Най-голямата компания за петролни услуги в света няма планове скоро да напуска Русия, въпреки натиска на Запада да ограничи капиталовите потоци към военната машина Кремъл две години след войната в Украйна.
Главният изпълнителен директор на SLB Оливие Льо Пьош коментира пред Financial Times, че компанията не е взела решение дали да продаде операциите си, както направиха конкурентите ѝ Baker Hughes и Halliburton и за момента спазва договорите със своите клиентите.
„Когато решим, ще го направим публично достояние, ако трябва. Но сега още няма решение“, заяви Льо Пьош, отговаряйки на въпрос за плановете на базираната в Хюстън група.
„Екипът там работи автономно и мисля, че е зад завесата до известна степен. Ние защитаваме нашите активи, това е наш приоритет. Ние защитаваме нашите хора“, заяви той в интервю.
SLB, бившата Schlumberger, се противопоставя на натиска да напусне Русия от украинското правителство и правозащитни групи, които твърдят, че присъствието на компанията в страната помага за генерирането на приходи от петрол, използвани за подкрепа на военните усилия на Владимир Путин.

Снимка: iStock
Миналата година украинската Национална агенция за превенция на корупцията добави SLB към черния списък на „международните спонсори на войната“, включващ компании, които продължават правят бизнес с Русия.
SLB категорично отрича всички твърдения, че „по какъвто и да било начин одобрява или подкрепя насилието срещу народа на Украйна“.
Льо Пьош твърди, че компанията е въвела контрол „за предотвратяване и забрана на всякакви доставки и поддръжка на технологии“ за Русия от юли тази година“. По думите му, това е ход, който в дългосрочен план ще влоши способността на страната да разработва някои от своите офшорни нефтени находища.
След разпадането на Съветския съюз SLB изгражда голям бизнес в Русия, който генерира около 5% от приходите на групата, които възлизат на 33,1 млрд. долара миналата година. За компанията работят около 9 000 служители.
Защо съпътстващите услуги са важни за петролната индустрия?

Снимка: iStock
Групите за петролни услуги не бързаха да напуснат Русия след началото на войната в Украйна през февруари 2022 г., за разлика от повечето западни компании, които побързаха да прекратят взаимоотношенията си със своите руски контрагенти или да придадат бизнеса си в страната.
Baker Hughes и Halliburton, втората и третата по големина западни компании за петролни услуги, обявиха планове да се оттеглят по-късно същата година, след като САЩ наложиха санкции.
И двете групи продадоха руските си операции на местно ръководство в Русия, като Baker Hughes взе такса от 365 млн. долара през 2022 г., свързана с излизането им от страната.
SLB спря новите инвестиции и внедряването на технологии в Русия през март 2022 г. като след ескалацията на санкциите стопира доставките на продукти в страната през юли 2023 г. Но, за разлика от своите конкуренти, тя още запазва присъствие в Русия.
Доставчиците на съпътстващи нефтени и газови услуги извършват голяма част от основната работа за глобалната петролна и газова индустрия. Те отговарят за много процеси – от изграждането на пътища и полагането на тръби до пробиването на кладенци и изпомпването на суров петрол. Но също осигуряват достъп до технологии, които са жизненоважни за подпомагане на проучването и развитието на сложни сондажни операции.

Снимка: iStock
„Руската петролна индустрия би се разпаднала без чуждестранни фирми, които да обслужват петролните ѝ полета“, коментира Лела Стенли, старши изследовател в Global Witness, член на коалицията B4Ukraine.
„Две години след началото на тази война никоя западна компания не би трябвало да поддържа най-стратегическата индустрия на Русия, докато Путин харчи тези приходи от петрол, унищожавайки Украйна“, казва още Стенли.
Агия Загребелска, ръководител на направлението за минимизиране на корупционните рискове в санкционната политика в NACP на Украйна, каза, че SLB е един от хилядите чуждестранни фирми, които на практика открито подкрепят руската военна машина.
„Компанията твърди, че не нарушава никакви изисквания за санкции. Необходимо е да се премахнат подобни пропуски в санкционния режим, особено в такива стратегически важни сектори за Русия“, казва Загребелска.
SLB обаче твърди, че действа „в ясна подкрепа и привеждане в съответствие с международните санкции и експортните ограничения, които отразяват международните настроения по тези сложни въпроси и имат за цел да улеснят прекратяването на военните действия“.
„SLB поема отговорността си да спазва изключително сериозно законите за контрол на износа и икономически санкции и компанията остава съгласна с международната общност в осъждането и призоваването за прекратяване на войната в Украйна.“
Колко са западните компании в Русия?

Снимка: iStock
Изследване на Киевското училище по икономика показва, че 1651 чуждестранни компании продължават да работят в Русия след инвазията, спрямо 372 изцяло са напуснали страната.
Засега няма кой знае какви признаци на недоволство от страна на инвеститорите срещу компаниите, които остават в Русия, въпреки предупрежденията на правозащитни групи, че може да са съучастници във военни престъпления, извършени от Кремъл.
Миналия месец главният изпълнителен директор на Mondelez Дирк Ван де Пут каза, че нито един акционер не е поискал от производителя на шоколад да напусне страната, добавяйки, че инвеститорите са загрижени повече за материалния удар върху тяхната инвестиция, отколкото за моралния проблем.
Западните правителства също са предпазливи относно затягането на санкциите срещу петролната и газовата индустрия на Русия поради опасения, че това може да доведе до скок в цените на суровините, който дестабилизира световната икономика. Някои експерти твърдят, че този страх е прекален.
„Някои хора може да се страхуват, че забраната на напреднали западни технологии за руски петролни полета може да доведе до бърз спад в производството. И колкото повече трябва да харчат за производство на петрол, толкова по-малко ще им остават за бомби“, казва преподавателят от Харвард и бивш зам.-председател на Bank of America Крейг Кенеди.
Източник: Financial Times
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какво е бъдещето пред ядрената енергетика в Европа?

5 пъти по-голям от Париж: Въглищен милиардер строи най-големия парк за чиста енергия
Откриха находище на природен газ, което може да покрие 15% от нуждите на Европа

В Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) нараства консенсусът за намаляване на лихвените проценти през юни, ако инфлацията се развие според прогнозите. Това заяви управителят на централната банка на Гърция Янис Стурнарас, който е и член на органа, определящ лихвената политика в еврозоната, предаде Ройтерс.
Миналата седмица подобно мнение изказа и управителят на централната банка на Германия Bundesbank Йоахим Нагел. Той посочи, че „вероятността лихвите да се понижат преди лятната пауза нараства“ с оглед на продължаващия спад на инфлацията в еврозоната.
Още: Кристин Лагард обяви кога ЕЦБ ще намали лихвите
На 7 март ЕЦБ запази основните си лихви за четвърти пореден път на рекордно високите им нива. Така лихвеният процент по основните операции по рефинансиране остана на ниво от 4,5 на сто – това е лихвата, която банките плащат за финансовите ресурси, които са заели от ЕЦБ за срок от една седмица. Лихвата по пределното кредитно улеснение се задържа на равнище от 4,75 на сто, а лихвеният процент по депозитното улеснение – на ниво от 4 на сто.
ЕЦБ очаква по-ниска инфлация през тази година