БАИ открива 4500 работни места с инвестиции за над 2,2 млрд. лева

В процес на сертифициране в България са 54 инвестиционни проекта на стойност 2,2 млрд. лв. с планирани за откриване над 4500 нови работни места. Това заяви Стефан Савов, зам.-министър на иновациите и растежа на брифинг за дейността на Българската агенция за инвестиции (БАИ). Мехатрониката и балнеологията – сред приоритетните за инвестиции сектори
БАИ работи приоритетно по голяма инвестиция за 880 млн. лв. в Северна България. По думите на зам.-министър Савов инвестицията ще се изгради в Централна Северна България, а производството ѝ ще се изнася в ЕС.
Само за последните два месеца в БАИ са постъпили нови инвестиционни намерения за над 1,6 млрд. лв. за 1000 нови работни места. „Сертифицираните към 25 август 2022 г. са 11 проекта на обща стойност 231 млн. лв. с предвидени над 1500 нови работни места“, заяви Савов.
По думите му два от проектите са на идентична стойност от около 85 млн. лв. и за по 100 нови работни места. Първият е завод за производството на 3D ендоскопи край Първомай, а вторият – за електрически велосипеди край Пловдив. Американската Intuitive Surgical строи завод за 84 млн. лв. в Първомай
Савов уточни, че се осъществява преструктуриране на БАИ и тя да се превърне в институция, обслужваща на едно гише, както и да се съкрати процесът на сертифициране от 6 месеца на 8 седмици. По думите на Богдан Богданов, изпълнителен директор на БАИ, се очаква да бъде пусната нова интернет страница на агенцията, която да обслужва инвеститорите на дигитално „гише“ и допълни, че разчита на сътрудничество с местните власти, координация с търговските представители, посолства и консулства.
Стефан Савов подчерта, че се поддържат активни контакти с най-големите компании в света, произвеждащи батерии, за да се привлече такова производство и у нас. „Не е изключено това да се случи още следващата година“, допълни той.
По думите на Богданов намирането на терени е един от сериозните проблеми на големите потенциални инвеститори в България и в момента БАИ работи по намирането на подходящи такива. От създаването на агенцията през 2004 г. досега БАИ е привлякла 30 млрд. лв. инвестиции за над 85 000 работни места. Украински фирми искат да се преместят в България
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Над 600 чужди фирми искат да инвестират в България

БАИ открива 4500 работни места с инвестиции за 2,2 млрд. лева

В процес на сертифициране в България са 54 инвестиционни проекта на стойност 2,2 млрд. лв. с планирани за откриване над 4500 нови работни места. Това заяви Стефан Савов, зам.-министър на иновациите и растежа на брифинг за дейността на Българската агенция за инвестиции (БАИ). Мехатрониката и балнеологията – сред приоритетните за инвестиции сектори
БАИ работи приоритетно по голяма инвестиция за 880 млн. лв. в Северна България. По думите на зам.-министър Савов инвестицията ще се изгради в Централна Северна България, а производството ѝ ще се изнася в ЕС.
Само за последните два месеца в БАИ са постъпили нови инвестиционни намерения за над 1,6 млрд. лв. за 1000 нови работни места. „Сертифицираните към 25 август 2022 г. са 11 проекта на обща стойност 231 млн. лв. с предвидени над 1500 нови работни места“, заяви Савов.
По думите му два от проектите са на идентична стойност от около 85 млн. лв. и за по 100 нови работни места. Първият е завод за производството на 3D ендоскопи край Първомай, а вторият – за електрически велосипеди край Пловдив. Американската Intuitive Surgical строи завод за 84 млн. лв. в Първомай
Савов уточни, че се осъществява преструктуриране на БАИ и тя да се превърне в институция, обслужваща на едно гише, както и да се съкрати процесът на сертифициране от 6 месеца на 8 седмици. По думите на Богдан Богданов, изпълнителен директор на БАИ, се очаква да бъде пусната нова интернет страница на агенцията, която да обслужва инвеститорите на дигитално „гише“ и допълни, че разчита на сътрудничество с местните власти, координация с търговските представители, посолства и консулства.
Стефан Савов подчерта, че се поддържат активни контакти с най-големите компании в света, произвеждащи батерии, за да се привлече такова производство и у нас. „Не е изключено това да се случи още следващата година“, допълни той.
По думите на Богданов намирането на терени е един от сериозните проблеми на големите потенциални инвеститори в България и в момента БАИ работи по намирането на подходящи такива. От създаването на агенцията през 2004 г. досега БАИ е привлякла 30 млрд. лв. инвестиции за над 85 000 работни места. Украински фирми искат да се преместят в България
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Над 600 чужди фирми искат да инвестират в България

