Пазарът на труда в България рязко се забави в края на годината. С цели 33% са спаднали обявите за работа през декември. Офертите през последния месец на 2022 г. са намалели малко под 28 000, което е близо 14 000 по-малко спрямо ноември. Това показва ежемесечният анализ на HR компанията и кариерен сайт JobTiger. Втори месец намаляват обявите за работа у нас. Къде се търсят хора?
През последното тримесечие спадът е цели 43%, като той е на-осезаем през изминалия декември. Въпреки това, на годишна база, броят на обявите е все още с 5% по-голям от този през декември 2021 г. Значителен спад в броя на обявите за работа в страната
Драстичният спад на предлагането на работа не е нещо необичайно за последния месец на годината. Коледните и новогодишни празници обикновено са причина за забавяне или преустановяване на работните процеси за 10-15 дни, в това число и процесите на подбор на персонал.
В кои сектори спадът на обявите за работа е най-голям?
Спадът в броя на обявите по сектори е между няколкостотин и няколко хиляди. Най-силно са намалели офертите в търговията и продажбите – те са с 3360 (-35%) по-малко в сравнение с тези през ноември. Обявите за работа в страната намаляват, изключение правят два сектора
След него се нареждат производството (2330 предложения по-малко, 36% спад), административните и обслужващи дейности (1570 предложения по-малко, 36% спад), хотелиерство и ресторантьорство (1430 предложения по-малко, 29% спад), ИТ секторът (1280 предложения по-малко, 21% спад), логистиката и транспорта (1160 предложения по-малко, 29% спад). Фирмите спряха да търсят и назначават служители
По-малък е спадът в строителството (830 предложения по-малко, 39% спад), здравеопазването и фармацията (600 предложения по-малко, 33% спад), счетоводните и финансови услуги (560 предложения по-малко, 28% спад) и маркетинга и рекламата (360 предложения по-малко, 25% спад).
В кои сфери се търсят най-много хора?
Най-много хора обичайно се търсят в търговията и продажбите с 22% от всички обяви, следван от ИТ сектора (15,3%) и производството (14,9%). Обявите за работа намаляват, къде се търсят най-много хора
Следват хотелиерството и ресторантьорство (13%) административните и обслужващи дейности (10,2%), логистиката и транспорта (10,1%), счетоводните и финансови услуги (5,2%), строителството (4,6%), здравеопазването и фармацията (4,4%), маркетинг и реклама (3,8%) и сферата на изкуството (1%).
Работа от вкъщи
Предложенията за работа от вкъщи и/или дистанционна работа също са намалели с приблизително 1/3 или по-точно 30%. Те са с около 1400 по-малко от ноември и общият им брой се равнява на около 3400 или 14,3% от всички обяви. Две трети от българите предпочитат да работят от вкъщи
2/3 от този тип предложения са в ИТ сектора, следвани от административните и обслужващи дейности (13%), аутсорсинг (BPO) индустрията (12%) и търговията и продажбите (5%).
Обяви по градове
Обявите за работа във водещите областни градове също намаляват средно с 33%. Най-голям е спадът във Варна – с 37%, а най-малък в Стара Загора – с 26%. В столицата София предложенията са с 32% по-малко, в Пловдив са намалели с 36%, в Бургас – с 33%, а в Русе с 31%.
Броят на предложенията като дялово разпределение е: София (48%), Пловдив (10%), Варна (7%), Бургас (3%), Русе (3%) и Стара Загора (3%).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Криза? Ръст в обявите за работа в почти всички сектори у нас

