Операторът на гръцкия интерконектор ICGB въвежда нов управленски модел спрямо изискванията за трансформиране на проектната компания в независим преносен оператор. След проведено Общо събрание на акционерите (БЕХ и IGI Poseidon) е приет и нов Устав на компанията. Промените са част от задълженията на ICGB по линия на сертифицирането на дружеството от националните енергийни регулатори на Гърция и България, което беше обявено по-рано през юли. Втори газов оператор: ICGB ще ръководи газова връзка с Гърция Новината беше съобщена от дружеството, но информацията се вижда като одобрена в Търговския регистър и от Агенцията по вписванията. По същество промяната означава, че ICGB има вече управленска структура, включваща както Управителен съвет, така и Надзорен съвет. Това беше европейско изискване, за да може компанията да е управител на газопреносна мрежа. Представители на компанията са Теодора Георгиева и Георгиос Сатлас. Именно със Сатлас имаше проблем - заради подадени различни имена, Георгиос и Джордж. Заради това решението за промяната на структурата беше спряно от Агенцията по вписванията и служебният министър на енергетиката Росен Христов спря промяната, но бързо увери, че всъщност има ново внасяне на всички необходими документи и се работи за одобрение. На 11 август Христов заяви, че всички промени в управата на ICGB са внесени отново за одобрение. Сатлас е дипломиран машинен инженер с магистърска степен по бизнес администрация и управленски опит във финансовия сектор. Работил е с редица компании в областта на инвестициите и управлението на недвижими имоти. Заемал е високопоставена управленска позиция в гръцкия държавен инвестиционен фонд, както и във филиали на четирите системни гръцки банки. Основно изискване към изпълнителните директори е за определен период преди заемането на този пост да не са били част от вертикално интегрирано предприятие, което да е свързано с някой от акционерите в ICGB. Досегашният изпълнителен директор от гръцка страна Константинос Караянакос е част от екипа на гръцката DEPA Commercial, което налага изменението от гръцка страна. Георгиева и Сатлас са част от Управителния съвет на ICGB, който се състои от четирима членове. Останалите двама представители, избрани от страна на акционерите, са Танко Станилов и Джузепе Макри. Станилов има над 10 години опит като регионален мениджър в "Топливо газ" ЕООД. Макри се присъединява към Управителния съвет на ICGB след участието си в Трансадриадическия газопровод (ТАП), където заема поста мениджър търговски операции. За членове на новоучредения Надзорен съвет на компанията са избрани Веселин Петров, Панайотис Ризос, Ангел Янков, Момчил Ванов, Фабио Сантамброджио и Георгиос Полихрониу. Номинациите са извършени на паритетен принцип от акционерите - БЕХ и IGI Poseidon. ОЩЕ ПО ТЕМАТА: ICGB получи 50-годишен лиценз за доставки на природен газ в Гърция Петков откри завършения интерконектор с Гърция и обяви край на руския монопол Гръцки министър разкри кога ще заработи газовата връзка с България Обявиха кога газът ще поевтинее и кога ще дойде евтиният азерски газ ICGB опорвергаха служебния кабинет - интерконекторът е готов

