През следващата година държавите ще трябва да обърнат голямо внимание на пет риска, ако не искат световната икономика да понесе огромен удар, предупреждават анализатори, предаде БГНЕС, цитирайки „Сабах“. 
В момента международните икономически кръгове се съсредоточават върху възможните рискове за световната икономика и световната търговия през 2022 г. Когато разгледаме международни доклади, изготвени от известни финансови институции, става ясно, че на преден план излизат пет основни риска. Eто ги: 
Омикрон
Първият е новият вариант на коронавируса Омикрон и новите решения за затваряне на бизнеси. След като беше съобщено, че първи пациент е починал в Обединеното кралство вследствие на този вариант, отново се появиха прекомерни ограничения, карантини и пълно затваряне на граничните пунктове в много европейски държави. Твърди се, че някои държави вече обсъждат въвеждането на мерки от 1 или 3 януари 2022 г., а най-вече за предприемане на крайни мерки преди коледните празници. Отлагат Световния икономически форум в Давос заради заплахата от Омикрон
Много европейски държави, особено Франция, започнаха да говорят за връщане на условията на работа от разстояние за два или три дни в седмицата. В проучванията, проведени в много водещи държави през последните шест месеца относно професионалния живот, се отбелязва, че дори пандемията да приключи, хората ще изискват дистанционната работа да продължи поне два дни в седмицата. В случай на затваряне на училища и строги решения за карантина обаче това отново означава загуба на доходи в сектора на услугите по целия свят, което е риск, който силно би ограничил икономиката, растежа, заетостта и публичните финанси на страните.
Индексът на потребителските цени
Вторият критичен риск е този от висока глобална инфлация, която се очаква да продължи до средата на пролетта на следващата година. Очаква се темпът на нарастване на индекса на потребителските цени (ИПЦ) в САЩ да достигне 7% в края на 2021 г. и да се запази до началото на април. Въпреки че се очаква от средата на лятото на 2022 г. годишната обща инфлация да започне да намалява в значителен брой държави от Г-7, глобалният инфлационен риск, дължащ се на световните цени на суровините, селското стопанство и храните, енергията и логистичните разходи, представлява значителен проблем. Абсолютен рекорд по инфлация в еврозоната
Стагфлация
При това положение се появява третият важен риск за 2022 г.: стагфлацията (термин от макроикономиката, с който се означава състояние на икономиката, характеризиращо се с нисък темп на икономически ръст, ръст на инфлацията и увеличаване на безработицата – бел. ред.). Твърди се, че ако глобалният инфлационен риск предизвика разминаване в мненията на централните банки, особено на Федералния резерв на САЩ (Фед), Европейската централна банка (ЕЦБ) и други, и „ястребите“ надделеят над „гълъбите“ с исканията си за затягане на паричната политика, може да се предизвика стагфлация с висока инфлация, тежка рецесия и висока безработица. Минимална заплата у нас и на Балканите: Колко е и за какво стига?
Загриженост за Китай и Русия
Четвъртият критичен риск може да произтече от Китай и Русия. Най-критичният проблем е нежеланието на първата, като най-важната страна доставчик в световната търговия, да разпределя суровини, редки метали, междинни и крайни продукти, които да отговарят на нуждите на световната икономика, и нейната „загуба на апетит“ по отношение на задоволяването на тези нужди. Китайските производители на батерии рязко вдигат цените
От друга страна, поради възможните стъпки, които Русия може да предприеме по отношение на Украйна, напрежението, което ще се увеличи между Русия и Европейския съюз и между Русия и САЩ, несъмнено ще се отрази на регионалната и световната търговия, както и на световната икономика като цяло. Жестоки санкции: САЩ заплашва да спре „Северен поток 2“, ако Русия нападне Украйна
Фискалната политика
И накрая, петият риск е стесняването на фискалната политика на държавите. През 2022 г. много водещи държави трябва да свият бюджетния си дефицит и да забавят нарастването на публичния дълг. Това, от своя страна, може да се отрази неблагоприятно върху резултатите от растежа, заетостта и възможностите за публична социална подкрепа на държавите.