Швейцарската централна банка отчете годишна загуба от 132 милиарда швейцарски франка (143 милиарда долара) през 2022 г. Загубата е най-голямата в 115-годишната история на институцията, тъй като падащите пазари на акции и дългови инструменти засегнаха тежко стойността на нейния портфейл от акции и облигации.
Негативно влияние върху активите на централната банка имаше и засилването на швейцарския франк, предава Reuters.
Настоящата загуба, която бележи обрат спрямо 26-те милиарда франка печалба през 2021 г., е много по-голяма от предишната рекордна загуба от 23 милиарда франка, натрупана през 2015 г. Това е еквивалентно на малко повече от годишния брутен вътрешен продукт на Мароко. Швейцарската централна банка ще оповести подробни годишни данни в началото на март.
Институцията понесе загуба от 131 милиарда франка от експозициите си в чуждестранна валута – най-вече поради 800-те милиарда франка, вложени в акции и облигации, които централата банка купи по време на дълга кампания за отслабване на швейцарския франк.
Световните фондови борси отслабнаха и цените на облигациите паднаха миналата година, тъй като централните банки по света, включително тази на Швейцария, повишиха лихвените проценти, за да се борят с инфлацията. Поредно агресивно повишаване на лихвата от Федералния резерв на САЩ
Силният швейцарски франк, който се покачи над паритета спрямо еврото през юли, доведе до загуби, свързани с обменния курс. (Франкът е смятан за валута-убежище и винаги се покачва по време на криза, б.р.).

Единственият положителен резултат бяха златните запаси на Швейцарската централна банка, които възлизаха на 1040 тона в края на 2021 г. и поскъпнаха с 400 милиона франка през 2022 г.
Заради загубата през изминалата година паричната институция няма да направи обичайното си изплащане към централните и регионалните правителства на Швейцария. Миналата година централната банка им преведе 6 милиарда франка.
Загубата едва ли ще окаже влияние върху политиката на Швейцарската централна банка. Тя повиши лихвените проценти на 3 пъти през 2022 г., когато председателят Томас Джордан взе мерки, за да спре високата инфлация в страната. И Швейцарската централна банка повиши основната си лихва
„Колосалните загуби на Швейцарската централна банка изобщо няма да променят паричната й политика. Високата репутация ѝ помага да не се налага да променя нищо“, казва Карстен Юниус, икономист в J.Safra Sarasin.

Германският железопътен оператор Deutsche Bahn планира да наеме около 25 000 нови служители през 2023 г., съобщи компанията, цитирана от DPA.
През 2022 г. Deutsche Bahn нае 28 000 нови служители, но въпреки това жп превозвачът бе изправен пред недостиг на работна ръка, изострен от високите нива на отпуски по болест, съкращения и пенсиониране сред работниците. Недостигът на персонал е засегнал особено регионалните пътнически услуги на германските железници.
Закъсненията и отменените влакове се увеличават през последните месеци и за Deutsche Bahn, и за частните жп оператори, които използват железопътна система на Германия.

Железопътната компания си е поставила високи цели за 2023 г.: да подобри качеството на операциите, да удвои броя на пътниците и да извърши цялостно обновяване на частично разрушената инфраструктура. За целта тя смята наеме 25 000 души тази година, като ще разкрие 9000 нови работни места. Deutsche Bahn инвестира 13,6 милиарда евро в жп мрежата на Германия
„Нуждаем се от десетки хиляди нови колеги, за да посрещнем предизвикателствата“, казва Мартин Зайлер, директор „Човешки ресурси“ в Deutsche Bahn. Той обаче признава, че „огромният недостиг на квалифицирани работници“, както и рекордно затегнатият пазар на труда, ще превърнат постигането на целите за наемане на нови служители в „предизвикателство“ за компанията.
Служителите в Deutsche Bahn се увеличиха само с 5000 души през изминалата година, въпреки високите нива на наемане, тъй като хиляди работници напуснаха компанията. В момента общо около 200 000 души работят за компанията.
Работници от чужбина
Компанията планира да наеме 5500 стажанти и студенти, 4200 обслужващи релси и вагони, 3000 работници за строителни проекти и надзор на обекти, 21 000 машинисти, 1600 диспечери, 2200 служители във влаковете и 2000 IT специалисти, съобщава сръбският портал B92.
Deutsche Bahn иска да привлече квалифицирани работници от чужбина, които активно ги търсят в 10 държави, предимно в страните от Южна Европа, Западните Балкани и Турция. Поради нарастващия брой чуждестранни работници, английският става все по-често използван работен език, особено в ИТ сектора, посочва Зейлер.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
За 9 евро може да пътувате из цяла Германия – ето как