Европейска страна забрани имена като шницел и шунка за продукти на растителна основа

Нов декрет, публикуван днес от френското правителство, уточнява списъка с наименования, запазени за хранителни продукти и съответно забранен за стоки от пазара на растителни протеини, предаде Франс прес. Така наименования като стек, шницел, шунка, филе, говеждо печено и др. не могат да се ползват за растителни продукти.
Искане на животновъдите
Текстът е отдавнашно дългосрочно искане на животновъдния сектор, според който термини като „растителна шунка“, „вегетариански бекон“ могат да създадат объркване сред потребителите.
Още: Французите вече пият по-малко шампанско. Защо?
Правителството публикува първия подобен декрет през юни 2022 година, но той бе спрян от Държавния съвет, припомня БТА.
Новият текст описва подробно в два списъка термините, запазени за продукти от животински произход или такива, съдържащи много малко растителни протеини.
Сред „термините, използването на които е забранено за хранителни стоки, съдържащи растителни протеини“, са: филе, контрафиле, рамстек, шницел, бифтек, шунка, фланшет.

Още: България иска от ЕК да впише киселото мляко и бялото сирене като защитени продукти
Някои термини биха могли да бъдат използвани за хранителни стоки „от животински произход, съдържащи растителни протеини“, при условие че спазва максимално допустимото количество такива протеини като процентен дял.
Става дума за растителни продукти, при които растителните съставки „не заместват храни от животински произход, а се добавят, за да ги допълнят“.
Сред тях са наименования като: бекон, чоризо, кордон бльо, пастърма, пастет и други.
Декретът предвижда максимални глоби от 1500 евро за физически лица и 7500 евро за компании, както и преходен период от една година за продажбата на съществуващите запаси.

Пътуванията на българите в чужбина отчетоха повишение през първия месец на 2024 година

Интересът на българите към пътувания зад граница нараства през януари, но остава по-умерен след активните пътувания в чужбина в края на 2023 г. около Коледните празници. При посещенията на чужденци в страната през януари също има динамика, но и те записват по-слаб ръст. Това става ясно от данните на Националния статистически институт за пътуванията през януари.
През първия месец на 2024 г. посещенията на чужди граждани в България надхвърлят 741 хиляди, или с 4,1% повече спрямо същия месец на 2023 г.
Отчетено е увеличение на пътуванията по всички наблюдавани цели – почивка и екскурзия, служебна и други цели. Транзитните преминавания през страната са 32,6% (241 хил.) от всички посещения на чужди граждани в България.
Делът на гражданите от ЕС, посетили България, е 46,3% от общия брой чужди граждани и достига 343 хил. Най-голям е броят на посещенията на граждани от Румъния – 36,6%, и Гърция – 30,9%.
Посещенията на граждани от европейски страни извън ЕС са 333 хил., или 44,9% от всички посещения в България. Най-голям брой посещения са регистрирани от Турция – 162 хил., или 48,9% от посещенията в тази група.
Най-много посещения в България през януари са осъществили гражданите от: Турция – 162 хил., Румъния – 125 хил., Гърция – 105 хил., Република Северна Македония – 51 хил., Украйна – 49 хил., Сърбия – 46 хил., Германия – 26 хил., и др.
Преобладава делът на посещенията с други цели – 51%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия – 35,9%, и със служебна цел – 13,1%.
Най-много посещения в България по страни и цел през януари 2024 г.

Графика: НСИ
Пътуванията на българи в чужбина през януари 2024 г. са 537 хил., или с 6,6% повече от януари 2023 г. НСИ отчита ръст на пътуванията за почивка и екскурзия – с 5,6%, и с други цели – с 11,6%, докато тези със служебна цел намаляват с 1,9%.
И през януари 2024 г. се запазва тенденциията българите да пътуват най-много до съседните страни. За пореден месец най-голям брой пътувания са осъществили към Турция – 139 хил., и Гърция – 97 хил. Следват тези към Сърбия – 51 хил., Румъния – 35 хил., Република Северна Македония – 29 хил.
Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на българи в чужбина формират тези с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) – 50,3%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия – 27,1%, и със служебна цел – 22,6%.
Източник: НСИ
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Пътуванията на българите нарастват през четвъртото тримесечие на 2023 година
Пътуванията на българите в чужбина отчетоха повишение през декември 2023 година
Пътуванията на българите в чужбина отчетоха ръст през ноември 2023 година
Ръст на пътуванията за празниците в Европа, въпреки предупрежденията за сигурността
Пътуванията на българите в чужбина през октомври 2023 година отчетоха повишение
Спокойни и евтини: Кои европейски градове да посетите тази зима?