Бюджетен излишък в размер на 570 млн. лв. към края на месец май 2022 г., очакват от Министерство на финансите, на база предварителни данни и оценки. Излишъкът се свива спрямо предходния месец, когато бюджетното салдо е било положително в размер на 882.5 млн. лева.
Очакваният излишък за месец май е доста по-добър, в сравнение със същия период на 2021 г., когато салдото по консолидираната фискална програма е било отрицателно – 140.6 млн. лв. Бюджетът излезе на дефицит през май
Основни параметри по КФП към май на база предварителни данни и оценки
Приходите, помощите и даренията по КФП към май 2022 г. се очаква да бъдат в размер на 22,755 млрд. лв. (39,7% от годишния разчет) и се увеличават с 2,280 млрд. лв. (11,1%) спрямо същия период за 2021 година. Данъчните и неданъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо май 2021 г. с 2,259 млрд. лв., докато постъпленията в частта на помощите и даренията са близко до отчетените за периода на 2021г. Скритите проблеми на бюджетния излишък
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към май 2022 г. са 22,185 млрд. лв. (35,1% от годишния разчет). За сравнение същите към май 2021 г. бяха 20,616,2 млрд. лв. Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към края на май 2022 г. от централния бюджет, е 672 млн. лв., което изпълнява действащия закон в областта на собствените ресурси на ЕС.
Фискалният резерв достига 9.4 млрд. лева към 30 април 2022 г.
Бюджетният излишък и за април също е положителен в размер на 882,5 млн. лв. (0,6% от прогнозния БВП), като положителното салдо по КФП се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет (678,9 млн. лв.) и по европейските средства (203,7 млн. лева).
Приходите, помощите и даренията по КФП към април 2022 г. са над 17,789 млрд. лв. или 31,1% от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 1076,9 млн. лв. (6,4%) сравнено с април 2021 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП имат номинален ръст с 1036,0 млн. лв., а постъпленията при помощите и даренията са над 40,9 млн. лв. спрямо същия период на 2021 г. Трети сме по най-нисък дълг в ЕС
Общата сума на данъчните постъпления по КФП, заедно с приходите от осигурителни вноски, е 14,022 млрд. лв. или 31,1% от планираните за 2022 г. данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски растат с над 1,326 млрд. лв. (10,4 %) спрямо същия период на 2021 г. или 78,8% от общите постъпления по КФП. 
Приходите от преки данъци са над 2, 279 млрд. лв. или 24,8% от предвидените в разчетите за 2022 г. Постъпленията от косвени данъци са близо 6,945 млрд. лв. (33% от разчетите), като приходите от ДДС са над 5, 048 млрд. лв. (34,2% от планираните), от акцизи – 1,732 млрд. лв. (29,3% от разчета), а тези от мита са 143,4 млн. лв. (47,3% от планираните). Постъпленията от други данъци са 649,4 млн. лв. или 47,1% от разчетите. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 4,149 млрд. лв., 31% от разчетите. България е на второ място в ЕС по излишък от БВП 
Неданъчните приходи пък са близо 2,88 млрд. лв., като се формират от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, от концесии, от продажба на квоти за емисии на парникови газове. Приходите от помощи и дарения са в размер на 887,9 млн. лв.
Разходите по КФП заедно с вноската на България в бюджета на ЕС към април 2022 г. са над 16, 906 млрд. лв. или 26,8% от годишните разчети. Размерът на разходите по КФП към април 2021 г. беше близо 16,541 млрд. лв.
Нелихвените разходи са в размер на над 16,030 млрд. лв. или 26,5% от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са 15,052 млрд. лв. Капиталовите разходи възлизат на 969,8 млн. лв., а текущите и капиталови трансфери за чужбина са 8,3 млн. лв. Лихвените плащания са 340,9 млн. лв. (51,3% от планираните за 2022 г.). Близо 800 млн. лева са непланираните разходи по бюджета
Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 30 април 2022 г. от централния бюджет, е 534,9 млн. лв. и изпълнява действащия закон в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 30 април 2022 г. е 9,4 млрд. лв., включително 8,3 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,1 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Дефицитът скача до 5 млрд. лв. през 2020 г. и 2021 г. 
100 млн. лева дефицит в бюджета на НЗОК до края на годината

