2021 година донесе благоприятни условия както за икономиките, така и за най-големите бизнеси в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Въпреки че все още е изправена пред предизвикателствата на пандемията от Covid-19, икономическата активност се възстанови от спада през 2020 г. В резултат на това, 500-те най-големи бизнеса в региона отбелязаха рязко нарастващи приходи и по-високи печалби.
Това показа 14-тото годишното проучване на Кофас за най-големи компании в ЦИЕ за 2021 г. Според доклада, докато регионът регистрира по-лека рецесия през 2020 г. със среден растеж на БВП, достигащ -3,7% в сравнение с -5,5% в Западна Европа, възстановяването на ЦИЕ през 2021 г. също беше по-впечатляващо, достигайки 5,7% в сравнение с 4,7% в западноевропейските икономики.
В класацията за най-големи компании тази година попадат и 25 български дружества. Най-високо изкачилите се в класацията български бизнеси са:
Български енергиен холдинг (БЕХ) – 15-о място
„Аурубис България“ – 45-о място
Национална електрическа компания (НЕК) – 97-о място
„Еврохолд България“ – 112-о място
„Лукойл България“ – 142-о място
„Астра Биоплант“ – 143-о място
АЕЦ „Козлодуй“ – 167-о място
„Адванс Пропъртис“ – 197-о място
„Булгаргаз“ – 221-о място
„Сакса“ – 232-о място
„БиЕй Глас България“ – 233-о място
„Кауфланд България“ – 253-о място
„Софарма“ – 304-о място
„Лидл България“ – 316-о място
„Олива“ – 351-о място
„В класацията на Кофас ЦИЕ Топ 500 попадат повече български компании от предходната 2020 г. и това е напълно разбираемо. Доста голяма част от бизнеса се възползва от възстановителните Covid-19 мерки от правителството и регистрираният ръст в оборотите беше донякъде предвидим. Тази година обаче бизнесът е застрашен отново поради сътресенията в макроикономически план – предстои да разберем колко и как ще бъдат усетени в България и региона“, споделя Пламен Димитров, управител на Кофас България.
Общият оборот на всичките 500 компании се е повишил с 26,9% до 842 милиарда евро. Съвкупните нетни печалби почти са се удвоили в сравнение с 2020 г., достигайки 41,43 милиарда евро. Освен това 500-те компании са наели 2,2 милиона души през изминалата година (+1,3% спрямо 2020 г.).
Полската енергийна компания PKN Orlen отново е на челното място, укрепвайки позицията си с оборот, който скочи с 52%, докато през предходната година беше намалял с 23%. Чешката Skoda Auto (2-ро място), мултинационалната нефтена и газова компания MOL Унгария (3-то място), полската държавна PGNiG (4-то място), търговецът на дребно Jeronimo Полша (5-то място), полската енергийна компания PGE (7-мо място) и Volkswagen Словакия (8-мо място) бяха на върха в предишни класации. Повечето от тях регистрират по-висок оборот. Производителите на автомобили като Skoda и Volkswagen Словакия регистрират само леко увеличение на приходите с 0,4% и 2,3% поради прекъсвания на веригата за доставки.
Сектори: Доминация на петролния и газов сектор
Три ключови сектора (автомобилен и транспортен, нефт и газ, неспециализирана търговия), представени от най-големите компании в региона, продължават да формират 53% от общите приходи. Класацията разкрива, че всички индустрии регистрират ръст на оборота поради ускоряване на търсенето и слаба отправна точка от предходната година. Това нанесе огромно влияние върху финансовите показатели на компаниите поради началния етап на пандемията и свързаните с нея органичителни мерки.
Най-яркият пример идва от сектор текстил и облекло, който претърпя спад в търсенето, както и промяна в потребителските предпочитания през пандемичната 2020 г. Година по-късно секторът отбеляза най-висок ръст на оборота от 60,3%. За разлика от него, най-слабо увеличение е регистрирано в сектора на строителството (+9,5%), автомобилостроенето и транспорта (+9,6%). Последните два сектора остават доминиращи в Чехия, Унгария, Румъния и Словакия.
