Отлагането на влизането на България в еврозоната т.е. приемането на еврото от 1 януари, 2024 година, се превърна в сигнал за политически атаки срещу „Продължаваме промяната“ и Демократична България, които в коалиция са най-вероятните победители на следващите предсрочни парламентарни избори (на 2 април, 2023 година). Това разви като теза икономистът Евгений Кънев, който има докторска степен по икономика.
ОЩЕ по темата: Eврото се отлага: България няма да го приеме от 1 януари 2024 година
В своя публикация в личния си профил във Фейсбук Кънев посочва как точно се заглушава истинската причина вече официално да изоставаме с еврото, а именно – блокиране на няколко ключови закона. Вероятно той визира промени в Кодекса за застраховането: „Продадоха мача“: ДБ обвини 5 партии, че блокират влизането в Еврозоната
ОЩЕ по темата: Проектозаконът за еврото в България – експерти посочват пропуски
Мантрата на ГЕРБ за еврото

Асен Василев „чудовищно помпал инфлацията“. „Че невижданата като размер компенсация на доходите, заслуга на ПП – най-вече пенсии, МРЗ и социални плащания – има отношение към размера на инфлацията за миналата година е безспорно. А как да оцелеят милиони българи при тази инфлация“, пита Кънев. И добавя – защо има само такъв прочит за инфлацията? Защо да не кажем, че компенсациите всъщност попречиха на вече високата инфлация по бързо да спадне? Ясно е, че инфлацията дойде отвън, заради войната в Украйна, категоричен е експертът.
Кънев обръща внимание и на друго – как Николай Василев, бившият министър на няколко позиции по времето на Симеон Сакскобургготски, критикува правителството на Кирил Петков за доходната политика „и му се привидяха някакви дефицити и дългове (България чудесно покрива и двата критерия за еврозоната за 2022)“. А сутринта, пред bTV, Костадин Костадинов също атакува еврото в стил „продадохме българския суверентитет“.
Кога можем да приемем еврото?

Според Владимир Сиркаров, реалистичната дата еврото да стане и българската валута е 1 януари, 2026 година. „Тази дата е най-оптимистичният сценарий с оглед на процедурите по присъединяване, на макроикономическата картина и на перспективите пред управлението на публичните финанси“, каза той пред БНТ.
Сиркаров смята, че България не изпълнява изискването за инфлацията (не повече от 1,5 процентни пункта над осреднената стойност между трите страни членки на еврозоната с най-ниска инфлация). „Паралелите с Хърватия, която влезе без да изпълнява този критерии, не са толкова коректни. Причината е, че разминаването на инфлацията в България е много по-голямо, в сравнение с това при Хърватия. Следователно компромисът за България трябва да е много по-голям и съответно доста по-малко вероятен“, обясни той. А Евгений Кънев беше по-картинен: „… за Трактора, КТБ приятели, магнитни финансисти и възрожденски куку референдуми – може би не биха (направили компромис)“.
Сиркаров предупреждава и, че през 2023 година може да има проблеми и по още два критерия – бюджетния дефицит (3% от БВП) и дългосрочните лихвени проценти (средна доходност по десетгодишни държавни облигации да не надвишава 2 процентни пункта осреднената стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация). Той се опасява, че политическият популизъм със сигурност ще вдигне бюджетният ни дефицит над 3%. Пълната позиция – ТУК!
ОЩЕ по темата: Приемане на еврото: Какви са основните стъпки за България?

