Турският регулатор на конкуренцията е глобил компанията майка на Facebook – Meta Platforms, с 364,72 млн. лири (18,63 млн. долара) за нарушаване на закона за конкуренцията, информира Daily Sabah.
Компанията има доминираща позиция в областта на социалните мрежи и онлайн видео рекламата и е възпрепятствала конкурентите чрез обединяване на данни, събирани през основните ѝ услуги Facebook, Instagram и WhatsApp, се казва в изявление на турските власти. Ирландия глоби WhatsApp с 225 млн. евро
По думите на говорител на Meta Platforms компанията не е съгласна с решението и ще обмисли всички опции. Говорителят подчерта, че Meta Platforms защитава поверителността на потребителите и им предоставя прозрачност и контрол върху техните данни.
Турският орган за защита на конкуренцията посочи, че Meta трябва да действа, за да възстанови конкуренцията на тези пазари и да подготвя годишни доклади за стъпките, които ще предприеме в следващите 5 години. Глобиха Ким Кардашиян с 1,26 млн. заради незаконна реклама на криптовалута
Регулаторът твърди, че глобата е базирана на приходите на компанията за 2021 г., а компанията може да обжалва решението в рамките на 60 дни.
През 2021 г. органът по конкуренцията започна разследване на WhatsApp, а след това и на Facebook, след като чат приложението поиска от потребителите да се съгласят Facebook да събира потребителски данни като телефонни номера и местоположение – промяна, която беше въведена в световен мащаб. 
Социалните мрежи са във фокуса на Турция, която миналата седмица прие закон, предвиждащ до 3 години затвор за журналисти и потребители на социални мрежи за разпространение на материали, считани за „дезинформация“. Турция отново блокира достъпа до социални мрежи
Според анализатори е малко вероятно компаниите за социални мрежи да спазват изцяло закона, изискващ от тях да премахват подобно съдържание и да споделят потребителски данни с властите. Meta увлонява служителите си, позволява им да кандидатстват за други позиции
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Италия глоби Amazon с над 1 млрд. евро – ето защо
Глобиха „Български пощи“ с 1 млн. лв. заради неглижиране на кибератаката

Германското правителство разреши на китайската Cosco да купи сериозен дял в терминал в най-голямото пристанище в страната. Решението беше прокарано от канцлера Олаф Шолц, но предизвика сериозно напрежение в управляващата коалиция, предава Reuters.
С подкрепата на министрите на социалдемократите на Шолц, правителството одобри покупката на 24,9% дял от китайската компания в един от трите терминала на логистичната фирма HHLA в пристанището на Хамбург.
Китайската компания отправи оферта за придобиване на 35 на сто от терминала, но някои германски министерства изразиха опасения спрямо планираната сделка, тъй като става въпрос за критична инфраструктура, посочва DPA. Макар да е сериозен като размер, делът от близо 25% не дава на Cosco никакво право на глас при управлението или вземането на стратегически решения.

COSCO SHIPPING Ports Will Acquire 35% Shares of Container Terminal Tollerort in the Port of Hamburg, Germany: https://t.co/GpryRmcElE pic.twitter.com/Z18KJpwaUX
— COSCO SHIPPING Lines (@COSCOSHPGLines) September 22, 2021

Все по-скептични към чуждите инвеститори
Болезненото изживяване от твърде голямата зависимост от руския газ промени отношението на много германски политици към стратегическите чуждестранни инвестиции.
Министерството на външните работи дори е изпратило специална нота до правителството, с което протестира срещу сделката, разказват пред Reuters два правителствени източника. Инвестицията „непропорционално разширява стратегическото влияние на Китай върху германската и европейската транспортна инфраструктура, както и зависимостта на Германия от Китай“, се казва в документа, видян от Reuters. Без Китай Германия ще е по-бедна и с по-високи цени
Германското външно министерство изтъква „значителни рискове, които възникват, когато елементи от европейската транспортна инфраструктура са повлияни и контролирани от Китай – докато самият Китай не позволява на Германия да участва в китайски пристанища“.

Good Morning from Germany where govt has agreed on a compromise that will allow China’s state-owned shipping conglomerate Cosco to buy a 24.9% stake in one of Hamburg’s port terminals. Chancellor Scholz and his ministers, many of whom were opposed to the deal, agreed on the deal. pic.twitter.com/z9b2HMAPvX
— Holger Zschaepitz (@Schuldensuehner) October 26, 2022

Германските власти се опасяват, че в случай на криза, Китай може да използва с политически цели част от критичната инфраструктура на Германия, както и на Европа. Икономическият министър Роберт Хабек бе сред тези, които твърдят, че Германия трябва да избягва китайски инвестиции в критична инфраструктура, ако това е възможно.
Европейските съюзници на федералната република също принципно са против китайските инвестиции. Министерството на икономиката и четирите министерства, ръководени от либералните Свободни демократи, са се присъединили към изготвянето на нотата, според източниците.
Германското разузнаване предупреди по-рано през октомври, че китайската финансова мощ може да се превърне в опасност за Берлин, особено предвид силните икономически и научни връзки между двете страни.

