България и Румъния започват да внасят втечнен газ през Гърция. За целта двете държави ще използват терминала за втечнен природен газ на остров Ревитуса, района на Атика, управляван от гръцкия оператор на газопреносната мрежа DESFA.
Първата доставка ще дойде през май с разтоварването на 142 500 куб. метра втечнен природен газ, поръчан от компанията MET Energy, която оперира в България, съобщава гръцкият вестник Kathimerini.
MET Energy Trading Bulgaria е създадена през 2017 г., за да представлява базираната в Швейцария енергийна компания MET Group в Югоизточна Европа. Компанията се занимава с покупката и продажбата на електроенергия и природен газ на клиенти на едро и дребно в региона чрез трансгранични сделки. За това ѝ помагат и други дъщерни дружества на MET Group в региона.
Терминали за втечнен газ

Терминалът за втечнен природен газ Ревитуса се намира на едноименния остров Ревитуса, на около 45 км западно от Атина. Той е един от 28-те терминала за втечнен природен газ, които работят в Европа и Средиземноморието и единственият в Гърция, който приема товари от втечнен природен газ, временно ги съхранява и регазифицира, подчертават от оператора му DESFA.
С капацитет за съхранение от 225 000 куб. м втечнен газ и капацитет за регазификация от 1 250 куб. м на час, терминалът е важен енергиен актив за Гърция. Той гарантира сигурност на доставките на енергия, оперативна гъвкавост в преносната система и лесно може да отговори на пиково търсене на газ.

Visiting Revithoussa #LNG Terminal, the only terminal currently in Greece 🇬🇷➡️As we move away from Russian gas, LNG is crucial for ensuring security of gas supply. #Greece has a crucial role to play, both via the existing and planned infrastructure.#EnergyTourEU🇪🇺⚡️ pic.twitter.com/uLrCKe2uDH
— Kadri Simson (@KadriSimson) April 7, 2022

Гърция планира да разшири капацитета за съхранение на Ревитуса, като добави плаващ резервоар, за да гарантира енергийните доставки в случай на спиране на доставките на газ от Русия, обяви министърът на околната среда и енергетиката на Гърция Костас Скрекас. Мисията невъзможна: Защо Европа не може да се откаже от руския газ?
Във възможностите на терминала се убеди и еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон, която го посети по покана на гръцката страна. „Гърция със своята съществуваща и планирана инфраструктура играе ключова роля за сигурността на доставките на газ в ЕС“, заяви Симсон, цитирана от АНА-МПА.

The #EuropeanCommissioner for #Energy, Kadri Simson, visited DESFA’s Revithoussa #LNG Terminal accompanied by the Greek Minister of Environment & Energy, Kostas Skrekas, the Secretary General of Energy & Mineral Resources, Alexandra Sdoukou & the CEO of #DESFA, Maria Rita Galli. pic.twitter.com/zjhvue4bmN
— DESFA GR (@desfa_gr) April 7, 2022

Гърция подготвя още 2 терминала за втечнен газ – близо до Коринт и в Александруполис, в който и българската държава има значимо участие. България притежава 20% от терминала в Александруполис, който е на стойност над 407 млн. долара и трябва да бъде пуснат в експлоатация до края на 2023 г. Другото съоръжение е частно и ще струва около 336 млн. долара.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Интерконекторът с Гърция вече е свързан с азерския газ
Асен Василев отряза мераците на Кремъл: Ще плащаме руския газ в долари
Северна Македония ще участва в LNG терминала в Александруполис
Овергаз планира терминал за втечнен газ в Албания
Газохранилището в Чирен е сред най-пълните в Европа

Министерството на финансите и Държавният департамент на Съединените щати обявиха, че въвеждат санкции срещу руския държавен гигант за добив на диаманти „Алроса“ (Alrosa), както и срещу голямата корабостроителна компания JSC United Shipbuilding Corporation (USC), като целта е да се намалят допълнителните източници на финансиране на военните операции на Москва в Украйна. Санкциите засягат и отделни членове на борда на директорите на компаниите. ЕК обяви пети пакет санкции срещу Русия
Стъпката е част от поредица от мерки, приети тази седмица от западните съюзници в отговор на зверствата, за които се твърди, че са извършени от руските сили срещу украински цивилни граждани, предаде БНР.
„Тези действия, предприети с Държавния департамент и в координация с нашите съюзници и партньори, отразяват нашите продължаващи усилия да ограничим достъпа на Кремъл до активи, ресурси и сектори на икономиката, които са от съществено значение за предоставянето и финансирането на бруталността на Путин“, посочи заместник-секретарят на финансовото министерство – Брайън Нелсън. 
„Нашите действия днес, наред с действията, които предприехме от началото на бруталната и неоправдана война на президента Путин в Украйна, са предназначени да се подсилят взаимно и да станат по-интензивни с течение на времето“, посочи Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън.
„Докато Кремъл продължава бруталната си атака срещу Украйна и нейния народ, ние сме обединени с нашите съюзници и партньори в налагането на допълнителни финансови санкции на Русия“, добави той.
„Алроса“ (Alrosa) е руска група компании за добив на диаманти, специализирани в проучване, добив, производство и продажба на диаманти. Компанията е лидер в света относно добива на диаманти.
JSC United Shipbuilding Corporation (USC) пък е отворено акционерно дружество в Русия, което обединява филиали за корабостроене, ремонт и поддръжка в Западна и Северна Русия и в Далечния Изток на страната, за да оптимизира гражданското корабостроене, използвайки военни съоръжения.
В тази връзка Антъни Блинкън отбеляза, че компанията USC е „разработила и построила военните кораби, които са бомбардирали градовете на Украйна“, докато приходите на Alrosa са помогнали „за финансирането на войната на руското правителство и зверствата срещу Украйна“.
По-рано тази седмица САЩ наложиха пълни санкции на частната руска кредитна институция „Алфа Банк“ (Alfa Bank), както и на „Сбербанк“ (Sberbank) – най-голямата руска банкова институция. Бяха забранени и всякакви нови американски инвестиции в Русия. Швейцария запорира руски активи за над 8 млрд. долара
Вчера Камарата на представителите на Конгреса на САЩ пък прие законопроекта за лишаване на Русия от търговския статут на „най-облагодетелствана нация“. След като беше приет от долната камара с мнозинство от 420 срещу едва 3 гласа, законопроектът беше изпратен на президента на САЩ Джо Байдън за официално подписване.