Активите на местните и чуждестранни инвестиционни фондове, развиващи дейност на българския пазар, намаляват 406.3 млн. лева или 4.6% на годишна база до общо 8.43 млрд. лева към края на 2022 година, сочат данните на Българската народна банка. За сравнение, в края на 2021 година размерът на активите възлизаше на 8.83 млрд. лева.
Годишното понижение идва след три последователни тримесечни намаления в размера на активите, прекъснати от ръст от 3.1% (+256.4 млн. лева) през последното тримесечие на миналата година спрямо края на септември. През първото тримесечие активите на инвестиционните фондове намаляха с 1.3% на тримесечна база, понижението през периода април-юни бе 5.1%, а през третото тримесечие бе отчетен спад от 1.3% спрямо първото полугодие на 2022 година.
Общият размер на активите, управлявани от местните и чуждестранни инвестиционни фондове към края на 2022 година, се равнява на 5.1% от брутния вътрешен продукт на България, спрямо 6.4% от БВП година по-рано.
Към края на декември 2022 година активите на местните инвестиционни фондове възлизат на 2.76 млрд. лева, като нарастват с 1.5% на годишна база или 39.9 млн. лева. В сравнение със септември 2022 г. (2.645 млрд. лева) активите се увеличават със 120.4 млн. лева (4.6%).
Активите на фондовете, инвестиращи в акции, се увеличават с 209.7 млн. лева (16.8%) на годишна база до 1.459 млрд. лева при 1.250 млрд. лева към декември 2021 г., а тези на балансираните фондове, фондовете инвестиращи в недвижими имоти и други се увеличават с 6.1 млн. лева (1.3%) до 458.5 млн. лева при 452.4 млн. лева към края на декември 2021 година.
Спрямо септември 2022 г. активите на фондовете, инвестиращи в акции, се увеличават със 117.5 млн. лева (8.8%), а на балансираните фондове, фондовете инвестиращи в недвижими имоти и други се увеличават с 5.3 млн. лева (1.2%).
Средствата, управлявани от фондовете, инвестиращи в облигации, намаляват на годишна база със 175.9 млн. лева (17.2%) до 847.5 млн. лева към декември 2022 г. (1.023 млрд. лева към края на декември 2021 г.). В сравнение със септември 2022 г. активите на фондовете, инвестиращи в облигации, намаляват с 2.5 млн. лева (0.3%). Към края на декември 2022 г. относителният дял на активите на фондовете, инвестиращи в акции от общия размер на активите на местните инвестиционни фондове е 52.8%, при 45.9% към декември 2021 г. и 50.7% към септември 2022 година.
Фондовете, инвестиращи в облигации, притежават 30.6% от общата сума на активите към декември 2022 г. при относителен дял от 37.5% към декември 2021 г. и 32.1% към септември 2022 година.
По отношение на инструментите, включени в портфейлите на местните инвестиционни фондове, към декември 2022 г. спрямо същия месец на 2021 г. инвестициите в акции и други форми на собственост се увеличават със 154.4 млн. лева (16.2%) до 1.108 млрд. лева, тези в акции/дялове на ИД и ДФ намаляват с 15.3 млн. лева (1.6%) до 913.3 млн. лева, а средствата, вложени в ценни книжа, различни от акции, намаляват с 62 млн. лева (9.9%) до 565.7 млн. лева. В сравнение със септември 2022 г. инвестициите в акции и други форми на собственост се увеличават с 92.6 млн. лв. (9.1%), тези в акции/дялове на ИД и ДФ – с 37.6 млн. лв. (4.3%), а средствата вложени в ценни книжа, различни от акции намаляват с 6.3 млн. лева (1.1%).
Към края на декември 2022 г. най-големи относителни дялове в общата стойност на активите имат акциите и другите форми на собственост – 40.1%, следвани от акции/дялове на ИД и ДФ – 33% и ценни книжа, различни от акции – 20.5%, при съответно 35% за акциите и другите форми на собственост, 34.1% за акции/дялове на ИД и ДФ и 23% за ценни книжа, различни от акции към края на декември 2021 г. Към септември 2022 г. най-големи относителни дялове в общата стойност на активите също имат акции и други форми на собственост – 38.4%, следвани от акции/дялове на ИД и ДФ – 33.1% и ценни книжа, различни от акции – 21.6%.

Към края на четвърто тримесечие на 2022 г. основен дял във валутната структура на активите на местните инвестиционни фондове имат средствата, деноминирани в български лева – 64.6% и в евро – 30.9%, при съответно 61.6% и 34% към декември 2021 г. Към септември 2022 г. активите, деноминирани в български лева, са 63.1%, а тези в евро – 32.3%.

