Инфлацията в еврозоната ще бъде висока за дълъг период от време поради събитията в Украйна. Това заяви вицепрезидентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Луис де Гиндос Хурадо в интервю за Handelsblatt. Европа я чака висока инфлация и бавен растеж
Де Гиндос обясни, че преди войната в Украйна ЕЦБ е прогнозирала 4-процентов растеж на БВП за тази година и малко по-малък за следващата.
„В последните ни прогнози, дори и при най-лошия сценарий за тази година, все още предполагаме растеж на икономиката от над 2% в еврозоната“, каза заместник-ръководителят на ЕЦБ, като уточни, че не бива да се очаква стагфлация. Въпреки това е вероятно инфлацията да бъде по-висока за по-дълъг период от време, отколкото се очакваше преди събитията в Украйна, каза той, предаде БГЕНС. Eurostat: 6.2% годишна инфлация в ЕС, 8.4% в България
По-рано ЕЦБ потвърди прекратяването на програмата си за спешни покупки на активи (PEPP) на стойност 1,85 трлн. евро през март поради пандемията от коронавирус, а също така обяви, че намалява плановете си по програмата за закупуване на активи (APP), тъй като бойните действия в Украйна подхранват инфлационните очаквания.
Според изявлението на ЕЦБ, покупките на активи в рамките на APP може да бъдат прекратени през третото тримесечие, ако средносрочните инфлационни очаквания продължат да се повишават поради събитията в Украйна, които са „повратна точка за Европа“. ЕЦБ планира да намали покупките на активи до 40 млрд. евро през април, 30 млрд. евро през май и 20 млрд. евро през юни. Европейските страни в неравна битка с инфлацията
На свой ред ръководителят на европейския финансов регулатор Кристин Лагард заяви, че новата прогноза за инфлацията е значително повишена до 5,1% през 2022 г., 2,1% през 2023 г. и 1,9% през 2024 г. Това се дължи главно на високите цени на енергията. Прогнозата за растежа на БВП беше коригирана в посока надолу поради ситуацията в Украйна. Така ЕЦБ очаква икономиката на еврозоната да нарасне с 3,7% през 2022 г., с 2,8% през 2023 г. и с 1,6% през 2024 г.

Цените на петрола продължиха да растат след липсата на напредък в преговорите между Русия и Украйна, а пазарите са притеснени заради ограничените доставки, което предизвика призив от Международната агенция по енергетика за намаляване на търсенето на петрол.
Фючърсите на суров петрол се повишиха с повече от 3% в понеделник сутринта по време на търговията в Азия – международният еталонен петрол Брент достигняа цена от 111,46 долара, а американският лек суров петрол – по 108,25 долара.
Цените на петрола са нестабилни през последните седмици – издигнаха се до рекордни върхове през март, преди да паднат с повече от 20% миналата седмица, за да достигнат под 100 долара за барел. Котировките скочиха отново през втората половина на миналата седмица, за да се издигнат над това ниво.
Според Mizuho Bank два фактора тласкат цените на петрола нагоре: продължаващата несигурност между Русия и Украйна, както и надеждите, че последното въздействие на Covid в Китай може да бъде по-малко страшно от очакваното на фона на очакванията за разхлабване на ограниченията.
Мирните преговори между Москва и Киев засега не успяват да постигнат съществени отстъпки. „Сривът на мирните преговори между Русия и Украйна доведе до увеличаване на цените на суровия петрол в петък. Въпреки това, той не успя да компенсира загубите по-рано през седмицата, като суровият петрол Brent завърши с повече от 4% спад.“, пишат анализаторите на ANZ Research Брайън Мартин и Даниел Хайнс в бележка от понеделник.
Междувременно ограниченото предлагане продължи да тревожи пазарите, което предизвика призив от Международната агенция по енергетика (IEA) в петък за „спешни мерки“ за намаляване на потреблението на петрол.
Войната Русия-Украйна доведе до притеснения относно прекъсвания на доставките в резултат на санкциите на САЩ срещу руския нефт и газ. Обединеното кралство и Европейският съюз също заявиха, че постепенно ще премахнат руските изкопаеми горива. Русия е доставяла 11% от световното потребление на петрол и 17% от световното потребление на газ през 2021 г. и цели 40% от потреблението на газ в Западна Европа през същия период, според статистиката на Goldman Sachs. Германски министри бранят вноса на руски нефт и газ
Правителствата на Европейския съюз трябва да се срещнат с президента на САЩ Джо Байдън тази седмица, тъй като ЕС обмисля петролно ембарго срещу Русия заради непровокираната инвазия в Украйна. Австралийската The Commonwealth Bank of Australia (CommBank) предупреди, че цените на петрола са паднали под последните пикове, тъй като пазарите все още до голяма степен ценообразуват петрола чрез „оценка на вероятността за дипломатическо решение на конфликта в Украйна“.
„Физическият недостиг, свързан с настоящите санкции срещу Русия, в крайна сметка ще играе по-доминираща роля при определянето на цените на петрола“, каза в бележка Вивек Дхар, директор на банката за изследване на енергийните стоки. „Очевидната неспособност на индустрията да запълни всяка потенциална празнина доведе до призиви за намаляване на потреблението“, казаха анализаторите на ANZ Research.

От днес, 21 март, отпада изискването за „зелен сертификат“ за всякакви дейности и мероприятия в България, ограничени до момента.
От същата дата присъственото обучение във висшите училища ще се провежда по график, като не се допуска едновременно провеждане на практически или семинарни упражнения на повече от 50% от групите, няма да се допуска и смесване на групи. Лекциите ще се провеждат при 50% заетост на помещенията. Остава изискването за редовно проветряване, дезинфекция и носене на защитни маски от студентите и преподавателите, съобщиха от здравното министерство.
С пълния текст на заповедта можете да се запознаете ТУК.
Изискванията за носене на маски, са регламентирани в друга заповед и остават в сила.