През първото тримесечие на 2022 г. 703 400 българи са пътували в страната и чужбина, показват данни на Националния статистически институт. Голяма част от тях – 87,9%, са пътували в страната, 10,8% – в чужбина, а 1,3% са пътували както в страната, така и в чужбина. Над 800 000 българи са били на почивка, но основно в страната
Пътуванията на български граждани в чужбина през април са 590 500 или със 117,7% повече от тези през април 2021 г., съобщи НСИ. Посещенията на чужденци в България са 646 300 или със 128,8% повече спрямо април 2021 г., като близо 43% (или 277 500) са транзитните преминавания през страната. 62% от посещенията на чужденци у нас са транзитни преминавания
Най-голям дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през април 2022 г. имат пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) – 44,2%, следват тези с цел почивка и екскурзия – 28,9%, а със служебна цел са 26,9%.
Най-посещаваните страни през април 2022 г. от български граждани са Турция – 163 800 и Гърция със 135 800 души. Следват Сърбия с 50 900 и Румъния – 47 800. Италия и Република Северна Македония са с равен брой посещения – 27 400, Италия. В Германия те са 20 500, в Австрия – 19 200, в Испания – 17 300 и Белгия с 12 100.
От общия брой чужденци, посетили България през април 2022 г., гражданите от ЕС са почти 45% и достига 289 900. Наблюдава се ръст в посещенията на граждани от всички държави членки. Посещенията на граждани от групата „Други европейски страни“ са 299 700, или 46,4% от всички посещения у нас, като най-голям брой са регистрирани от Турция – 123 600 или 41,3%. 365 600 посещения на чужденци у нас през май
Както с пътуванията, така и посещенията през април са били с други цели – 56,9%, следвани от тези за почивка и екскурзия – 29,2%, и служебни – 13,9%.
Най-много посетители на страната ни за април 2022 г. има от Румъния и Турция, които са съответно – 128 700 и 123 600. Трета е Украйна заради войната и бежанската вълна, която започна от края на февруари – 71 900. Следват Гърция с 55 600, Сърбия – 50 800, Република Северна Македония с 33,400 и Германия – 30,800. Сравнително по-малко са посещенията от Полша и Обединеното кралство, съответно 12 800 и 12 700 и Италия с 9700.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Над 1,3 млн. българи са ходили на почивка през лятото
Над 10 000 българи пътували до далечни дестинации по празниците

Цените на петрола се покачиха днес в азиатската търговия, макар и с малко, след като лидерите на ЕС договориха частично и отложено във времето ембарго срещу руския петрол, а Китай сложи край на локдауна в Шанхай, което би трябвало да доведе до възстановяване на икономическата активност в града, съобщи CNBC. Китай поглъща все по-жадно евтиния руски петрол
Фючърсите на сорта Брент от Северно море с доставка през август нараснаха с 28 цента, или 0,2 на сто, до 115,88 долара за барел, предаде БТА.
Американският лек суров петрол също с доставка през август поскъпна с 30 цента, или 0,3 на сто, до 114,97 долара за барел.
И двата сорта приключиха май с покачване, което се случва за шести пореден месец. ЕС и Великобритания нанасят фатален удар на руския петрол
Лидерите на ЕС успяха да постигнат разбирателство да намалят с 90 на сто вноса на руски петрол до края на годината, като вносът на черно злато с танкери трябва да спре почти изцяло до шест месеца, а на рафинирани петролни продукти – до осем месеца. Унгария, Чехия и Словакия ще има право да продължат да получават петрол по тръбопровода „Дружба“, а България – с танкери за рафинерията в Бургас до 2024 година.

Милиони германци ще могат през следващите месеци да се възползват от безпрецедентни намаления на цената на обществения транспорт, приети от федералното правителство с цел да убеди хората да променят навиците си на пътуване в условия на високи цени на горивата, предаде DPA, цитирана от БТА. Германия и Италия склониха да плащат руския газ в рубли
От днес всеки може да закупи месечна карта за пътуване с регионалните влакове и автобуси на цена от 9,66 евро. Картата ще бъде в употреба и през юли и август, а очакванията са влаковете да бъдат претъпкани през летните месеци.
Същевременно германските власти намаляват до края на август акцизите на горивата до най-ниското разрешено в рамките на ЕС равнище в опит поне малко на облекчат потребителите по време на летния сезон. Високоскоростен влак ще вози пътници между Париж и Берлин
Очаква се мярката да свали цената на бензина с 35 цента на литър, а на дизела – със 17 цента. Това обаче ще струва на властите милиарди евро приходи.