото инструменти за постигане на нашите климатични цели, както за генериране на електроенергия на базово натоварване, така и за сигурност на доставките“, гласи съвместно изявление след срещата на 10-те членки на ЕС.
Франция цели да събере подкрепа за добавяне на ядрената енергия в няколко части от енергийното законодателство в ЕС, което се обсъжда, включително директивата на блока за възобновяема енергия.
Директивата определя общите цели за това каква част от енергийния микс на ЕС трябва да идва от възобновяемата енергия през следващите години.
Франция иска ядрената ѝ индустрия да счита за част от „нисковъглеродните“ горива противно на желанията на Германия, Австрия и Люксембург, които са на обратното мнение.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Белгия отложи изоставянето на ядрената енергетика
САЩ дава милиарди на Румъния за нови ядрени реактори
Полша ще разчита на гигант от САЩ за първата си АЕЦ
 

България няма да дава на Украйна оборудването на АЕЦ „Белене“. Това обявиха от Министерството на енергетиката по повод появилата се информация, че страната ни ще предостави на Украйна оборудването на АЕЦ „Белене“.
Във връзка с появилите се спекулации, че „България дава на Украйна оборудването на АЕЦ „Белене“, министърът на енергетиката Росен Христов категорично заявява, че служебното правителство няма да взема никакви подобни решения. По думите му има само проявен интерес от украинска страна.

Такъв тип решения могат да се взимат само и единствено от парламента. „Смятам, че е важно да има прозрачност за разговорите от двустранните срещи, особено когато засягат важни стратегически проекти. В предложената визия за развитие на електроенергийния сектор служебното правителство предвижда изграждането на 4 нови ядрени мощности – 2 реактора на площадката на АЕЦ „Белене“ и 2 в АЕЦ „Козлодуй“, заявява министър Христов.
Той припомня и, че миналия месец депутатите задължиха правителството да изгради нова мощност с американския реактор AP-1000 на площадката в централата в Козлодуй.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
АЕЦ „Белене“ ще струва около 10 млрд. лева, ще донесе 100 млрд. евро