text

Средната заплата за София през месец юни отново е доста по-висока от тази в останалата част от страната. В столицата тя е 2352 лв. бруто (1825 лв. нето), докато в страната е 1710 лв. (1327 лв. нето). Разликата в средното заплащане достига 642 лв., т.е. работещите в столицата печелят средно с 37% повече от останалата част на страната, показват предварителните данни на НСИ. Средното заплащане в София се увеличава с 300 лв. за година и расте малко по-бързо от това за страната. Възнагражденията в столицата са се покачили с 14.6% на годишна база, а тези в останалите области – с 13.6%. Средната работна заплата в страната се е повишила с 205 лв. за последната година. Средната заплата скочи с над 200 лв., в кои сфери вземат най-много Къде се най-високите и най-ниските заплати? Средната брутна работна заплата за страната за април 2022 г. е по-висока от тази през юни – 1771 лева. За май стойността ѝ е 1708 лв., а през юни, когато средната заплата е традиционно по-ниска, има минимален ръст и достига 1710 лв. Средната заплата се повиши със 150 лева Най-ниска е работната заплата в област Кюстендил с размер 1104 лв. или с около 2,1 пъти по-ниска от месечните възнаграждения в столицата. Освен това в още 3 области средната месечна брутна заплата е по-ниска от 1200 лв. – Видин (1167 лв.), Хасково (1142 лв.) и Благоевград (1137 лв.). Завод във Видин търси стотици работници, дава над 1000 лева заплата Сред лидерите с най-висока средна брутна заплата за юни са София-област (1588 лв.), Стара Загора (1556 лв.) и Габрово (1539 лв.) и Варна (1535 лв.). Това са областите, където средната работна заплата е над 1500 лв. Враца изпревари Варна, Стара Загора и Пловдив по заплати Средната брутна месечна заплата за второто тримесечие от годината в София е 2373 лв., а тази в страната e 1730 лв. или за периода април – юни столичани са печелили отново с 37% повече от средното за страната. Заплатата в София е със 70% по-висока от средната у нас Сравнено с второто тримесечие на 2021 г. средната брутна заплата в столицата е била 2072 лв., с ръст на годишна база 14.5%. Средната месечна заплата в страната за същия период е 1525 лв. и ръстът на годишна база за страната възлиза на 13.4%. Перник изпревари София по ръст на заплатите Средната заплата през второто тримесечие на 2022 г. отбелязва ръст на годишна база в обществения и частния сектор съответно със 7.8% и 15.4%. Заплатите в частния сектор изостават спрямо публичния С най-висока средна месечна заплата на наетите лица второто тримесечие на 2022 г. продължават да са викономическият бранш, включващ ИТ сектора, аутсорсинга и телекомуникациите – 4216 лв., финансите и застраховането – 2739 лв. и добивната промишленост – 2544 лв. Кои професии са най-високо и кои най-нископлатени у нас? ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Заплатите в София скочиха с над 200 лева в пандемията София с двойно по-висок стандарт на живот от Варна Всеки четвърти българин получава под 1000 лева заплата Вдигат заплатите в три бранша Всеки втори готов да смени работата заради заплатата Колко храни можем да купим със средна заплата у нас и в Европа?

text

Много централни банки по света обмислят въвеждане на цифрови валути. Но докато Федералният резерв на САЩ и Европейската централна банка (ЕЦБ) още проучват дали това е възможно, Руската централна банка (РЦБ) преследва по-амбициозен план, съобщава Investing.com. РЦБ публикува документ, който представя приоритетите на паричната политика между 2023 и 2025 г., като от него става ясно, че след две години дигиталната рубла вече ще бъде на разположение. Централната банка на Русия: Дигиталните валути са бъдещето на нашата финансова система От 2024 г. всички кредитни учреждения ще трябва да са свързани с новата рублева платформа. Така диапазонът от възможности за плащания ще бъде по-широк, като и бързината на трансакциите ще нарасне. През 2025 г. се предвижда включване на борсите и небанковите организации и офлайн режим. Централната банка обаче съобщава, че използването на цифровата рубла може да бъде обект на ограничения при някои обстоятелства. Това може да означава определяне на горна граница за рублите, които да бъдат депозирани в едно портфолио и да се въвеждат тавани за трансакции спрямо обстоятелствата. От страна на РЦБ се очаква цифровата рубла да насърчи вече установените банки да откриват банкови сметки въз основа на плащания на лихви и програми за предвиждани бонуси. Критиците обаче смятат, че стабилността на банковата система ще бъде застрашена, но РЦБ не очаква голямо изтичане на капитали.  Развитието на системата вече е толкова напреднало, че за април е насрочен тестов етап с реални трансакции и потребители. Банките в Русия вече превеждат пари в цифрови рубли

text

От днес в Косово се въвежда режим на тока, съобщи Косовската компания за доставка на електроенергия (КЕДС). Причина за това е, че дружеството не разполага със средства за купуване на електричество, съобщават Косово онлайн и вестник "Коха". "Потребителите ще имат ток 6 часа, а след това ще бъдат изключвани за 2 часа", уточняват от компанията. Задава ли се режим на тока и парното у нас?  Потребителите ще използват ток само местно производство, тъй като компанията няма финансови средства да купува електроенергия. От КЕДС посочват, че до тази ситуация се е стигнало заради високите цени на електроенергия на международните пазари и непокриването на разходите на системата. 4-часов режим на тока в Швейцария при евентуална енергийна криза

text