Бившият премиер Иван Костов спечели дело срещу Националната агенция по приходите (НАП) за ревизионен акт, с който Костов първоначално бе уличен за неплатени данъци за няколко десетки хиляди лева.
Пълната данъчна проверка на Костов е разпоредена в края на 2018 г., при управлението на третото правителство на Бойко Борисов. Проверени са неговите доходи за петгодишен период – 2012-2017 г., но приходите и разходите са изчислени напълно произволно в ущърб на ревизирания, става ясно от решението на съда.
По времето на третия кабинет на Борисов имаше сериозни съмнения, че НАП се използва като „бухалка“ срещу неудобни фигури за ГЕРБ, ДПС и прокуратурата. Показателен бе данъчният тормоз, на който през същия период бяха подложени тогавашният председател на Върховния касационен съд Лозан Панов и неговата съпруга.
През лятото на 2019 г. Костов коментира пред bTV: „Резултатите от тази проверка до момента са абсурдни, но подсказват възможност прокуратурата да ги използва за политически мотивирано производство“. „След две данъчни ревизии, които продължиха 2 – 3 години, екип на НАП стигна до абсурдното твърдение, че мои и на съпругата ми значителни парични средства не са наши, въпреки че ние сме декларирали тези средства като заеми пред Сметната палата. Те са оповестени на обществеността от медиите и никога не са предизвикали някакъв проблем“, каза тогава Костов.
Според него това ще даде възможност на прокуратурата да действа „срещу човек, за когото те са убедени, че стои зад „Демократична България“ и зад протестите срещу избирането на г-н Гешев за главен прокурор“.
Иван Костов обжалва акта на ревизорите пред НАП-София, която след близо 3 години решава да промени изцяло акта си.
В основата на спора е заем за близо 235 000 лева, който Костов и съпругата му дават на фирмата „Антигона“ ЕАД през 2008 г. Фирмата е еднолична собственост на дъщерята на Костов – Мина. Парите са предоставени от инвестиционния посредник „Елана трейдинг“ директно на фирмата на Мина Костова по разпореждане на бащата и майката. Парите са генерирани от продажбата на инвестиционния портфейл на Костови.
Ревизорите получават обяснителна записка относно изплатените суми, предоставен е и договора за заем от 25-ти януари 2008 г. между Иван Костов и фирмата на Мина Костова. Данъчните обаче отказват да го признаят, въпреки факта, че парите са преведени директно от „Елана трейдинг“, т.е. за това има следа.
Едва през 2022 г. НАП – София излиза с променен ревизионен акт, в който от Иван Костов се търсят неплатени данъци и лихви в размер на общо 5000 лева, а договорът за заем е признат. Бившият премиер завежда дело срещу тази ревизия и го печели, пише „24 часа“.
От съдебното решение се разбира, че данъчните не са признали и сумата от 10 000 лева в брой, която е била декларирана в публичната декларация на Иван Костов за 2011 г. „Налични са данни за съществуването на тази сума в публично достъпната декларация пред Сметната палата за 2010 г., която е представена от жалбоподателя по настоящото дело и приета от съда. Тя е подадена от лицето много преди началото на ревизията. Съответно не може да се твърди, че сумата е вписана в декларацията във връзка с нея“, пише съдът.
НАП не са събрали доказателства, че Костов е изхарчил тези пари през 2011 г., но за сметка на това за обявили, че това са приходи, върху които не са платени данъци. Признаването на тази сума води до промени във всички изводи на ревизорите за периода след 2012 г. Съдът премахва от приходите на Иван Костов и сумата от 26 000 лева, която той е доказал, че не е негова, а е част от спестяванията на баща му.
В крайна сметка съдът отменя изцяло ревизионния акт на НАП и осъжда данъчните да платят на Костов сумата от 1212 лева разноски по делото.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Костов: Има начини да се заобиколи данъкът върху депозитите
Основен свидетел по делото „КТБ“: Цветан Василев имаше договорки с Иван Костов
НАП: Със запечатването на заведения и проверката на Панов само изпълняваме закона