Повечето индустрии успяха да генерират по-високи нетни печалби, като металите водят класацията (+437%). Текстилът, облеклото и хранително-вкусовата промишленост са секторите, които показват негативна динамика в тази област. Най-добре оценената индустрия в ЦИЕ Топ 500 е с по-малко представители в класацията, но отбелязва ръст на оборота от 27,9% и повече от двойно увеличение на нетната печалба.
Секторът на полезни изкопаеми, химикалите, петрола, пластмасата и фармацевтичните продукти отново е най-големият в класацията ЦИЕ Топ 500. Индустрията се радва на един от най-високите скокове на нетната печалба (+331,5%) след 52-процентното увеличение в цените на петрола през 2021 г.
„В резултат на съживяването на световната търговия износът от ЦИЕ допринесе за ускоряването на регионалните производствени сектори, които претърпяха по-високи разходи за обработка. Тези разходи се повишиха рязко след началото на възстановяването от пандемията и те все още засягат бизнеса до голяма степен в наши дни, особено сега, когато разходите за енергия и вложени ресурси скочиха след началото на войната в Украйна“, споделя Грегож Шилевич, главен икономист на Кофас за Централна и Източна Европа.
„Наистина, тъй като Русия доставяше на Европа енергийни стоки, цените скочиха значително през 2022 г., с което започна кризата. В същото време нарушенията на веригите за доставки на селскостопански и хранителни стоки доведоха до нарастваща инфлация на цените на храните поради факта, че както Русия, така и Украйна заемат значителен дял в световния износ на селскостопански продукти“, допълва той.
„Очаква се икономиките на ЦИЕ да бъдат най-силно повлияни от войната, започнала през февруари 2022 г. Това се дължи на географската им близост до двете страни, зависимостта от износа и вноса на енергия от Русия, притока на бежанци от Украйна и проблемите с логистиката, които произлязоха от войната. Това означава, че регионът е уязвим от редица фактори и следващото издание на класацията ни може да покаже различна картина“, предупреждава Ярослав Яворски.

2021 година донесе благоприятни условия както за икономиките, така и за най-големите бизнеси в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Въпреки че все още е изправена пред предизвикателствата на пандемията от Covid-19, икономическата активност се възстанови от спада през 2020 г. В резултат на това, 500-те най-големи бизнеса в региона отбелязаха рязко нарастващи приходи и по-високи печалби.
Това показа 14-тото годишното проучване на Кофас за най-големи компании в ЦИЕ за 2021 г. Според доклада, докато регионът регистрира по-лека рецесия през 2020 г. със среден растеж на БВП, достигащ -3,7% в сравнение с -5,5% в Западна Европа, възстановяването на ЦИЕ през 2021 г. също беше по-впечатляващо, достигайки 5,7% в сравнение с 4,7% в западноевропейските икономики.
В класацията за най-големи компании тази година попадат и 25 български дружества. Най-високо изкачилите се в класацията български бизнеси са:
Български енергиен холдинг (БЕХ) – 15-о място
„Аурубис България“ – 45-о място
Национална електрическа компания (НЕК) – 97-о място
„Еврохолд България“ – 112-о място
„Лукойл България“ – 142-о място
„Астра Биоплант“ – 143-о място
АЕЦ „Козлодуй“ – 167-о място
„Адванс Пропъртис“ – 197-о място
„Булгаргаз“ – 221-о място
„Сакса“ – 232-о място
„БиЕй Глас България“ – 233-о място
„Кауфланд България“ – 253-о място
„Софарма“ – 304-о място
„Лидл България“ – 316-о място
„Олива“ – 351-о място
„В класацията на Кофас ЦИЕ Топ 500 попадат повече български компании от предходната 2020 г. и това е напълно разбираемо. Доста голяма част от бизнеса се възползва от възстановителните Covid-19 мерки от правителството и регистрираният ръст в оборотите беше донякъде предвидим. Тази година обаче бизнесът е застрашен отново поради сътресенията в макроикономически план – предстои да разберем колко и как ще бъдат усетени в България и региона“, споделя Пламен Димитров, управител на Кофас България.
