Петър Андронов получи наградата „Банкер на годината“

Петър Андронов беше избран за „Банкер на годината“ за пети път в своята кариера. Наградата беше връчена от Кирил Петков, бивш министър на икономиката и настоящ депутат в 47-ото Народно събрание на церемония, организирана от вестник „Банкер“.
Петър Андронов получава отличието в годината, в която беше назначен на най-високата позиция, заемана някога от българин в една от водещите финансови групи в Европа – KBC Group. Призът „Банкер на годината“ идва като най-високо признание за спечеленото доверие на белгийската група, която му повери бизнеса си в основните си пазари България, Ирландия, Словакия и Унгария в качеството му на главен изпълнителен директор на „Международни пазари“ и член на Управителния съвет на KBC. По-рано през годината той зае и позициите на председател на Надзорните съвети на ОББ и ДЗИ.
Три от титлите „Банкер на годината“ Петър Андронов получава след едни от най-значимите инвестиции на KBC Group у нас. Първият си приз взима още през 2009 г., непосредствено след придобиването на СИБАНК от белгийската група, а през 2018 и 2021 г. призовете следват съответно успешното обединение между ОББ и СИБАНК и обявяването на намеренията на KBC Group да придобие Райфайзенбанк в България след необходимите регулаторни одобрения. Под неговото управление банковият бизнес на KBC Group в България се издига от номер 10 до върха на сектора по активи в периода след 2008 г.
През този период челната позиция зае и ДЗИ, както и другите компании на групата, предоставящи лизингови услуги и асет мениджмънт. През настоящата година КВС добави към списъка на финансовите си услуги и пенсионното осигуряване, придобивайки пенсионното дружество на NN. Групата изгради и специални подразделения за споделени услуги и ИТ центрове във Варна и в София, които дават модерна и високоплатена работа на близо хиляда млади и образовани хора.

„Във времена на безпрецедентни промени, произтичащи от пандемията COVID-19 и от ускорената дигитализация на финансовия сектор, KBC Group отново, за пореден път, избра България сред основните си пазари, за да разширява дейността си и засилва лидерската си позиция, както и да предлага на клиентите качеството на една от най-добрите паневропейски финансови групи. Днес „Банкер на годината“ не е Петър Андронов. Банкери на годината са всичките над 2600 служители на ОББ, които правят възможно всеки ден тя да бъде еталон сред банките и дават увереност на KBC Group да продължи инвестициите си в нашата страна. Благодаря на всеки от тях, защото моите лични успехи са следствие от тяхната неуморна работа и постоянство.“, сподели Петър Андронов по повод на отличието.
Петкратният носител на титлата „Банкер на годината“ (2009, 2015, 2018, 2020 и 2021 г.) е бил избиран още за „Мениджър на годината“ (2015 г.), носител на Приз „Буров“ за банково управление (2018 г.), „Мистър Икономика“ (2016 г.) и много други. Носител е на кралски орден на Кралство Белгия (2016 г.).
Кой е Петър Андронов?

През 2021 г. Петър Андронов влиза в Управителния съвет на КВС на поста главен изпълнителен директор на бизнес ресор „Международни пазари“, като отговаря за бизнеса на групата в четири от основните ѝ пазари – България, Унгария, Словакия и Ирландия. В това си назначение Андронов застава начело и на борда на директорите на KBC Асет мениджмънт. През 2021 г. заема и позициите на председател на Надзорните съвети на ОББ, ДЗИ Общо застраховане и ДЗИ Животозастраховане.
Преди това Петър Андронов е председател на УС и главен изпълнителен директор на ОББ до март 2021 г. Тази позиция заема при придобиването на ОББ от белгийската финансова група KBC Груп през юни 2017 г. Кариерата му в KBC Груп започва през юли 2007 г., когато е назначен за изпълнителен директор на СИБАНК. През март 2008 г. става главен изпълнителен директор, а от март 2011 г. заема позицията и на кънтри мениджър на КВС Груп в България.
Професионалният път на Петър Андронов включва редица позиции в частния банков сектор и БНБ. В периода 2002 – 2007 г. той е главен директор на управление „Банков надзор“ в Българската народна банка. От 2003 г. до май 2007 г. е член на Управителния съвет на Резервния обезпечителен фонд. Участва в изготвянето на действащото надзорно банково законодателство, в това число Закона за кредитните институции, Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, надзорните наредби на БНБ, указания и др. Член е и на Инвестиционния комитет на БНБ.
В периода 2005 – 2007 г. Петър Андронов е наблюдател и член на Европейския банков комитет и на Комитета на европейските банкови надзорници към Европейската комисия. По същото време е наблюдател и член на Банковия надзорен комитет към Европейската централна банка. От страна на българската държава води преговорите за присъединяването на България към Европейския съюз в областта на банковото дело.
От 2008 г. до 2020 г. Петър Андронов е член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България, с два мандата като неин председател – от 2015 до 2017 г. и от 2018 до 2020 г.
Преподавател е в УНСС по Финанси от 1995 г. до 2004 г., а през следващите години и в НБУ и ВУЗФ. Член е на Съвета на настоятелите на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, както и на Университета за национално и световно стопанство.
Петър Андронов е петкратен носител на наградата „Банкер на годината“ (2009, 2015, 2018, 2020 и 2021 г.) и носител на призовете „Мениджър на годината“ (2015 г.), Приз „Буров“ за банково управление (2018 г.), „Мистър Икономика“ (2016 г.) и много други. Носител на кралски орден на Кралство Белгия (2016 г.).

