Компаниите от ЕС, засегнати от западните санкции срещу Русия, наложени заради нейното нахлуване в Украйна, могат да получат до 400 000 евро държавна помощ, според документ на Европейската комисия, видян от Reuters.
Компаниите в секторите на земеделието, рибарството и аквакултурите могат да получат до 35 000 евро под формата на директни безвъзмездни средства, данъчни и платежни предимства и гаранции, се казва още в документа, цитиран от агенцията.
Мерките в настоящия момент за разхлабване на правилата за държавна помощ, за да се помогне на хиляди компании, изправени пред смущения във веригите на доставки поради санкциите срещу Русия, следват прецедент от преди две години, когато Европейската комисия облекчи правилата, за да подпомогне на засегнатите от коронавирусната пандемия бизнеси, напомня Reuters.
Компаниите, засегнати от високите цени на газа и електроенергията, ще могат да получат помощ, която да не надвишава 30% от допустимите разходи, като максималната сума е 2 милиона евро, се казва още в документа на ЕК.
Според същия документ компаниите, изправени пред парична криза, пък могат да поискат публична гаранция за своите заеми до 15% от техния среден общ годишен оборот през последните три приключени отчетни периода или 50% от разходите за енергия за една година. Държавната гаранция е ограничена до 6 години и покрива само инвестиционни или оборотни заеми.
Фирми с проблеми с ликвидността също могат да кандидатстват за субсидирани заеми, се казва още в документа.

Кредитите за домакинства продължават да нарастват с ускорени темпове, особено в сегмента на жилищните кредити, посочват от БНБ. Запазването на текущите темпове на кредитен растеж при настоящите нива на реалните лихвени проценти създава предпоставки за увеличение на задлъжнялостта, което при вече ясно очертаната тенденция към промяна на лихвения цикъл може да се отрази негативно върху способността на кредитополучателите да обслужват задълженията си и да доведе до нарастване на необслужваните кредити и обезценките при потенциално влошаване на икономическите условия, гласи съобщение на централната банка.
В отговор на това Управителният съвет на БНБ определи нивото на антицикличния капиталов буфер за предоставяните от банките заеми на ниво 1,5% през второто тримесечие на 2023 г. Още през 2021 г. БНБ увеличи нивото на антицикличния буфер на 1% от 1 октомври 2022 г. и на 1,5% от 1 януари 2023 г. За периода до края на третото тримесечие на 2022 г. равнището на антицикличния буфер се запазва на ниво от 0,5%. След това банките ще трябва да заделят повече резерви за отпусканите от тях кредити.
Предвид на запазващата се висока кредитна активност и несигурността по отношение на развитието на икономическата среда, антицикличният капиталов буфер на ниво от 1,5% през второто тримесечие на 2023 г. има за цел да засили устойчивостта на банковата система при натиск върху доходността и капиталовата позиция, предизвикан от потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките, посочват от БНБ.