Общият оборот на всичките 500 компании се е повишил с 26,9% до 842 милиарда евро. Съвкупните нетни печалби почти са се удвоили в сравнение с 2020 г., достигайки 41,43 милиарда евро. Освен това 500-те компании са наели 2,2 милиона души през изминалата година (+1,3% спрямо 2020 г.).
Полската енергийна компания PKN Orlen отново е на челното място, укрепвайки позицията си с оборот, който скочи с 52%, докато през предходната година беше намалял с 23%. Чешката Skoda Auto (2-ро място), мултинационалната нефтена и газова компания MOL Унгария (3-то място), полската държавна PGNiG (4-то място), търговецът на дребно Jeronimo Полша (5-то място), полската енергийна компания PGE (7-мо място) и Volkswagen Словакия (8-мо място) бяха на върха в предишни класации. Повечето от тях регистрират по-висок оборот. Производителите на автомобили като Skoda и Volkswagen Словакия регистрират само леко увеличение на приходите с 0,4% и 2,3% поради прекъсвания на веригата за доставки.
Сектори: Доминация на петролния и газов сектор
Три ключови сектора (автомобилен и транспортен, нефт и газ, неспециализирана търговия), представени от най-големите компании в региона, продължават да формират 53% от общите приходи. Класацията разкрива, че всички индустрии регистрират ръст на оборота поради ускоряване на търсенето и слаба отправна точка от предходната година. Това нанесе огромно влияние върху финансовите показатели на компаниите поради началния етап на пандемията и свързаните с нея органичителни мерки.
Най-яркият пример идва от сектор текстил и облекло, който претърпя спад в търсенето, както и промяна в потребителските предпочитания през пандемичната 2020 г. Година по-късно секторът отбеляза най-висок ръст на оборота от 60,3%. За разлика от него, най-слабо увеличение е регистрирано в сектора на строителството (+9,5%), автомобилостроенето и транспорта (+9,6%). Последните два сектора остават доминиращи в Чехия, Унгария, Румъния и Словакия.
Повечето индустрии успяха да генерират по-високи нетни печалби, като металите водят класацията (+437%). Текстилът, облеклото и хранително-вкусовата промишленост са секторите, които показват негативна динамика в тази област. Най-добре оценената индустрия в ЦИЕ Топ 500 е с по-малко представители в класацията, но отбелязва ръст на оборота от 27,9% и повече от двойно увеличение на нетната печалба.
Секторът на полезни изкопаеми, химикалите, петрола, пластмасата и фармацевтичните продукти отново е най-големият в класацията ЦИЕ Топ 500. Индустрията се радва на един от най-високите скокове на нетната печалба (+331,5%) след 52-процентното увеличение в цените на петрола през 2021 г.
„В резултат на съживяването на световната търговия износът от ЦИЕ допринесе за ускоряването на регионалните производствени сектори, които претърпяха по-високи разходи за обработка. Тези разходи се повишиха рязко след началото на възстановяването от пандемията и те все още засягат бизнеса до голяма степен в наши дни, особено сега, когато разходите за енергия и вложени ресурси скочиха след началото на войната в Украйна“, споделя Грегож Шилевич, главен икономист на Кофас за Централна и Източна Европа.
„Наистина, тъй като Русия доставяше на Европа енергийни стоки, цените скочиха значително през 2022 г., с което започна кризата. В същото време нарушенията на веригите за доставки на селскостопански и хранителни стоки доведоха до нарастваща инфлация на цените на храните поради факта, че както Русия, така и Украйна заемат значителен дял в световния износ на селскостопански продукти“, допълва той.
„Очаква се икономиките на ЦИЕ да бъдат най-силно повлияни от войната, започнала през февруари 2022 г. Това се дължи на географската им близост до двете страни, зависимостта от износа и вноса на енергия от Русия, притока на бежанци от Украйна и проблемите с логистиката, които произлязоха от войната. Това означава, че регионът е уязвим от редица фактори и следващото издание на класацията ни може да покаже различна картина“, предупреждава Ярослав Яворски.

