Откритото златно находище в Сърбия по предварителни проучвания е едно от стоте най-големи в света. Това заяви президента на Сърбия Александър Вучич и така започна редица спекулации за местоположението на това място.
По думите му все още не може да разкрие точното му местоположение, засега известно само на него и на премиера Ана Бърнабич. Професионалната общественост също е запозната, че най-големите количества злато се намират в Източна Сърбия и там в момента се провеждат най-интензивните проучвания, пише сръбският „Новости“.
„Там златото е съпътстваща суровина в медните находища“, посочва зам.-директорът на Геоложкия институт на Сърбия Предраг Миятович. Най-интензивните проучвания са в участъка Майданпек-Бор и югоизточно от Бор към зоната Долна Невля, на границата с България.
В началото на януари Вучич обяви, че находища на злато и калциев карбонат са открити в две от най-бедните общини в югоизточната част на Сърбия и разкри, че калцит е открит в Гаджин хан. Междувременно, базираната в Канада мултинационална компания „Дънди Прешъс Металс“ обяви, че в находището Чока Ракита, община Жагубица, е открито златно находище, чийто обем е предварително определен на 10 милиона куб. метра златен концентрат. „Дънди Прешъс Металс“ добива повече злато у нас
Предвид, че Жагубица е в източната част на Сърбия, може да се предположи, че не е това мястото, което държавният глава има предвид, тъй като подчерта, че местоположението е в югоизточната част на Сърбия. В геоложките среди не е ясно коя компания е открила златното находище. Както заявява Миятович, ако проучването на резервите се извършва от самата компания, а не е наето отвън, тогава малко хора са запознати с резултатите. По думите му в Югоизточна Сърбия има близо 30 места, където чужди компании проучват злато. Канадска компания ще търси злато в Южна България
„Около 90% от правата за проучване в тази част на Сърбия включват злато в комбинация с мед, сребро, олово или цинк. Това е главно в района на общините Босилеград, Търговище, Сурдулица, източните части на община Враня, Църна Трава и на юг в Медведжа и Лебан.“, споделя Миятович пред „Новости“.
Според него Сърбия има големи запаси от злато, като последните оценки на Геоложката служба сочат, че има 250 тона в съществуващи залежи и 150 тона в потенциални находища. След последните открития, като Чукару Пеки, грубо може да се изчисли, че Сърбия има запаси от около 500 тона. „От това злато в рудата, след обработка, се правят златни кюлчета или инвестиционно злато. Ако това темпо на експлоатация обаче продължи, ще отнеме няколко века, докато цялото злато бъде обработено“, смята Миятович
По данни на Министерството на енергетиката злато в момента се проучва на над 80 места в Сърбия, предимно от чуждестранни компании.
По думите на Миятович новото минно съоръжение допринася за наемането на определен брой миньори, инженери, геолози, технолози, като там винаги работят над 100 души, в зависимост от размера на находището.
Държавата има много ползи от проучването до самата експлоатация, защото за всеки от процесите в бюджета отива определена такса. След това суровината се таксува, а чрез данъци в държавната хазна влизат пари. Също във фазата на проучване всички проучващи фирми плащат такса на квадратен километър за пространството, на което го сондират.
„Добивът се разширява не само в Сърбия, но и в света. На скорошната среща на всички европейски геоложки институции в Брюксел бяха изнесени данни, че сега в света се инвестират 1,8 трлн. долара в добива. В Европа се инвестират 73,7 млрд. евро за около 100 проекта на различен етап. Предлага се през следващия период цифрата да се увеличи до 100 млрд. евро. Най-известната златна мина се намира в Южна Африка заради размера на находището и най-дълбоката експлоатация, над 3 км“, посочва зам.-директорът на Геоложкия институт Предраг Миятович.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Минен гигант инвестира 2 млрд. евро в добив на литий в Сърбия
Турция с рекорден добив на злато
Търсят злато под пустинята Сахара
Асен Василев вдига драстично концесиите за злато и мед