Всеки пети в страната работи нелегално. По последни данни сивият сектор в икономиката е 21,5 на сто, заяви председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев по време на форум, посветен на борбата с недекларираната заетост. Земеделски стопани наемат хора без договор
При този размер на сивата икономиката, и при 40 процента преразпределение на БВП през бюджета, щетата за хазната е 10 млрд. лв. по-малко приходи, обясни Велев. При намаление на сивата икономика дори само с 5 на сто, което е напълно достижима цел, изчисленията показват, че приходите в бюджета ще се увеличат с 2,5 млрд. лв., допълни председателят на АИКБ. Всеки трети се осигурява на минимална заплата
Според работодателите най-голямата причина за високия процент на недекларирана заетост е това, че разходите за данъци и осигуровки за един служител в страната са твърде високи. Налозите достигат 53,25% за трета категория труд, обясни Велев. И даде пример – за да да получи един работник нето 100 лева, предприятието трябва да плати 53 лева и 25 стотинки данъци и осигуровки.
Според него с последните законодателни действия се стига до ситуация, в която размерът на пенсиите няма да зависи от внесените осигуровки. Така повече от половината от пенсионерите ще получават еднакви пенсии, независимо от това какви осигуровки са внасяли.
Работодателските организации са разработили общо 51 мерки, насочени към превенция и борба с недегалния труд, за всяка от които има конкретно предложение, насочено към компетентните институции и организации. За да се докаже, че мерките действат, са проведени пилотни тестове над 60 предприятия. Вече има конкретни препоръки за промени в законодателство и в административни практики.
Плащането в плик лишава работниците от правата им

Явлението „пари в плик“ винаги е предизвиквало гняв в мен заради високата социална цена, която плащаме всички, не само ощетеният работник или служител. Защото тази порочна форма на заетост лишава работниците от техните права, засяга производителността и качеството на труда, отразява се негативно върху бюджета и пенсионната система. Това каза вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Гълъб Донев по време на дискусията, цитиран от пресслужбата на социалното министерство. 
Той посочи, че данните на индекса „Икономика на светло“ показват, че за период по-малко от 10 години формалната икономика в страната е увеличила своя дял от 64 до над 80%, но въпреки положителната тенденция действията срещу пресичането на недекларираната заетост трябва да продължат. Липсата на трудов договор е най-масовото нарушение на работодателите
Министърът на труда подчерта, че в сътрудничество със социалните партньори правителството предприема комплекс от мерки за изсветляване на икономиката, чиято цел е от една страна да се защитят трудовите и осигурителните права на работещите, а от друга да се създадат условия за лоялна конкуренция между предприятията.
Гълъб Донев акцентира и върху значението на приетите промени в Кодекса на труда за ограничаването на недекларирания труд, с които за първи път се регламентира наказанието за повторно и системно извършване на подобни нарушения. Справянето с недекларирания труд е един от основните приоритети в дейността на Инспекцията по труда, добави той.
Министър Донев обърна внимание, че пандемията и силната потребност от сигурност и предвидимост са променили отношението на хората към реалното деклариране на труда и доходите. Безспорно, най-категоричната и най-ефективна мярка за справяне с недекларираната заетост са качествените работни места, добави той.

С 30% са се увеличили плащанията с банкови карти или с електронни пари за първото шестмесечие на тази година в сравнение със същия период на 2020 г. Това заяви подуправителят на БНБ и ръководител на управление „Банково“ Нина Стоянова пред БНТ. Подготвят нови ограничения на плащанията в брой
От една страна, това може да бъде разчетено като сигнал за икономическо възстановяване, но също и като сигнал, че се използват все по-активно банковите канали за разплащане, както и каналите на останалите доставчици на платежни услуги, смята тя. В Европа повече от половината плащания се извършват с банкови карти. Европа се готви да ограничи плащанията в брой
От БНБ предвиждат догодина тенденцията да се запази и ръстът на безкасовите плащания да продължи, движейки се около иновациите в платежните услуги. Парите в брой постепенно си отиват. Какво идва след тях?
Според Нина Стоянова тепърва у нас ще има ускоряване и оптимизиране на платежните процеси, като се има предвид и съчетаното ползване на новите технологии – мобилните приложения за разплащане, незабавните плащания, QR кодовете. Скоро заплатата ще идва в картата ни за секунди
Според нея е необходимо задълбочаване на регулацията при криптовалутите. През 2022 г. се очаква да бъде приет регламент, който да отстрани анонимността при операциите с криптовалута. Нина Стоянова напомни, че криптовалутата не представлява реална валута, а спекулативен актив.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Тегленето на пари от банкомат е все по-скъпо 
Възможно ли е да се заразим с коронавирус чрез пари в брой?