Социалното министерство с план да увеличи социалните помощи – и като размер, и като обхват. Това ще се случи като те се обвържат с процент от линията на бедност, която в момента е 413 лева. Промяната ще става постепенно до 2025 г.
Сега базата, спрямо която се изчисляват индивидуалните помощи, е 75 лева. Ако обаче тази база се пресмята според линията за бедност, през 2023 г. вече става 82 лева, което автоматично би се отразило на помощите. В годините ще продължи да нараства, както процентът от линията на бедност, така и самата линия според инфлацията.
Севина има 5 деца, три от които близнаци. 4 от тях вече ходят на училище, а петото е новородено. Разказва ни, че всеки ден разходите за семейството са огромни. За сметка на това помощите за децата са само 291 лв.
Семейството успява да се справя благодарение на бащата, който работи и болничния на майката, но понякога доходите не достигат за основни нужди. Затова майката вижда надежда в готвеното увеличение на помощите. „Ще мога да им купя дрехи, обувки, памперси“, споделя жената пред NOVA.
Досега помощите се определяха на база гарантиран минимален доход, който е фиксиран от Министерския съвет и от 2018 г. е 75 лв. Идеята е от 2023 г. в база да се превърне линията на бедност.
„При всички положения границата на достъп ще се разшири поне с 80% за този период и съответно размера на помощта може да стигне и до два пъти в зависимост от динамиката на размера на линията на бедност“, казва Людмил Димитров, експерт от Министерството на труда и и социалната политика. Още 7000 души ще вземат социални помощи
Синдикатите одобряват готвената стъпка, но имат и забележки. „На нас ни се струва, че темповете трябва да бъдат много по-смели по простата причина, че държим линията на бедност да бъде коригирана“, каза Ася Гонева от КНСБ.
Промяната ще струва на бюджета около 100 милиона лева допълнително на година.

Предстоящият летен сезон 2022 ще бъде крайно несигурен за българския туризъм. Чуждите туристи ще бъдат много по-малко – многобройните руснаци и украинци този път няма да дойдат заради войната, а морските ни курорти ще разчитат главно на посетители от балканските държави, както и на гости от Централна и Западна Европа.
Туристическият бранш очаква много по-скромни приходи вследствие на малкия брой туристи. Не са изключени и загуби заради съкращаването на полетите и отпадането на цели страни, изпращащи туристи в България. Масово разпродават хотели из цяла България
„Туристическият сезон ще бъде слаб, подобен на този през 2020 г. Трябва да забравим за туристи от Русия и Украйна. Западните туристи също ще бъдат по-малко – никой не би отишъл на курорт, знаейки че само на няколкостотин километра падат ракети“, каза пред Actualno.com бившият министър на икономиката Николай Василев.
А къде ще почиват българските туристи? Цените у нас вървят нагоре още от миналото лято, а туристическите услуги не правят изключение. Това вече се усети през зимния сезон, а тепърва ще се отрази и на летния. Хотелите в зимните курорти бързо вдигнаха цените
Измъчвани от високите сметки за ток, все по-големите разходи за храна, гориво и други консумативи, хотелите са принудени да вдигат цените. През идното лято нощувката в хотел ще поскъпне средно с 20-25%, предвиждат туроператорите от Tez Tour.
Колко ще ни струва лятната почивка тази година?

Средната цена на почивката на тричленно семейство за една седмица ще бъде 1700 лв. По 81 лв. на човек на ден при 72 лв. за миналата година, или с 11% по-скъпа, посочва пред bTV Мартин Захариев, зам.-председател на Националния борд по туризъм.
Цените през тази година са по-високи както в българските хотели, така и в чужбина. „Постоянното нарастване на цената на горивото оказва влияние на цените на чартърните полети. Налага се 21 дни преди датата на отпътуване да се прекалкулира цената на транспорта и разликата да се доплаща от туристите“, обяснява Пепа Брусева от великотърновския туроператор Intertours.
Родното Черноморие среща все по-голяма конкуренция от гръцките и турските курорти, а най-желана дестинация за почивка на българите отново е Турция. „Причината е в качеството на продукта – висококатегорийни хотели с богата инфраструктура и добро обслужване и храна“, посочват експерти.