Размер и структура на пасивите
Към края на декември 2022 г. привлечените от резиденти средства в чуждестранните инвестиционни фондове са 5.667 млрд. лева. Спрямо същия месец на 2021 г. (6.113 млрд. лева), те намаляват с 446.1 млн. лева (7.3%). В сравнение с края на септември 2022 г. (5.531 млрд. лева) размерът на пасивите на чуждестранните инвестиционни фондове към резиденти на България се увеличава със 136.1 млн. лева (2.4%), сочат данните на БНБ.
По институционални сектори към края на четвърто тримесечие на 2022 г. задълженията на чуждестранните инвестиционни фондове към сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове намаляват с 437.8 млн. лева (10.9%) до 3.569 млрд. лева при 4.007 млрд. лева към декември 2021 г. Пасивите към сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинства, се увеличават с 14.4 млн. лева (1.4%) до 1.029 млрд. лева към декември 2022 г. при 1.015 млрд. лева към края на четвърто тримесечие на 2021 година.
Спрямо септември 2022 г. пасивите на чуждестранните инвестиционни фондове към сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове се увеличават със 172.8 млн. лева (5.1%), а задълженията към сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинства намаляват с 1.7 млн. лева (0.2%). Основни инвеститори в чуждестранните инвестиционни фондове към края на декември 2022 г. са Застрахователните компании и пенсионните фондове (63%) и Домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (18.2%). Към края на декември 2021 г. относителните дялове на двата сектора са съответно 65.6% и 16.6%, а към септември 2022 г. – 61.4% и 18.6%.

Към края на декември 2022 г. пасивите на местните инвестиционни фондове са 2.765 млрд. лева, като размерът на собствения им капитал е 2.756 млрд. лева. Към края на четвърто тримесечие на 2022 г. задълженията на местните инвестиционни фондове в собствения капитал към резиденти са 2541.1 млн. лева (92.2%), а към сектор Останал свят – 215.7 млн. лева (7.8%). Спрямо декември 2021 г. пасивите в собствения капитал към резиденти намаляват с 29 млн. лева (1.1%), а към нерезиденти (сектор Останал свят) се увеличават със 70.1 млн. лева (48.1%). По институционални сектори към декември 2022 г. спрямо същия месец на предходната година задълженията на местните инвестиционни фондове към резиденти в сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове се увеличават с 94.5 млн. лева (14.6%) до 741.4 млн. лева, а към сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинства намаляват със 173.3 млн. лева (14.2%) до 1.050 млрд. лева.
Спрямо септември 2022 г. задълженията на местните инвестиционни фондове в собствения капитал към резиденти се увеличават със 103.2 млн. лева (4.2%), а към нерезиденти – с 22.8 млн. лева (11.8%). По институционални сектори към декември 2022 г. спрямо края на предходното тримесечие пасивите на местните инвестиционни фондове към резиденти в сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове нарастват с 66.9 млн. лева (9.9%), а задълженията към резиденти в сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата намаляват с 10 млн. лева (0.9%).
Към края на декември 2022 г. с най-големи относителни дялове в собствения капитал на местните инвестиционни фондове са резидентните сектори Домакинства и НТООД (38.1%), Застрахователни компании и пенсионни фондове (26.9%) и Нефинансови предприятия (9.2%). Най-големите относителни дялове към декември 2021 г. са съответно 45.1% за сектор Домакинства и НТООД, 23.8% за сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове и 10.7% за сектор Нефинансови предприятия. Относителният дял на сектор Останал свят (нерезиденти) е 7.8% от общия размер на собствения капитал към декември 2022 г. при относителен дял 5.4% към края на декември 2021 г. и 7.3% към септември 2022 година.

