Германският Uniper съди „Газпром“ за милиарди евро заради спрените доставки

Германският енергиен концерн Uniper обмисля да съди „Газпром“ заради спрените доставки. Става дума за няколко милиарда евро компенсация, която фирмата иска да си върне. Заради спрения газ към Германия Uniper е във фалит и германската държава обмисля да го национализира. През юли федералното правителство купи 30% от акциите на концерна, за да му помогне.
Най-големият вносител на руски газ в Германия отчете загуба от 12,3 млрд. евро за първото полугодие и трябваше да бъде спасен от държавата, след като намалените доставки от „Газпром“ го принудиха да купи резервни количества на по-високи цени. Концернът призова всички фирми, които са имали сключени договори, но не са получили договореното количество газ, да потърсят обезщетение от „Газпром“. Най-големият вносител на руски газ в Германия с над 12 млрд. евро загуба
Арбитражният съд в Стокхолм, където според източници Uniper ще заведе исковете, многократно е разглеждал спорове за газови договори между „Газпром“ и неговите контрагенти, сред които полската PGNiG и украинската „Нафтогаз“.

Най-известната корпоративна жертва на енергийната криза в Европа досега, Uniper заяви по-рано тази година, че преразглежда правните стъпки срещу „Газпром“ и предупреди, че може да включват арбитражно производство. Такива процедури обикновено отнемат няколко години, преди да се постанови присъда. 
„Разбира се, Uniper ще разгледа подобни искове за щети срещу „Газпром“ и, ако има големи изгледи за успех, ще се опита да ги приведе в изпълнение“, заяви в имейл финландската Fortum мажоритарен собственик на Uniper.
„Газпром“ в момента не доставя газ по газопровода „Северен поток 1“, след като потоците бяха намалени от юни насам, като обяви форсмажорни обстоятелства по отношение на доставките, което Uniper отхвърля. „Газпром“ разкри кога ще пусне газа по „Северен поток 1“

BREAKING: Gas importer #Uniper has entered into talks with the German government over a possible nationalisation, the company said. The terms under discussion would increase the state’s holding in the faltering energy giant to 50%. pic.twitter.com/zYMuez10cK
— BNN Germany (@BNNGermany) September 15, 2022

Компанията преговаря с федералното правителство за национализация, като държавният дял в закъсалия енергиен гигант се очаква да нарасне до 50%. Германското правителство вече притежава 30% от Uniper, след като през юли ѝ отпусна спасителен пакет в размер на 15 млрд. евро. Помощта беше увеличена с около 4 млрд. евро миналия месец, но ситуацията се влоши, след като Русия спря доставките на газ за Германия, принуждавайки Uniper да намери алтернативи.
Германската компания заяви, че намалените доставки от „Газпром“, който беше най-големият ѝ доставчик, са довели компанията до ръба на колапса и са главната причина за правителствената помощ, нараснала до 19 млрд. евро. „Нашият продукт, нашите правила“: Газпром ограничи още доставките към Германия

На 6 септември ръководителят на Uniper Клаус-Дитер Маубах заяви, че ситуацията с доставките на газ за Европа ще продължи да се влошава. Потребителите ще трябва да поемат тежестта на високите цени на енергията през следващите години, каза той. Маубах призова Европейския съюз да изработи бърз и единен отговор на нарастващите цени на енергията. Очакват ни няколко зими на газова криза и газов режим в Европа
Припомняме, че Uniper ще прехвърли увеличенията на разходите на своите клиенти, въпреки договорите с фиксирана цена. Германският канцлер Олаф Шолц предупреди жителите на Германия да очакват нови увеличения на цените от есента, но обеща допълнителна социална помощ за домакинствата, които имат проблеми с плащането на сметките си за енергия. Германия спасява закъсалия енергиен гигант Uniper, но цената ще платят потребителите

Европарламентът реши: Минималната работна заплата става 50% от средната за страната

Европарламентът гласува директива, уреждаща сложната тема за размера на минималната работна заплата (МРЗ) в страните от ЕС. Целта на новите правила е във всяка държава членка да се осигурят „достойни стандарти на живот и труд и да се насърчава колективното договаряне за заплащането“, се посочва в съобщение на ЕП. Европа иска по-високи минимални заплати в страните-членки
Директивата предвижда при определянето на конкретния размер всяка държава да прави „оценка за адекватност“ на минималната заплата, предвид равнището на цените и на трудовите доходи. При тази оценка могат да се ползват данните за цените на кошница от стоки и услуги на реални цени. Другите варианти са МРЗ да бъде скачена със средната брутна заплата в страната и да е 50% от нея или 60% от брутната междинна работна заплата. Минималната заплата ще се вдигне още малко

Parliament has adopted new rules on adequate minimum wages for all workers in the EU. Minimum wages in all EU countries should allow for decent living and working standards and member states should promote collective bargaining for pay.
— European Parliament (@Europarl_EN) September 14, 2022

В момента в ЕС 21 от 27 държави имат законоустановена минимална заплата, докато в останалите 6 – Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Италия и Швеция, равнищата на заплатите се определят чрез колективно договаряне. Най-ниската минимална заплата (710 лв.) е в България, следвана от Латвия и Естония, а най-високите минимални заплати са в Люксембург, Ирландия и Германия. Доходите в Люксембург и България: 8 към 1
„Новата директива ще се прилага за всички работници в ЕС, които имат трудов договор или трудово правоотношение. Държавите, в които минималната работна заплата вече е защитена изключително чрез колективни трудови договори, няма да бъдат задължени да въведат тези правила“, обясняват от ЕП. Това обаче не важи за България, тъй като у нас колективното договаряне не е добре застъпено, а минималната заплата се определя субективно от правителствата. Срокът за прилагане на директивата е 2 години. Заплата за издръжка: 2/3 от работещите не успяват да покрият ежедневните си разходи

„Колективното договаряне на секторно и междуотраслово равнище е основен фактор за постигането на адекватни минимални заплати. В държави, в които колективното договаряне обхваща по-малко от 80% от работниците, държавите членки заедно със социалните партньори ще трябва да изготвят план за действие за увеличаване на неговия обхват“, е решението на евродепутатите. Предвижда се страните от ЕС да създадат система за контрол, като проверки и инспекции на място, за противодействие на злоупотребите с подизпълнители, фиктивната самостоятелна заетост, нерегистрирания извънреден труд или повишената интензивност на работата. ЕК разкри идеите си за европейска минимална заплата
„Цените на хранителните продукти, сметките за енергия и жилищата са взривоопасни. Хората се борят да свържат двата края. Нямаме време за губене, работата отново трябва да се заплаща. Тази директива определя как трябва да изглежда една адекватна минимална заплата. Същевременно даваме тласък на колективното договаряне, така че повече работници да бъдат защитени“, коментира евродепутът Агнес Йонгериус. Минимална заплата у нас и на Балканите: Колко е и за какво стига?
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко лева са нужни, за да се издържате в България?
Подготвят ново вдигане на минималната заплата, но с колко?
Бизнесът: Вдигане на минималната заплата ще повиши безработицата
Минималната заплата ще се определя според професията
Най-ниската нетна заплата става 550 лева
Германия вдигна минималната заплата: кой печели най-много
Минималната заплата в Испания скача на близо 1000 евро
Ще се договарят по-високи заплати по браншове