Водещият световен производител на електромобили Tesla отваря автомобили зарядната си инфраструктура в САЩ и за конкурентни производители, предаде Reuters.
Това решение на компанията е в резултат от условията за включване и възползване от държавната програма за субсидиране. Нейната стойност е 7,5 млрд. долара и цели да разшири и подобри достъпността на наличната зарядна инфраструктура, което да подпомогне намаляването на въглеродните емисии в САЩ.
До края на 2023 г. Tesla ще предостави достъп до 3500 нови и вече действащи свои зарядни станции Supercharger, които досега бяха достъпни единствено за собствениците на електромобили Tesla. Освен това ще предложи 4000 по-бавни зарядни устройства на места като хотели и ресторанти.

В резултат на това Tesla ще има достъп до субсидиите, включително и за възприемане на CCS конектори на зарядните си станции, за да бъдат достъпни и за собствениците на електромобили от други марки.
Tesla не се е ангажирала да използва CCS, като свой стандарт, но трябва да отговаря на изискванията, за да може да се класира за федералните фондове.
От Reuters посочват, че Tesla разполага със 17 711 станции Supercharger, което е около 60% от общата бърза зарядна инфраструктура в САЩ.
Отварянето на достъпа до мрежата на Tesla ще стъпка напред за амбициозната федерална програма за изграждане на 500 000 EV зарядни устройства до 2030 г. спрямо съществуващите сега 130 000.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Tesla ще има станция за супербързо зареждане и на морето
Новите заводи на Tesla губят милиарди долари
Tesla изтегля близо 128 000 коли заради риск от катастрофи

Голяма част от дървопреработващите предприятия в страната са спрели работа или са в процес на спиране, поради цените на дървесината. Сред тях са водещите в сектора „Кроношпан България“ ЕООД, с изградени мощности в Бургас и Велико Търново, които от края на декември вече работят с намален капацитет, „Фазерлес“ АД – ключово предприятие за регион Силистра и „Свилоза“ АД – Свищов, които са в процес на спиране. Това съобщават от Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост.
По информация на Expert.bg специално в „Свилоза“ има по-засилен режим на ротация и пускане в отпуск на служители.
Директно наетите само в тези три предприятия са над 1000 души, а индиректно над 5 000 човека в сферата на транспорта, добива, услугите и др. Основната причина за това е спекулативното покачване на цената на дървесината през 2022 година, според камарата, довело до непосилни цени за местното население, както и за индустрията.
По данни на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост по-голямата част от предприятията, използващи масивна дървесина за суровина, също имат сериозни проблеми и не могат да изпълняват договорите си заради високите цени на дървесината и липсата на достатъчно количество суровина.
До проблема се стигна заради наложените ограничения върху добива на дървесина – заповедта за намаляване с 30% на сечите във вековни гори на служебния министър Христо Бозуков от края на 2021 година, казват от камарата. „Въпросната наредба не защитава горите, а им вреди, защото възпрепятства санитарната и възобновителна сеч – тази, която прочиства дърветата, помага им да се развиват и се случва само след съгласуване и одобрение с компетентните органи. Резултатът е по-малко добита дървесина и за бизнеса, и за домакинствата, както и непосилно високи цени на суровината. Отделно в България не се оползотворява т. нар. прираст в горите, който у нас се използва едва на 50%, а средно в Европа над 75 на сто“, пише в съобщение на Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост. От бранша настояват за отпадане на тези ограничения.
По изчисления на камарата, в сферата на горското стопанство и горската промишленост в България работят над 60 000 души и създават над 3% от БВП, основно в полупланинските и планинските райони, като на места това е единственият поминък.
„Въпреки нашите многократни сигнали, до момента държавата не реагира, затова сме поискали и писмено среща с министър-председателя, в опит да запазим този структуроопределящ отрасъл за страната“, коментираха от бранша.
ОЩЕ: Фирми от дървообработващата и мебелната индустрия са пред фалит, алармират от бранша

Рекорден ръст на платените през 2022 г. просрочени задължения отчете Националната агенция за приходите.
Над 5 млрд. лева данъци и осигурителни вноски са събрани през 2022 г. от публичните изпълнители, служителите в Кол центъра и инспекторите по приходите в НАП. Това е с близо 30 % повече спрямо 2021 г., съобщават от приходната агенция. По-високата събираемост е заради ранното уведомяване на гражданите и фирмите, пропуснали да платят в пълен размер публичните си дългове, проактивната комуникация и партньорския подход, прилаган от НАП. При продължителна липса на съдействие и плащане на длъжниците обаче се стига до търгове за продажба на имуществото, а понякога се търси и отговорност за дълговете лично и от управителите на задлъжнелите фирми. Тревожно: Всеки четвърти българин не може да плаща дълговете си