Борислава Танева напусна официално Министерството на културата, след като по-рано поиска да бъде освободена от поста на заместник-министър, съобщават от Министерството на културата.
„Със заповед на служебния премиер Гълъб Донев Борислава Танева е освободена от длъжността зам.-министър на културата. Тя напуска поста по собствено желание“, гласи официалната информация, публикувана от пресцентъра на ведомството.
Преди няколко дни Танева съобщи в профила си в социалната мрежа, че подава своята оставка.
„За моето семейството и близкото ми обкръжение не е тайна, че от доста време все по-сериозно и по-често говоря за желанието си да се оттегля от поста, който заемам в Министерство на културата. Това желание се избистри окончателно и се превърна в решение да подам официално своята оставка като заместник-министър“, написа тя във Facebook.

Именно в Министерството накултурата единственият министър, който беше сменен в новото служебно правителство на Гълъб Донев. На мястото на проф. Велислав Минеков беше назначен Найден Тодоров.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Румен Радев обяви състава на новия стар служебен кабинет
Министрите на икономиката, финансите, енергетиката, регионалното развитие – кои са те?

Twitter обяви, че ще позволи само на плащащите абонати да използват текстови съобщения като метод за двуфакторно удостоверяване (2FA) за защита на профилите си.
След 20 март „само абонати на Twitter Blue ще могат да използват текстови съобщения като метод за двуфакторно удостоверяване“, съобщи компанията, цитирана от Reuters.
 

Effective March 20, 2023, only Twitter Blue subscribers will be able to use text messages as their two-factor authentication method. Other accounts can use an authentication app or security key for 2FA. Learn more here:https://t.co/wnT9Vuwh5n
— Twitter Support (@TwitterSupport) February 18, 2023
 
Двуфакторното удостоверяване, целящо да повиши сигурността на профилите, изисква от притежателя на акаунта да използва втори метод за удостоверяване в допълнение към паролата. Twitter позволява 2FA чрез текстово съобщение, приложение за удостоверяване и ключ за сигурност. Мъск може да направи Twitter изцяло платен
Според компанията с 2FA, базирано на телефонен номер, се злоупотребява от „лоши играчи“ според публикация в блога.
Собственикът на Twitter Илон Мъск отговори в Twitter с „Да“ на туит на потребител, че компанията променя политиката, „защото телекомите използват бот акаунти, за да помпат 2FA SMS“, и че компанията губи 60 млн. долара годишно от измамни SMS-и.
 

NEWS: Twitter changed its policies because regarding SMS based 2FA because Telcos Used Bot Accounts to Pump 2FA SMS.They were losing $60mn/yr on scam SMS.
— T(w)itter Takeover News  (@TitterTakeover) February 18, 2023
 
Синята отметка, която преди беше безплатна за верифицирани акаунти на политици, известни личности, журналисти и публични фигури, сега е достъпна за всеки, стига да си плати.
Миналия месец Twitter посочи, че ще определи цена на абонамента за Twitter Blue за Android от 11 долара на месец, същата като за абонатите на iOS.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Плащаме за верификация във Facebook и Instagram
Twitter продължава да съкращава служителите си
Twitter е застрашен от загуби за милиарди. Ще фалира ли?

Фондът на фондовете (ФнФ), ББР Микрофинансиране и Общинският гаранционен фонд за малки и средни предприятия (ОГФМСП) към Столична община подписаха Меморандум за сътрудничество, насочен към стимулиране развитието на социални предприятия и стартиращи компании.
Като произтичаща стъпка от тристранното споразумение се очаква допълване обхвата на Гаранционния инструмент на ФнФ и разширяване възможностите за подкрепа от страна на ББР Микрофинансиране на социални предприятия и стартиращи компании, чрез издаване на индивидуални гаранции от ОГФМСП. По този начин ще се подобри достъпът на компаниите до финансиране при по-ниски лихвени нива и облекчени изисквания за обезпечение.
Над 14 000 лева заплата: Махнаха тавана на заплатите в държавни фирми
Меморандумът предвижда да обедини усилията на трите институции в следните основни направления: установяване на ефективен механизъм за взаимодействие между партньорите, който да подобри процеса по инвестиране на средствата от ЕСИФ, промотиране на дейностите на всяка една от страните по документа, осъществяване на общи проекти и инициативи. Документът ще даде допълнителна възможност на страните да идентифицират синергии в дейността си за улесняване финансирането на социални и стартиращи предприятия. Споразумението надгражда програмата „Ново начало“ за насърчаване на предприемачеството сред уязвимите групи, по която си партнираха ББР Микрофинансиране и Фондът на фондовете.

