Японската централна банка се отказа от отрицателния лихвен процент и най-накрая започна да прекратява една от най-агресивните програми за облекчаване на паричната политика в света, предаде АФП.
След като обяви първото си увеличение от 17 години насам, Японската централна банка заяви, че променя краткосрочния си лихвен процент от -0,1% на между нула и 0,1%.
„Анализаторите оцениха благотворния цикъл между заплатите и цените и прецениха, че се вижда, че целта за ценова стабилност от 2% ще бъде постигната по устойчив и стабилен начин към края на прогнозния период на доклада за перспективите от януари 2024 г.“, заявиха от централната банка. 
Още: Коя голяма централна банка остави лихвите отрицателни?
Институцията също така съобщи, че ще прекрати други неортодоксални политики, включително програмата си за контрол на кривата на доходността на облигациите и закупуването на рискови активи като борсово търгувани фондове (ETF) и японски инвестиционни тръстове за недвижими имоти.
Федералният резерв и други централни банки повишиха лихвените проценти, за да овладеят галопиращата инфлация след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. Отрицателна лихва от 2016 г.
Но преследвана от „изгубените десетилетия“ на стагнация и дефлация в страната, Японската централна банка запази основната си лихва отрицателна, както е от 2016 г. насам. Последното повишение беше през 2007 г., пише БГНЕС. 
Повишаването на ставката ще оскъпи кредитите за потребителите и предприятията. То ще увеличи и сметката на Япония за обслужване на държавния дълг, който със своите около 260% от националното производство е един от най-високите в света. Тъй като отрицателните лихвени проценти означават, че банките губят от депозирането на капитали в централната банка, политиката имаше за цел да ги насърчи да отпускат заеми на бизнеса и по този начин да даде тласък на икономиката и инфлацията.
Още: БВП на Япония се е понижил с повече от първоначалните прогнози през третото тримесечие
Централната банка също така похарчи огромни суми за изкупуване на облигации и други активи, за да влее ликвидност във финансовата система. 
Политиката рязко отслаби йената спрямо долара, което е добра новина за износителите, но не и за потребителите, тъй като оскъпи вноса. Инфлацията е на или над целевото равнище от 2%, определено от централната банка, в продължение на почти 2 години.

Но въпреки някои промени по периферията – като по-голяма гъвкавост по отношение на целевия диапазон за доходността на облигациите – основният лихвен процент остана отрицателен. Това е така, защото Японската централна банка искаше повече доказателства за „благоприятен цикъл“ на нарастващи заплати и инфлация, дължащи се на търсенето, а не на временни фактори.
Централната банка обяви, че ще се откаже и от други неортодоксални мерки, включително от програмата си за контрол на кривата на доходността на облигациите и от изкупуването на рискови активи.
 

ЕС се готви да наложи мита за внос на зърно от Русия и Беларус, в отговор на исканията на фермери и някои страни-членки. Това би биха били първите рестрикции за хранителни продукти от Русия от началото на инвазията в Украйна, пише „Файненшъл таймс“.
Брюксел дълго време се съпротивляваше на искането на Полша и Балтийските страни за рестрикции срещу руския и беларуския внос с мотива, че това ще изкриви световния пазар на храни и ще удари развиващите се страни.
Според източници, цитирани от изданието, Европейската комисия в близките дни ще предложи мито в размер на 95 евро за тон върху зърнени храни от Русия и Беларус. Това ще увеличи цената му с поне 50 цента, допълва източникът. Подобни мита ще бъдат наложени и върху слънчогледа и продуктите от него.
Още: Зърнената сделка: JPMorgan може да обработи 40 плащания по износ на руско зърно
Вносът на ЕС от Русия на зърнени храни постави рекорд от 4 млн. тона през 2023 г., като представляваше 1 % от общото потребление в ЕС.
През февруари Латвия наложи забрана на вноса на някои хранителни продукти от Русия и Беларус, а Литва засили контрола върху стоките от тези страни. 
Докато по-рано еврокомисарят по земеделието Януш Войчеховски твърдеше, че вносът на зърно от Русия в Полша е незначителен, миналата седмица той промени мнението си, заявявайки при посещение в родната си Полша, че „когато Русия използва храната като оръжие, ние трябва да действаме“.
Още: Две от компаниите в топ 6 на износителите на руско зърно напускат Русия
 

Цените на петрола се понижиха във вторник на вторник на фона на предпазливата търговия преди решението на Фед за лихвените проценти в САЩ и перспективата за нарастващо предлагане от Русия, предава Reuters.
Фючърсите на суровия петрол Брент се понижиха с 15 цента до 86,74 долара за барел, докато цените на американския лек суров петрол WTI поевтиня с 14 цента до 82,02 долара.
И двата показателя достигнаха 4-месечни върхове предходната сесия, подкрепени от по-ниския износ на суров петрол от Саудитска Арабия и Ирак и признаците за по-силно търсене и икономически растеж в Китай и САЩ.
Що се отнася до Русия, безпокойството относно предлагането, произтичащо от увеличения износ след украинските атаки срещу петролната инфраструктура на страната, продължи да оказва низходящ натиск върху цените.

Снимка: iStock
„Атаките вероятно ще намалят руските доставки на суров петрол с до 300 000 барела на ден, в допълнение към планираните спирания за поддръжка… По-ниските първични доставки обаче ще доведат до по-висок износ на суров петрол, помагайки на Русия едновременно да постигне съкращения на производството като същевременно поддържа износа непроменен“, пишат анализаторите на JP Morgan бележка до клиенти.
Русия ще увеличи износа на петрол през западните си пристанища през март с почти 200 000 барела на ден при месечен план за 2,15 млн. барела на ден, докато на дневна база доставките ще се увеличат с 10% спрямо първоначалния й план за март, сочат изчисления на Reuters.
На цените натежа от несигурността относно започващата днес двудневна среща на Федералния резерв и начина, по който тя ще се отрази на очакванията за лихвените проценти в САЩ.
„Пазарът може да е в режим на консолидация в очакване на сигнали за намаляване на лихвените проценти от срещата на Фед тази седмица“, казва ръководителят на екипа на DBS Bank в енергийния сектор Сувро Саркар.

Снимка: iStock
„Цените на петрола вече се повишиха доста през последните две седмици, отчитайки по-високата премия за геополитически риск след атаките срещу руските рафинерии… Възможно е да има известно прибиране на печалба на тези нива, тъй като се съмняваме в това, че ценови движения над 85 долара за барел Брент могат да бъдат устойчиво в близко бъдеще“, добави Саркар.
Анализаторите също така са леко предпазливи по отношение на растежа на търсенето, идващ от сектора на реактивните горива преди летния туристически сезон през третото тримесечие на годината.
Глобалните цени на реактивното гориво вероятно ще бъдат „по-високи с 5,4% спрямо предишната ни прогноза до 111 долара за барел, тъй като се очаква слабото търсене да отстъпи място на пиковите летни пътувания и по-високите цени“, пишат анализаторите на BMI в бележка до клиенти.
„Въпреки това, глобалното забавяне на икономиката ще смекчи потреблението на въздушни пътувания и ще натежи върху цените на самолетното гориво, ограничавайки цените нагоре“, добавиха те.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Рисковете за доставките и геополитическото напрежение повишиха цените на петрола
Цените на петрола вървят надолу в петък, но са напът да отбележат седмичен ръст
Продължаващите опасения около предлагането тласнаха нагоре цената на петрола
Силното търсене в САЩ определи цената на петрола
Продължаващото напрежение в Близкия изток тласна нагоре цените на петрола