За да се грижим за здравето си, ние трябва да го разбираме добре. Да разпознаваме симптомите си и да търсим квалифицирана помощ, за да се справим с тях.
Голяма част от жените страдат от гинекологични заболявания, които чувствително влошават качеството им на живот. Ние ще ви запознаем с тези от тях, които се срещат по-често в гинекологичния кабинет.
Поликистоза на яйчниците
Синдромът на поликистозните яйчници е една от най-честите причини за репродуктивни проблеми у жените в детеродна възраст. Той се характеризира с хормонален дисбаланс, който често влошава здравето на нежния пол.
Симптоматиката включва:
● Липсващ или нередовен мензис;
● Прекомерно окосмяване по цялото тяло;
● Косопад;
● Покачване на тегло;
● Акнеична кожа;
● Проблеми с фертилитета;
● Депресия, тревожност и раздразнителност;
● Високо кръвно налягане.
Важно е състоянието да се овладее навреме, за да се избегнат по-сериозни последици. Гинеколог ще назначи медикаментозно лечение или такова с хранителни добавки, към което да се добавят здравословно хранене и редовен спорт.
Необичайно маточно кръвотечение
На всяка жена ѝ се случвало поне веднъж в живота да получи кръвотечение, което е обилно менструално или такова, което не е обвързано с менструацията.
Определението за необичайно кървене се променя с всеки етап от живота на жената. Например, то се счита за необичайно за момичета преди 13-годишна възраст, бременни жени или жени в менопауза.
При жени в менструална възраст необичайното кървене може да включва обилна менструация, кървене извън нея или липса на всякакво.
Симптомите включват:
● Кървене между менструациите;
● Мензис, с продължителност повече от седем дни;
● Силна болка по време на менструация или полов акт;
● Изключително обилен мензис;
● Цикъл, продължаващ повече от 38 или по-малко от 24 дни.
Миома на матката
Миомите са доброкачествени образувания на матката, засягащи жени на всяка възраст, но най-често над 35-годишна възраст. С времето размерите им могат да нараснат и дори да променят формата на матката. Основните видове са:
● Субмукозна миома – развива се под лигавицата на матката;
● Субсерозна миома – развива се от външната страна на матката;
● Интрамурална миома – развива се по стената на матката;
● Цервикална миома – развива се в шийката на матката в изключително редки случаи.
Част от симптомите са:
● Продължителни и тежки менструации
● Болки в кръста
● Болка по време на полов акт.
● Честа нужда от уриниране или затруднено уриниране.
● Коремна болка
Възможно е да се приложи медикаментозно лечение при миомен възел, но това много зависи от неговия вид. Когато размерът му е много голям (над 5 см) е възможно да се наложи операция, за да се избегнат по-нататъшни проблеми. Видовете операции са два – миомектомията, премахваща само миомата, и хистеректомия, при която се отстранява цялата матка. Специалист по гинекология би назначил правилната, спрямо вашето състояние.
Ендометриоза
Ендометриозата е често срещан проблем в практиката на гинеколозите, който възниква, когато тъканта на ендометриума, покриваща матката, е извън нея. Тъканта може да се премести към пикочния мехур, яйчниците и дори ректума. Това, от своя страна, води до възпаления с неприятна симптоматика:
● Продължителна тазова болка предимно преди и по време на менструация
● Болка по време или след секс.
● Репродуктивни проблеми
● Болка при дефекация
● Болка при уриниране
● Обилно менструално кървене
За съжаление, състоянието не се лекува, но се третират симптомите му – медикаментозно и оперативно. Добро влияние има и промяната на начина на живот.
Генитален пролапс
Пролапсът на тазовите органи е сравнително често срещан. Причината за неговата поява е увреждането или отслабването на съединителните тъкани и връзките, поддържащи вагината, пикочния мехур, ректума и матката, обикновено заради раждане. Това кара тазовите органи да пропаднат или да се изместят от мястото си.
Симптоматиката на гениталния пролапс включва:
● Дискомфорт в долната част на корема,
● Напрегнатост във вагината или ректума;
● Затруднено изпразване на пикочния мехур;
● Затруднена дефекация;
● Инконтиненция.
Състоянието не е опасно и лечението е спрямо възрастта на пациентката. При по-млади пациенти се препоръчва естрогенова терапия, а при по-възрастни – операция, за да се избегнат проблеми с инконтиненция.
Инконтиненция
Тя възниква, когато способността за контролиране на отделянето на урина е загубена и е често срещана при жени на 35 и повече години. Въпреки че състоянието е широко разпространено, има широк набор от възможности за лечение и не трябва да се приема за нормално.
Има четири основни вида уринарна инконтиненция при жените:
● Стрес инконтиненция – по време на физическа активност като бягане, вдигане на тежко или дори ходене. Възможно е да се случи и докато кашляте, кихате или се смеете.;
● Императивна инконтиненция – усеща се силен позив за уриниране, дори пикочният мехур да не е пълен и се получава изпускане на урината. Дължи се на контракция на пикочния мехур, възникваща от възпаление, бъбречен камък, генитален пролапс и други.;
● Смесена инконтиненция – тя е и най-често срещаната, като съчетава симптомите на първите два вида.;
● Функционална инконтиненция – тя е в резултат на невъзможност за придвижване, както и на деменция и прием на лекарства с диуретичен ефект. Нейният първоизточник не е проблем с пикочните пътища.
Съветът ни е да посещавате гинеколог поне веднъж годишно, за да можете да хванете навреме, ако имате някое от изброените заболявания. За щастие, повечето от тях се лекуват, но за да се стигне дотам, е нужно да се предприеме подходящо лечение. Профилактичните прегледи са първата стъпка към добро здраве.