Президентът Радев назначи Илия Лингорски в ръководството на БНБ

Финансистът Илия Лингорски става член на Управителния съвет на Българската народна банка. Той е назначен с указ на президента Румен Радев от 15 април, който вече е обнародван в Държавен вестник. Лингорски ще встъпи в длъжност на 18 юни, заемайки мястото на Елица Николова, чийто 6-годишен мандат изтича ден по-рано.
Упpaвитeлният cъвeт нa БHБ сe състои oт 7 дyши – yпpaвитeл, тpимa пoдyпpaвитeли, които се избират от парламента и тpимa члeнoвe, номинирани от президента.
B мoмeнтa Лингopcĸи e глaвeн иĸoнoмиcт в Бългapcĸaтa бaнĸa зa paзвитиe (ББP), като зае този пост още при управлението на Стоян Мавродиев в банката. Въпреки че в ръководството ѝ бяха направени много промени, особено при мандата на Кирил Петков като служебен министър на икономиката, Лингорски запази поста си. Като представител на ББР е и във фонда към международната инициатива „Три морета“. Вече няма заплати по 50 000 лева в Българска банка за развитие
С преминаването му в БНБ квотата на Румен Радев ще е изцяло попълнена, като от нея в борда на централната банка влизат бившият заместник-министър на финансите Людмила Елкова и професор Николай Неновски, който и преди е бил член на Управителния съвет и дори избран за подуправител, но с идването на ГЕРБ на власт решението бе ревизирано.
Миналата седмица Народното събрание отхвърли кандидатурата на Любомир Каримански за управител на БНБ и така настоящият гуверньор Димитър Радев продължава да управлява банката. Освен на Радев, са изтекли мандатите на двама от тримата подуправители – Калин Христов, който ръководи управление „Емисионно“ и Нина Стоянова – отговорна за управление „Банково“.
Кой е Илия Лингорски?
Илия Лингорски е известен финансов експерт и бивш зам.-министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобургготски. През 90-те години работи в международни институции като ЕБВР и ООН, впоследствие заема висши държавни длъжности по време на управлението на НДСВ.
Лингорски е завършил Химико-технологичния и металургичен университет в София, след което е специализирал бизнес администрация и управление в английския институт Hampstead Garden Suburb.

Пътните строители блокират отново „Хемус“! Адвокат: В договорите за поддръжка на инфраструктурата има тежки клаузи и неустойки!

Пътните строители във Варна и страната отново излизат на протест утре. Намеренията са отново да бъдат блокирани от 11.00 до 11.30 часа входа и изхода …

Драстично повишение на докторантските стипендии

Месечната стипендия за докторантите в държавните университети и научни организации ще се увеличи с 50% – от 500 лв. на 750 лв., считано от 1 април 2022 г. Това предвижда проектопостановление на Министерски съвет, внесено от министъра на образованието акад. Николай Денков.
По досегашните правила докторантите в държавните ВУЗ-ове с най-добри научни резултати всяка година получаваха допълнителни стипендии. Финансовите бонуси обаче не са дали очаквания резултат – не се забелязва по-високо качеството на научната работа на докторантите, нито се увеличава броят на младите учени, желаещи да останат в страната. Според данни на министър Денков от 5300 души през 2018 г. зачислените редовни докторанти са намалели до едва 1300 през 2020 г.
По-високите стипендии са част от стратегията на МОН за „дълготрайна политика по отношение на грижата за докторантите“. Те ще им позволят да се фокусират върху обучението си и да постигнат по-високи резултати. С новите правила даването на стипендии трябва да се оптимизира, да се повиши качеството на обучение и то да отговаря в по-голяма степен на очакванията на работодателите.
Просветното министерство поиска увеличение на студентските и докторантските стипендии в края на миналата година. Тогава стана ясно, че парите за заплати в университетите и в БАН ще бъдат увеличени, включително и за непедагогическия персонал.
По-високи стипендии се очаква да получат около 3500 докторанти, обучаващи се в държавните висши училища, и около 300 докторанти в научните организации. За целта от 1 април до края на декември 2022 г. са планирани 8.6 млн. лв., разчетени по бюджета на МОН. За календарна година са необходими 11.4 млн. лв., които ще бъдат планирани със закона за държавния бюджет за 2023 г. по бюджетите на съответните държавни университети, БАН и останалите научни организации.
Докторантите трябва да получат увеличените си стипендии, след като постановлението бъде одобрено от МС. Тогава ще започне да се плаща новият, по-висок размер, заедно с добавката със задна дата от 1 април.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
До 50 млн. лв. държавни гаранции за кредитиране на студенти и докторанти
Университети ще дават хибридни дипломи на бакалаври и магистри