Над 348 млн. лева са просрочените задължения, събрани от НАП за 2022 г., от изпълнители на обществени поръчки и други получатели на държавни и общински средства. Чрез автоматизирана система на МФ, всички органи уведомяват НАП, преди да платят и проверяват дали изпълнителите на поръчките имат публични задължения. Ако са налице задължения, публичен изпълнител на НАП може да използва цялата или част от сумата на плащането за погасяване на дълговете към фиска.
От НАП препоръчват на гражданите и фирмите да ползват е-услугите с ПИК или КЕП, за да проверят имат ли задължения и какъв е актуалният им размер. При образувано изпълнително производство, клиентите, изпитващи финансови затруднения, могат да се обърнат към компетентния публичен изпълнител и да обсъдят подходящи мерки за обезпечаване и заплащане на просрочените задължения. Бизнесът в България чака забавените си плащания по близо 2 месеца
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Могат ли хората да фалират като фирмите?
НАП събра над 4 млн. лева просрочени задължения само за 7 дни
За какво дължи пари българинът? 
Все повече българи теглят кредит, за да обединят дълговете си 

По-хубави резултати в края на 2022 година на тема „втора пенсия“, но за мнозинството българи резултатът по въпроса все още е загуба.
В края на 2022 г. средният размер на натрупаните средства в активните партиди (тези, в които е внесена поне една осигурителна вноска през последните 12 месеца) е 5626,98 лв. Това е със 178,69 лв. по-малко спрямо състоянието на партидите през декември 2021 г. Такава е картината на статистиката на Комисията за финансов надзор (КФН).
Понижението в партидите е факт, въпреки че през годината средно са внесени 992,76 лв. осигуровки през 2022 година или 82,73 лв. средно на месец, уточнява в. „Сега“.
ОЩЕ: Изгарят парите за втора пенсия
Загубите в края на 2022 година обаче са по-малки, отколкото в други периоди на същата година. През септември, 2022 година, при средно спестеното за втора пенсия беше 5348 лв. Освен това сега четири фонда всъщност успяват да надскочат нивата от декември 2021 г., макар и не с толкова, колкото сме внесли като осигуровки:
– „Съгласие“ увеличава средния размер на натрупаните средства в активните партиди от 5756,13 лв. през декември 2021 г. на 5787,50 лв. година по-късно. Средният размер на постъпленията от осигуровки в този фонд обаче е 959,4 лв. на човек за годината;
– „ЦКБ-Сила“ увеличава средната сума в партида от 6233,29 лв. на 6491,53 лв. (декември 2021 г. спрямо декември 2022 г.). Средният размер на постъпленията от осигуровки на един човек е 992,40 лв. за годината;
– „Бъдеще“ увеличава средното натрупване в партида от 3246,88 лв. на 3483,19 лв. Тук постъпленията от осигуровки за годината са 913,20 лв. на човек;
– „Топлина“ увеличава средния размер на натрупаните средства в активните партиди от 3149,62 лв. на 3276,98 лв., но при внесени 926,40 лв. на човек за годината.
При трите големи фонда – „Доверие“, „Алианц“ и „ДСК-Родина“, където са 64% от осигурените за втора пенсия, наваксването е по-трудно. Средният размер на натрупаните средства в активните партиди в „Доверие“ към края на декември 2022 г. е 5441,65 лв. при 5767,03 лв. в края на 2021 г. Постъпленията от осигуровки средно на човек в този фонд са 891 лв. за годината. В „Алианц“ партидата е намаляла от 6197,26 лв. в края на 2021 г. до 6034,73 лв. сега, като постъпленията от осигуровки са 962,28 лв.
„ДСК-Родина“ е интересен случай – тук средното натрупване в индивидуалната партида намалява сериозно от 5931,49 лв. в края на 2021 г. на 5602,36 лв. в края на 2022 г. Всъщност обаче този фонд успява да увеличи нетните си активи за този период – от 3,235 млрд. лв. на 3,299 млрд. лв. през декември 2022 г. В „Съгласие“ се наблюдава обратното – тук партидата се увеличава, но нетните активи намаляват за същия период от 1,646 млрд. лв. на 1,557 млрд. лв.
При внесени общо 1,952 млрд. лв. през 2022 г., нетните активи на 10-те универсални фонда намаляват от 16,743 млрд. лв. на 16,548 млрд. лв. В тези числа обаче има и добра новина. Спрямо септември фондовете са успели да възстановят 903 млн. лв. и това е постигнато само за 3 месеца.
ОЩЕ: Прехвърлиха близо 1 милиард лева от парите, спестени за втора пенсия