Катар е в състояние да замени 13 % от обемите на руски газ, доставян във Великобритания и ЕС, според данни на рейтинговата агенция Standard & Poor’s, цитирани от ТАСС. Кризата с Украйна: Ще спре ли руският газ за Европа?
Според министъра на енергетиката на Катар Саид ал Кааби около 10-15 % от добивания от страна газ, предназначен за износ, може да бъде насочен към Европа. Standard & Poor’s оценява това като 21 милиарда куб. м., предаде БТА.
Същевременно Катар планира сериозно да увеличи добива си на природен газ до 2027 г., което пък според Standard & Poor’s означава, че би могъл сериозно да увеличи износа си за Европа. Япония – готова да доставя втечнен природен газ за Европа
Старият континент обаче засега не е готов да приема по-големи количества катарски газ поради липса на терминали за втечнен газ и инсталации за регазификацията му, посочват от Standard & Poor’s.

Нидерландските власти са замразили руски активи на стойност над 200 млн. евро (около 220 млн. долара) заради санкциите, свързани със ситуацията в Украйна, съобщи Reuters, позовавайки се на ръководителя на нидерландската централна банка Клаас Кнот.
„Мога да ви кажа, че за това време (от 24 февруари насам) сме замразили или запорирали активи за над 200 млн. евро. Вярвам, че тази цифра ще продължи да расте“, заяви Клаас Кнот пред нидерландската новинарска програма Nieuwsuur.
По-рано, на 15 март, министърът на финансите на Нидерландия Сигрид Каг обяви, че холандски банки и финансови институции са замразили руски активи на стойност около 6,5 млн. долара.

Европа е изправена пред по-висока инфлация и по-бавен икономически растеж в условията на руската война в Украйна, заяви председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард.
„Наясно сме с основните рискове, предизвикани от войната, и несигурността, която тя създава във всички посоки“, заяви Лагард в речта си по време на икономическа конференция, проведена във Франкфурт, Германия. Война в Украйна може да ограничи доставките на храни и да вдигне цените
„Поради тази причина всички наши решения по паричната политика през следващите месеци задължително ще се основават на икономическите последици от войната и ще зависят от данните“, добави тя.
Лагард отбеляза, че през последните месеци икономиката на еврозоната вече се е сблъскала с редица предизвикателства, като например икономическото възстановяване от пандемията, по-високите енергийни разходи, ограниченията в предлагането и ценовия натиск.
„Малко вероятно е да се върнем към същата инфлационна динамика, която наблюдавахме преди пандемията. Затова започнахме да коригираме политиката си така, че бъдат изпълнени когато необходимите условия, да можем да предприемем допълнителни стъпки към нормализиране на политиката“, каза тя.
Председателят на ЕЦБ отбеляза, че от юни миналата година насам енергията и храните са причина за около 2/3 от инфлацията, тъй като предлагането не успява да навакса с търсенето след възстановяването на световната икономика. Какво предизвика инфлацията и рязкото поскъпване на всичко?
Тя заяви, че се очаква цените на енергията да останат по-високи за по-дълго време, като от началото на 2022 г. цените на природния газ са се повишили със 73%, а на петрола – с 44%.
„Натискът върху инфлацията на храните вероятно ще се увеличи. На Русия и Украйна се падат близо 30% от световния износ на пшеница, а цените на пшеницата са се повишили с повече от 30% от началото на годината“, обясни Лагард. Храните ще поскъпнат осезаемо
„Беларус и Русия произвеждат около 1/3 от световното количество калиев карбонат, който заедно с природния газ е ключова съставка за производството на торове и вече има недостиг от него“, добави тя. Катастрофално: Предстои световна криза с храните