Чрез разширяване на партньорството се увеличава размерът на средствата, които могат да бъдат насочени към бизнеса, както и обхватът на финансиране, като се дава възможност на предприятията в София да получават подкрепа за по-голям кръг от дейности. Допустими за кредитиране вече са: закупуване на земя, инфраструктура, недвижимо имущество, дълготрайни материални активи втора употреба, закупуване на товарни автомобили, рефинансиране на съществуващи заеми и др. С приоритет ще бъдат разглеждани исканията на новосъздадени компании и бизнеси с мисия. Фирмите ще могат да се възползват и от по-дълъг срок за погасяване на задълженията.
По повод подписването изпълнителният директор на ФнФ Мартин Гиков сподели следното: „Тристранният Меморандум е една положителна стъпка към надграждане на междуинституционалното сътрудничество между ФнФ, ББР Микрофинансиране и ОГФМСП. Като се използва общият капацитет на трите институции, ще могат да бъдат предоставени още по-креативни решения за малкия и средния бизнес. Същевременно ще е възможно да се постигне административна синергия, която не само да улеснява крайните получатели, но и да отговаря максимално точно на техните нужди.“

Близо 60% от парите, които българските емигранти изпращат у нас, идват от едва 4 държави, сочат изчисления на Expert.bg на база данните на Българската народна банка към края на 2022 година.
През миналата година българските емигранти са трансферирали у нас общо 1.218 млрд. евро, което представлява увеличение от 4.3% на годишна база. За сравнение, през предходната 2021 година сумата на паричните преводи на емигранти към страната ни възлизаше на 1.16 млрд. евро (според ревизираните данни) или с 51.1 млн. евро по-малко спрямо настоящия резултат.
Мнозинството от паричните преводи са дошли към страната ни основно от 4 държави.
Общо 715.1 млн. евро са изпратили у нас българите, живеещи и работещи в Германия, САЩ, Испания и Великобритания. Това представлява 59%% от общата сума на паричните трансфери от чужбина през миналата 2022 година.
Най-много средства са изпратили сънародниците ни, живеещи в Германия. Сумата достига 246.6 млн. евро през миналата година, като представлява дял от малко над 20% от общия размер на емигрантските трансфери.
Втората позиция се заема от българите, емигрирали в САЩ – изпратени средства за 225 млн. евро през 2022 година или дял от 18.4% от общата сума.
На трета позиция са сънародниците в Испания с парични трансфери в размер на 126.1 млн. евро (дял от 10.3% от общата сума), следвани от българите във Великобритания, които са изпратили 117.4 млн. евро или 9.6% от общата сума.
Това са и четирите дестинации, откъдето паричните трансфери на българите, надхвърлят границата от 100 млн. евро през миналата година. Българите, живеещи и работещи в Гърция, остават на пета позиция по най-сериозен принос, като изпратените средства достигат 76.6 млн. евро или 6.3% от общата сума.
Емигрантите наляха 24 млрд. долара у нас, откакто сме в ЕС
Данните на БНБ за географската структура на паричните преводи от емигранти включват 24 държави. Най-малко средства са изпратени през миналата година от Словения (1.4 млн. евро), Кипър (3.1 млн. евро) и Русия (4.9 млн. евро). Трябва да се отбележи, че 53.9 млн. евро идват от редица страни, обединени в графата „други”.
Любопитен момент в данните е, че цели 24.5 млн. евро идват от Южноафриканска Република (ЮАР), което е три пъти повече от трансферите, идващи от страни като Обедини Арабски Емирства (8.2 млн. евро), Норвегия (8.5 млн. евро), Португалия (7.6 млн. евро) и повече от дестинации като Канада (20.4 млн. евро), Чехия (18.3 млн. евро), Швейцария (11.5 млн. евро), Швеция (11.1 млн. евро) и други.
Като цяло страните, от които българите осъществяват парични трансфери към страната ни, преобладаващо се намират в Европа.
Колко пари реално изпращат българите от чужбина?
Точната сума на паричните трансфери на българите зад граница е тема, която остава мистерия. Различните изследвания на тази тема, не могат да обхванат всички канали за трансфер на стойност в наши дни, което доближава данните за емигрантските трансфери у нас по-скоро до ниво оценка.

