Преди венчавката женихът скришно пъха 100 долара в ръката на отчето и му прошушва:
– Отче, моля да ми спестиш въпроса – „Кълнеш ли се да си й верен до гроб?!“
Почва венчавката, върви ритуала и отчето се обръща към жениха:
– Кълнеш ли се да си и верен до гроб?
Онзи, като ужилен, но през зъби процежда:
– ДА!
След ритуала дърпа той попа настрана и му крещи:
– Аз нали ти дадох пари?
– Е, да, ама тя даде повече…
 

На фона на пандемия, последвана от война, влошаване на енергийните пазари и висока инфлация българската икономика продължава да постига учудващо добри резултати – дотам, че твърденията за наличие на икономическа криза изглеждат напълно несъстоятелни. Според данните към края на 2022 г. обаче има изгледи пазарът на труда леко да се забавя, а структурата на домакинските доходи се влошава, сочи анализ на „Институт за пазарна икономика“.
Зимните месеци очаквано са дъното на пазара на труда в България, най-вече заради по-малкото търсене на работници в туризма и селското стопанство. По тази причина не е изненада, че НСИ регистрира спад на наетите по трудово и служебно правоотношение спрямо предишното тримесечие с 0,7% (или 17 хиляди души) към края на декември 2022 г. спрямо края на септември. По-скромен спад, с малко под 6 хиляди души се регистрира и спрямо декември 2022 г. Погледът към динамиката на секторно ниво обаче разкрива, че този спад е следствие най-вече от продължаващото пренареждане на структурата на пазара на труда – по-големите съкращения са концентрирани в търговията и ремонта (-5,1 хиляди души), строителството (-3,9 хиляди души), преработващата промишленост (-6,5 хиляди души). Същевременно ИКТ секторът е добавил 6,1 хиляди нови работни места на годишна база, здравеопазването – 3,7 хиляди души.
Отчетеният спад на наетите обаче не се потвърждава от динамиката на общата заетост, измерена чрез Наблюдението на работната сила, според което продължава възстановяването след кризата. При населението на 15-64 години между последните тримесечия на 2021 и 2022 г. има ръст от 3 пр.п., до 71,5%. Тази разлика със статистиката на наетите най-вероятно отразява ръст при самонаетите и предприемачите. Разнопосочните тенденции обаче правят трудно извеждането на окончателен извод за посоката на развитие на пазара на труда в непосредствено бъдеще.
680 000 българи в активна възраст нито работят, нито учат
При заплатите на работещите също се наблюдава ускоряване на ръста към края на годината. Средната брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 1879 лева месечно – ръст от 16% спрямо същото тримесечие на 2021 г. и с 8% спрямо третото тримесечие на 2022 г. Големите неравенства обаче остават, като заплатите в ИКТ сектора надхвърлят 4400 лева, на фона на 1100 лева в хотелите и ресторантите, които са на дъното на разпределението. Темповете на нарастване също са неравномерни – енергетиката и селското стопанство регистрират 23% ръст на годишна база, докато в добива и строителството той е едва 11%.
Ключов остава въпросът за покриването на бързия ръст на цените след второто тримесечие от заплатите. Докато при изгладените стойности на динамиката (Графика 1) и към края на 2022 г. ръстът на цените превишава този на заплатите, то при неизгладените има изравняване. Разбира се, това е вярно само при средните стойности – както сме посочвали и преди, има много големи разлики между отделните икономически дейности и региони що се отнася до настигането на темпа на ръст на цените. Допълнително, дори в отделните отрасли и компании увеличенията на заплатите не са еднакви за всички работници. Не е изключено и в самата ценова динамика да има регионални различия, които статистиката не отчита.

При доходите на домакинствата продължава негативната тенденция на спад на дела на доходите от работни заплати в сравнение с тези от пенсии. Това отразява най-вече ударните повишения на пенсиите през 2022 г., и при липса на по-нататъшни повишения със сходни темпове (към момента е заложено увеличение с 12% от средата на годината) ръстът на заплатите би следвало да започне да компенсира натрупаната разлика през 2023 г.
Притеснителна тенденция е повишаването на дела на разходите за храна и безалкохолни напитки, до 31,2% спрямо 29,3% година по-рано. Това отразява най-вече структурата на инфлацията, като ръстът е за сметка почти изцяло на разходи за жилището. При номиналните разходи за жилище се наблюдава и най-малкият ръст на годишна база – едва 11%. Прави впечатление, че дори и при хранителните стоки, които регистрират най-голям ръст на цените еластичността на потреблението е ниска – има леко свиване на потреблението на яйца, мляко и млечни продукти и олио, но далеч по-малко в сравнение с ръста на цените.
Пенсионерите в София вземат повече от работещите в страната
Данните за социалното развитие към края на 2022 г. не дават особени причини за притеснение, още по-малко – за панически спасителни мерки и антикризисни политики. Продължаващото пренареждане на пазара на труда води със себе си колебания при наетите, но общата заетост расте. Високата инфлация означава задържане на ръста на жизнения стандарт на работниците, но трудно може да се говори за системно обедняване. След неизбежното забавяне на инфлацията обаче задълбочаването на недостиг на работници ще продължи да тласка заплатите нагоре, оттам и покупателната способност.