България отстъпва от целта си да приеме еврото от 1 януари 2024 г. Страната ни няма да поиска през февруари конвергентен доклад, който да покаже готовността ѝ за влизането в еврозоната. Така съответно отпада и срокът, към който страната се стремеше да приеме еврото – началото на следващата година. Това обяви служебният министър на финансите Росица Велкова на брифинг пред журналисти. Влизането на България в еврозоната се отлага с най-малко 2 години

На заседанието на Еврогрупата в началото на седмицата България не е изслушана за готовността ѝ, въпреки че точката е фигурирала в дневния ред. Причината – България изостава с приемането на съответното законодателство, като заедно с това не отговаря и на критерия за инфлацията. Какъв е единственият начин да ни приемат в еврозоната?

В рамките на Еврогрупата е договорено България да се си постави за цел нова дата – не по-късно от 1 януари 2025 г. По думите на министър Велкова няма законова пречка присъединяването да не е от началото на годината, а от друга дата, като заяви, че това може да стане и по Великден на следващата година. България може да се забави с приемането на еврото
Затова и България ще поиска доклад за напредъка си тогава, когато е изпълнила ангажиментите си, поети при влизането в т.нар. чакалня на еврозоната. Това означава, че няма да се чака за редовен доклад. 
„Отлагането на срока определено ще повлияе негативно и върху лихвите при поемането на нов държавен дълг и върху кредитния рейтинг на страната, ако не се поиска нов доклад за напредъка, който да даде перспектива за влизане в еврозоната“, заяви Велкова.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Политическата криза спъва България по пътя към еврото
Дългият път към еврото: Ще се отложи ли влизането ни в еврозоната?

Приемане на еврото: Какви са основните стъпки за България?
Приемането на еврото е шанс да станем по-богати
 

Двете най-големи летища в Германия на практика спряха работа заради организирана нова стачка от наземния персонал. Повод за недоволството е ниското заплащане. Това изостри проблемите във въздушния транспорт, след като прекъсване на системата доведе до прекъсване и на операциите на Deutsche Lufthansa AG преди 2 дни, предава Bloomberg.
Охраната и някои служители във Франкфурт и Мюнхен започнаха по-рано, което доведе до анулирането на 1300 полета на националния превозвач Deutsche Lufthansa AG, най-големият превозвач в двата центъра.
Стачки има и на летищата в Щутгарт, Хамбург, Дортмунд, Хановер, Бремен и Лайпциг.
Така около 295 000 пътници са засегнати заради отмяната на общо около 2340 полета според асоциацията на летищата ADV.

Полети от България до Германия също са анулирани заради стачката на 8-те германски летища. От летище София без забавяне излетяха ранни полети с нискотарифни компании, но същевременно полети на големи авиолинии са анулирани.
„Терминалите тази сутрин са празни“, споделя служител на летището в Хамбург пред Reuters.
Протестите идват на фона на по-високите разходи на живот, след като войната в Украйна повиши цените на енергията и цените като цяло. Но не само в Германия започнаха протести. Работници в железопътните линии на Обединеното кралство също протестират. Във Франция пък имаше стачки срещу плановете за удължаване на възрастта за пенсиониране. Хаосът в железопътния транспорт на Великобритания продължава
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Служители на Alitalia затвориха пътя към летището в Рим
Германските железничари вдигат стачка за заплати
Стачка спря всички полети от и за Белгия