За това свидетелства мащабната ревизия на данните на БНБ, обхващаща статистиката за паричните трансфери от емигранти. В периода след пандемията, официалните данни показваха внушителен спад на тези парични потоци, но след ревизия на данните, сумата се възстанови до нивата, наблюдавани преди пандемията.
За сравнение, преди ревизията на данните на БНБ за платежния баланс на страната, размерът на емигрантските трансфери към България възлизаше на едва 160.7 млн. евро за 2021 година. След ревизията на данните, размерът на емигрантските трансфери за същата 2021 година набъбна цели седем пъти до 1.16 млрд. евро.
Напук на пандемията: Мощен скок на парите, изпратени от българите в чужбина
Според прогнозните данни на Световната банка, размерът на паричните преводи към България от емигранти през 2022 година ще достигне 850 млн. долара.
Различните институции прилагат собствени методологии по темата емигрантски трансфери. Така например, според прогнозните данни на Световната банка от края на миналата година, паричните трансфери от емигранти към България ще достигнат 850 млн. долара през 2022 година. Сумата отрежда на страната ни едно от последните места на Балканите по размер на паричните трансфери от емигранти. Лидер в това отношение са Румъния и Сърбия, трансфери съответно за 11.06 млрд. долара и 5.4 млрд. долара, според данните на Световната банка.

Работата от вкъщи е мотивирала много хора, най-вече от големите градове, да сменят мястото, на което живеят. Това сочат резултатите от проучване, проведено сред 12 000 души в Германия от икономическия институт IFO и сайта за недвижими имоти immowelt.
„Сред тези, които са напуснали големите градове, 38 процента са се пренесли в предградия, 30 процента са предпочели по-малки градове с между 100 000 и 500 000 жители. Само 9 процента са избрали градчета, а 5 процента – селски райони“, уточнява Матиас Долс, заместник директор на Центъра за макроикономика и изследвания към института.

Запитани за плановете си за следващите 12 месеца, 10 процента от анкетираните жители на градовете отговарят, че планират важно преместване. Сред тях 40 процента възнамеряват да се преместят в по-малък град, а 22 процента – в предградия. Градчетата и селските райони са най-рядко посочвани като дестинация за нов дом (съответно от 8 и 12 процента от отговорилите).
„Противно на някои очаквания, пандемията от КОВИД-19 не е предизвикала масово преселение към провинцията. Резултатите от изследването ни сочат, че няма вероятност това да се случи и в бъдеще“, отбелязва Долс.
300 000 пътници потърпевши: Стачка спря работата на най-големите летища в Германия
Финансовите съображения играят все по-значима роля в решението за преместване. „Респондентите посочват нарасналите основни разходи за наеми, без да се включва отоплението, и за енергия като големи ценови стимули за решението им“, допълва експертът.
Резултатите се основават на представително проучване сред 12 000 души, проведено през есента на 2022 година. То актуализира анкета от май 2021 г.
През май 2021 г. 12 процента от анкетираните тогава са възприемали жилищните разходи като голямо финансово бреме. Този процент е нараснал до 20 процента сред анкетирани през есента на миналата година. Сред хората, които планират да се преместят през следващите 12 месеца, 12 процента посочват финансовата тежест като най-важната причина за преместването си. Преди енергийната криза финансовите съображения бяха значително по-слаб фактор.