Дядо отива на преглед при доктор:
– Събличай се да те прегледам, дядо!
– Ама всичко ли?
– Всичко!
Виц на деня: 80-годишният Бай Геле, баща му и дядо му
Съблича се дядото, а пред доктора се разкрива потресаваща гледка.
По цялото тяло на дядото татуировки.
– Какво е това бе, дядо?
– Ами много съм обикалял света.
Имам татуировки с името на всеки град, който съм посетил.
Пише „Париж“, „Виена“, „Рим“…
Виц на деня: Стар руски комунист отива при личния лекар
– А какво е това „Ам-ам“ на оная ти работа?
Старецът въздъхнал тежко:
– Като бях млад пишеше „Амстердам“…
Виц на деня: Пенсионер си взема пенсията в пощата

Цените на торовете скочиха в пъти поради пандемията и последвалата война в Украйна. Непосилните разходи накараха фермерите да търсят алтернативни методи за наторяване на земеделските площи.
Скъпият природен газ принуди най-големия завод за торове в света – BASF в Германия – да спре производството на амоняк, който е основна суровина за торовете. Ръководството на завода обяви, че вече ще купува амоняка, вместо да го произвежда, но това ще оскъпи крайния продукт за клиентите. Спиране на руския газ застрашава най-големия комплекс от химически заводи
Поради тази причина албанският земеделец Албан Чакали търси алтернативни начини за наторяване. 38-годишният балкански фермер притежава само 5 декара земеделска площ в град Мамурас, в Северозападна Албания, но вече не може да си позволи торове на химическа основа, внасяни от чужбина, разказва AFP.
Както и в други части на света, селскостопанският сектор на Албания е засегнат от нарастващите разходи, като цените на горивата и торовете скочиха, след като Русия, основен производител и на двете стоки, нахлу в Украйна. Катастрофално: Предстои световна криза с храните
Спасението: Компост и утайка от кафе

За да ограничи разходите, Чакали вече търси отпадна утайка от кафе – естествен тор с лесен достъп в Албания, където пиенето на кофеиновата напитка е традиция, а почти на всеки ъгъл има кафенета. За да събере отпадъчното кафе обаче фермерът обикаля по цял ден кафенетата, като рекордът му е до 40 кг събрано старо кафе за ден.
Процесът отнема време: утайката се смесва с билки, след това сместа се компостира и отлежава в продължение на 3 месеца. Крайният продукт е „богат на азот, магнезий и калий и е добър заместител на химическите торове“ и „отблъсква насекомите“, казва Чакали пред AFP.
Все повече от близо 280-те хиляди дребни фермери в Албания се връщат към подобни традиционни методи за наторяване, вместо да плащат по-високи цени за вносни торове. Торовете и горивата представляват над 45 на сто от разходите в земеделието в страната.

Record-high natural #gas prices continue to underpin #nitrogen #fertilizer prices, though in recent days as markets remained eerily quiet. Rocketing #urea, #nitrates and #ammonia prices are on the horizon as Europe awakens, but for now buyers and sellers seem content to wait
— Fertilizer Week (@FertilizerWeek1) August 12, 2022

От десетилетия Албания разчита главно на внос на торове, след като торовите ѝ заводи са изоставени и запуснати след падането на комунизма в началото на 90-те години. Заводът за торове „Неохим“ затвори заради скъпия газ, освобождава работници
Русия е най-големият вносител на торове в Албания през 2021 г., като общата стойност на продуктите надхвърля 11 милиона долара, по данни на ООН. С преминаването от химически торове към утайка от кафе, земеделците спестяват между 1500 и 2000 евро на година.
Екзотични култури и високо качество
Тъй като Covid наруши глобалната търговия, албанският фермер решава да заложи на екзотични култури като маракуя и годжи бери. Вносът на тези плодове от Южна Америка е спрян по време на пандемията, точно когато търсенето започва да нараства. „Тези плодове бяха много търсени, защото е известно, че помагат за укрепване на имунната система и заради антиоксидантните си свойства“, казва съпругата му Джули, която е медицинска сестра.
Само тази година Чакали е отгледал половин тон маракуя, която се продава за около 15 евро на килограм – което не е малка сума в Албания, където средната заплата е 460 евро. „Хората ги харесват много, миризмата им е фантастична и дори по-добра от тази в страните на произход, защото тук всичко е свежо“, разказва балканският фермер.
За някои поскъпването на изкуствените торове има и положителна страна, защото позволява на земеделците да се върнат към корените си. Някои животновъди вече произвеждат органичен тор от животинска тор. Използването на естествени смески всъщност повишава качеството (а оттам и цената) на продукцията им.