Венецуела няма да доставя суров петрол на Европа, иска нови условия

След като потокът на природен газ от Русия по „Северен поток 1“ беше ограничен с 80 % от капацитета му, заедно с по-голямата част от доставките на петрол, ЕС ще се стреми към всякакви алтернативни източници на гориво, за да осигури електричество и отопление през предстоящата зима. Два от първоначално предложените източници бяха Иран и Венецуела. Колко петрол внася ЕС от Русия и кои страни са най-зависими?
Увеличеният износ на ирански нефт и газ за Запада зависи до голяма степен от предварителната ядрена сделка. Такава обаче е малко вероятно скоро и според прогнози на Goldman Sachs, тъй като сроковете за предложенията не бяха спазени, а израелското правителство призовава преговарящите да се оттеглят.
Венецуела възобнови доставките си за Европа след 2 години санкции от САЩ по силата на сделка, която ѝ позволява да търгува с петрол срещу облекчаване на дълга. Сега обаче правителството на страната спря тези доставки с мотива, че вече не се интересува от сделките за петрол срещу дълг и вместо това иска рафинирани горива от Италия и Испания, в замяна на суров петрол. Норвежката Equinor спасява Европа от забранения руски петрол
Макар на пръв поглед да изглежда като обратна размяна, рафинериите на Венецуела се борят да останат в експлоатация заради липса на инвестиции и ремонти. Рафинираните горива ще им бъдат от помощ да се изправят на крака в енергийно и промишлено отношение. Някои от собствените операции на Венецуела с тежък нефт изискват вносни разредители, за да продължат да работят. ЕС обаче в момента не възнамерява да отмени ограниченията върху споразумението „петрол срещу дълг“, което означава, че Европа губи още един енергиен източник. 
Санкциите срещу Венецуела, както и намаляващите инвестиции затрудняват петролната индустрия на страната, като през юли общият добив спадна с 38%, спрямо 2021 г. Първоначалните стъпки на Джо Байдън за възобновяване на преговорите с Мадуро предизвикаха големи очаквания, че венецуелският петрол отново ще потече и ще компенсира свитите световни пазари и повишаващите се цени. В това число влиза най-вече Европа, която много спешно се нуждае от енергийни алтернативи, което ще доведе до претърсване на пазарите тази есен, за да се задоволят минималните нужди за отопление. Венецуела е загубила 130 млрд. долара заради американските санкции
Ако се стигне до там и не се намерят редовни източници на енергия, които да се справят с недостига, оставен от руските санкции, цените в ЕС ще се повишат рязко. Освен това, тъй като европейските страни изкупуват навсякъде енергийни доставки, наличните източници за всички останали страни ще намалеят, включително и за САЩ. Предстои пореден скок на цените на петрола и енергията, когато зимата се завърне. Европа или Русия – кой ще пострада повече от петролното ембарго?
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ако Европа наистина спре да купува петрол и газ от Русия 
Най-големите износители и вносители на петрол в света
Европейско ембарго срещу руския петрол: Какво ще стане с цените?
Огромното търсене тепърва ще вдига цената на петрола