Тежък срив на полетите и пътниците в Европа, България се отърва по-леко

Авиационният транспорт бе един от най-засегнатите сектори от коронавирусната пандемия през 2020 г. Още в началото на годината бяха наложени драстични ограничения, което доведе до тотален срив на полетите. Така в крайна сметка за цялата минала година в ЕС са били превозени 277 млн. пътници, което представлява срив от над 73% в сравнение с предкризисната 2019 г., отчита Евростат. Коронавирусът приземи самолетите
Драстично намаляване на броя на полетите и респективно превозените пътници се наблюдава във всички държави-членки, като при 20 от 27-те спадът е от над 70%. Най-засегнат от кризата е бил въздушният транспорт в Словения, където се отчита намаляване на въздушния трафик с 83.3%. В Словакия той е 82.4%, а в Хърватия – 81.9 на сто. Тотален срив на международния въздушен трафик през януари
На противоположния полюс е Люксембург, където се отчита най-малък за ЕС спад на пътническия въздушен транспорт – 67.3%. А на второ място е България, като у нас превозените пътници по въздух намаляват с 68.2 на сто.

✈️In 2020, the number of passengers travelling by air in the EU decreased by 73% compared with 2019Highest falls for:🇸🇮Slovenia (-83%)🇸🇰Slovakia & 🇭🇷Croatia (-82%)😮Explore an interactive visualisation on air passenger transport here👉https://t.co/8rnmMPMJyN#CivilAviationDay pic.twitter.com/bdt244Huc0
— EU_Eurostat (@EU_Eurostat) December 6, 2021

От данните на Евростат става ясно още, че през кризисната 2020 г. 45% от извършените граждански полети от държавите от ЕС са били до дестинации извън Общността, което е с 6 процентни пункта по-малко в сравнение с 2019 г. Делът на полетите между страните членки е 33 на сто, което е с 1 пункт по-малко от предходната година. На вътрешните полети в държавите от ЕС пък се пада дял от 22%. Пореден огромен спад на пътническите полети
У нас обаче нещата стоят по малко по-различен начин. Според статистиката на Евростат, която отчита работата на летищата в София, Варна и Бургас, доста над половината полети са свързани с пътуване до и от някоя от останалите държави-членки. По-конкретно 60.1% от полетите от столицата са били вътрешни за Евросъюза, извън него са 35.2 на сто, а в рамките на самата България са извършени 4.7% от общия брой полети. Драстичен спад на полетите във Варна и Бургас
Във Варна техният дял е 20 на сто. При международните рейсове от морската столица също преобладават тези до и от ЕС – 58.2%, а извън общността са били 21.8 на сто. Бургаското летище е шампионът по полети от и до държавите членки, като цели 77.6% от полетите са били такива. Делът на тези извън общността е 19.7 на сто, а вътрешните за България са 2.7%.
Накъде най-често летят българите?

Топ дестинацията на извършените пътнически полети от България е извън ЕС и това е Лондон. 1133 са изпълнените полети от летище София до британската столица, а превозените пътници – 163 136. Самолетите летят от София до две лондонски летища – Лутън, което заема първото място, както и Станстед, което е на трета позиция според брой полети и пътници. На второ място сред най-честите пътувания от и до столичната аерогара е Франкфурт на Майн. Четвъртата позиция се заема от вътрешните полети до Варна, които са 779, а превозените пасажери – 62 895. На пето място сред топ дестинациите от София е Виена.
Лондон е на второ място по честота на полетите и от летище Варна с 284 полета и 58 130 превозени пътника през 2020 г. Интересното е, че първото място се заема от вътрешните полети до и от София. Третата позиция е за Виена, четвъртата – за Берлин, а петата – за Хамбург. Британската столица е в топ 5 и за летище Бургас, заемайки третата позиция със 166 рейса и 22 289 превозени пътника.
Първите две обаче за за дестинации в Полша, което се дължи на чартърите през лятото с полски туристи. Така на първо място при бургаската аерогара е дестинацията Варшава със 193 полета и 27 821 пътника, а на второ е Катовице със 184 полета и 25 525 пътника. Четвъртото място за летище Бургас заема дестинацията Прага, а петото – Дюселдорф.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
На полетите ще са нужни години, за да се възстановят
Авиокомпаниите губят близo 48 млрд. долара заради Covid-19

новини novini