Die Bundesregierung hat eine wichtige Chance verpasst,den im Koalitionsvertrag versprochen Kurswechsel in der #Außenpolitik zu vollziehen. Mit einer Absage an #Cosco zum Hamburger Hafen hätte sie ein wichtiges Signal senden können. #ChinaMein Kommentar:https://t.co/PnKvd3Af44
— Marcel Fratzscher (@MFratzscher) October 26, 2022

Поддръжниците на сделката обаче са на мнение, че тя ще позволи на Хамбург, където Шолц бе кмет в продължение на 7 години, да бъде в крак с конкуриращите го пристанища, които също се борят да привлекат китайска търговия, а някои от тях вече са частично собственост на Cosco.
Шолц трябва да пътува до Пекин следващата седмица, придружен от германска бизнес делегация.
Логистичната компания HHLA, която е мажоритарна собственост на град Хамбург и един от основните потребители на пристанището, приветства сделката. Купувачът Cosco също се е съгласил с новите условия и по-малък дял.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Черна гора прие магистрала от Китай, сега моли ЕС за помощ
385 млрд. долара заеми: Китай вкара десетки бедни държави в дългове
Полша е сред най-гостоприемните в ЕС за китайските пари
Гърция прие китайските милиарди с отворени обятия
Сърбия и Китай: Любов за милиарди

Парите в обращение в България продължават да се увеличават. В края на септември парите в обращение са в размер на 26 521,9 млн. лв. и за една година нарастват с 12,3%, или с 2,9 млрд. лв., съобщава Българската народна банка.
Спрямо същия предходен едногодишен период увеличението им е по-ниско както в процентно отношение (18,8%), така и като абсолютна стойност (близо 3,738 млрд. лв.). Парите в обращение скочиха с почти 3,5 млрд. лева за година
За периода юли – септември 2022 г. парите в обращение се повишиха с 1,27 млрд. лв., или с 5% в сравнение с края на юни 2022 г. Нарастването им през третото тримесечие на 2022 г. е с 0,9% по-малко от отчетеното за същия период на 2021 г. Парите в обращение имат положителен месечен растеж, като в рамките на разглеждания период той беше най-висок през юли (2,7%). Рекорд: Парите в обращение минаха 22 млрд. лева
В края на септември делът на банкнотите в общата стойност на парите в обращение е 97,92%, а на монетите – 2,07%. Използваме все повече банкноти от 50 лева и 100 лева

В края на септември в обращение са 584,2 млн. броя банкноти, които са с 4% повече спрямо края на юни. За същия период общата им стойност нарасна с 5,1%, достигайки към 30 септември 25 932,6 млн. лв. Средната по стойност банкнота в обращение в края на третото тримесечие е 44,39 лв., което е увеличение с 0,46 лв. спрямо края на второто тримесечие. За едногодишен период средната стойност на банкнотата е нараснала с 2,51 лв., или с 6%. Банкнотите в обращение достигнаха 21.57 млрд. лева
С най-голям дял (39,18%) в общия брой на банкнотите в обращение в края на третото тримесечие на 2022 г. е банкнотата от 50 лв., като към 30 септември в обращение са почти 229 млн. броя от нея. С най-малък дял (5,37%) e броят на банкнотите с номинал 5 лв. Най-рядко използваме банкнотите от 5 лева
В края на септември в обращение са над 3 млрд. броя монети, които са с 65,1 млн. броя, или с 2,2% повече спрямо броя им в края на юни, а за същия период общата им стойност нарасна с 15,3 млн. лв., или с 2,9%.
Средната по стойност разменна монета в обращение към края на септември 2022 г. е 0,18 лв. и е без промяна както спрямо края на второто тримесечие, така и за едногодишен период.

Запазва се тенденцията към ръст на броя на разменните монети в обращение от всички номинали. През третото тримесечие най-голямо в процентно изражение (с 3,4%) е увеличението при разменната монета с номинал 20 ст., а най-малко (с 1,5%) на тези от 1 ст.
За период от 1 година общият брой на разменните монети в обращение е нараснал със 188,6 млн. (6,7%), а стойността им – с 40,2 млн. лв. (7,9%). На годишна база с най-бърз темп (9,7%) се увеличава броят на монетите с номинал 2 лв. В края на септември в обращение са 83,2 млн. броя от тях, което представлява увеличение със 7,3 млн. броя.
За периода юли – септември 2022 г. в Националния център за анализ на БНБ са задържани общо 127 броя фалшиви български банкноти, циркулирали в паричното обращение. Спрямо второто тримесечие на 2022 г. те са с 48 бр. по-малко. През третото тримесечие в БНБ бяха регистрирани и задържани 42 бр. неистински български разменни монети, от които 11 бр. от 2 лв., 1 бр. от 1 лв. и 30 бр. от 50 ст. Коя е най-фалшифицираната банкнота у нас?
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко лева са нужни, за да се издържате в България?
Намаляват продажбите, българинът носи все по-малко пари в себе си
Парите в обращение нараснаха с близо 3 млрд. лева за година