Търговията с петрол със сигурност ще бъде прекроена през следващите месеци заради предстоящите по-строги санкции за руския петрол. Липсата на яснота около мерките обаче пречи на пазарите да се подготвят.
Официално на 5 декември влиза в сила петролното ембарго на ЕС, което забранява вноса на руски петрол в общността по море. Дерогация има България, която ще продължи да получава петрол до края на 2024 г. – за този период страната ни трябва да настрои производството в рафинерията в Бургас за използване на алтернативни горива. ЕС има нов план за руското петролно ембарго, България получава отсрочка
В следващите 2 години ще бъде позволен и вносът на руски петрол в ЕС през тръбопроводи – за Унгария, Чехия и Словакия, защото те нямат излаз на море, а от там и достъп до алтернативи. Правилата забраняват вноса в ЕС, както и износа на преработен руски петрол, получен по силата на дерогациите, към други страни от ЕС или трети страни. В документа формално е написано, че ограничението е за внесения през тръбопроводите петрол. И въпреки че България получава суровината през морски терминал, това няма да позволи на страната ни да се възползва от тази „вратичка“ в регламента.
Забраната за внос на руски горива влиза в сила от февруари 2023 г. Хърватия ще има дерогация, тъй като е силно зависима от вноса на петролни продукти. Заради санкциите: Сърбия бърза да намали енергийната си зависимост от Русия

Извън ЕС страните от Г-7 се договориха за таван на цената на руския петрол, но подробности все още липсват, което оставя търговците, рафинериите и участниците на енергийния пазар в неведение какво следва, пише The Wall Street Journal. Назрява и притеснението за ответна реакция от Москва, което също би повлияло на доставките на петрол в световен мащаб.
От средата на октомври цената на петрола отново се увеличи и търговците очакват това да продължи, особено ако руският президент изпълни заканите си. Може да липсва яснота около взeмането на мерки, но със сигурност най-сериозно отражение от тях ще има върху цената на горивата за европейците. От години Европа разчита на вноса на дизел от руските рафинерии както за автомобилния транспорт, така и за индустрията и селското стопанство. По време на пандемията много европейски рафинерии затвориха, което още повече увеличи зависимостта от Русия. Европа е на прага на криза с дизела. Какво следва?
Резервите от горивото намаляват и заради стачката във френските рафинерии, приключила преди броени дни. Още преди протестите стана ясно, че резервите от горива в Нидерландия – основен търговски хъб и място за съхранение на енергоизточници, спадат с 40% на годишна база. Освен това, много европейски индустрии се преориентираха към алтернативните горива, за да избегнат високите цени на природния газ.

Европейският бизнес се опитва да си осигури алтернативи – от Саудитска Арабия или Обединените арабски емирства. Но в ЕС все още влизат по 400 000 барела дизел от общо 1,7 млн. барела внос на ден. Следователно според анализаторската компания Rystad Energy замяната на руските горива няма да премине гладко. Европа ще бъде принудена да плаща исканата от производителите цена, а тя вероятно няма да бъде ниска, посочват анализатори, цитирани от WSJ. Ако колата ви е на дизел, скоро ще плащате повече
Резервите от дизел в САЩ също са под обичайните за есента нива, което доведе до скок в цената. Скъпите горива са главна тема в дискусиите около предстоящите междинни избори за Конгреса и накараха президента Джо Байдън да притисне рафинериите да увеличат производството. Недостигът е главно по Източното крайбрежие, конкуриращо се с Европа за петролните доставки. Високите цени на горивата ще останат и през 2023 г.
Западните съюзници се стремят да ограничат приходите, които Русия получава от търговията с енергийни ресурси и които насочва към войната в Украйна. Европа или Русия – кой ще пострада повече от петролното ембарго?
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Европейско ембарго срещу руския петрол: Какво ще стане с цените?
Предстои още по-сериозно поскъпване на горивата
Предстои невиждано поскъпване на петрола
Преди петролното ембарго на ЕС: „Лукойл“ удвои печалбата си

Европа уж се отказва от руския нефт, но още е най-големият му купувач
Русия: Ембаргото върху петрола ще струва на Европа 400 милиарда долара