Защо китайски и турски банки спряха да плащат за руския петрол?

Руските петролни фирми са изправени пред огромни закъснения от няколко месеца при получаване на плащанията за техен суров петрол и горива. Причината е, че банките в Китай, Турция и Обединените арабски емирства (ОАЕ) стават все по-предпазливи по отношение на вторичните санкции, наложени от САЩ, съобщава Ройтерс, цитирайки няколко източника, запознати с въпроса.
Забавянето на плащанията намалява приходите за Кремъл и ги прави нестабилни, позволявайки на Вашингтон да постигне целите си на „двойна политика“ на санкциите – да попречи на парите, отиващи към Кремъл, за да го накаже за войната в Украйна, като същевременно не прекъсва глобалните енергийни потоци.
Няколко банки в Китай, ОАЕ и Турция засилиха изискванията си за спазване на санкциите през последните седмици, което доведе до забавяне или дори до отказ на парични преводи към Москва, според осем банкови и търговски източника, цитирани от агенцията.
Още: Защо най-голямата компания за петролни услуги не смята да напуска Русия?
С оглед на допълнителните санкции на САЩ, банките започнаха да искат от клиентите си да предоставят писмени гаранции, че никое физическо или юридическо лице от „черния списък“ на Специално посочени лица на САЩ не участва в сделка или е бенефициент на плащане.
Източниците поискаха да не бъдат назовавани поради чувствителността на темата и защото не им е позволено да говорят с медиите, отбелязва Ройтерс.
В ОАЕ банките First Abu Dhabi Bank и Dubai Islamic Bank спряха няколко сметки, свързани с търговията с руски стоки, казаха два от източниците. Mashreq bank от ОАЕ, турските банки Ziraat и Vakifbank, както и китайските банки ICBC и Bank of China все още обработват плащания, но обработката им отнема седмици или месеци, посочиха пред Ройтерс четири други източника.
Още: След ултиматум от САЩ: Турските банки се отказват руската платежна система „Мир“
Посочените банки отказаха коментар, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков призна, че има проблеми с плащанията, когато беше попитан за информациите, че банките в Китай са забавили плащанията.
„Разбира се, безпрецедентният натиск от страна на Съединените щати и Европейския съюз върху Китайската народна република продължава“, посочи Песков предни дни пред репортери, но добави: „Това, разбира се, създава определени проблеми, но не може да се превърне в пречка за по-нататъшното развитие на нашите търговско-икономически отношения с Китай“.
„Банките и компаниите осъзнаха, че заплахата от вторични санкции на САЩ е реална“, каза един от търговските източници на Ройтерс, позовавайки се на изпълнителна заповед на Министерството на финансите на САЩ, публикувана на 22 декември 2023 г., която предупреждава, че може да приложи санкции за избягване на тавана на руските цени на чуждестранни банки и ги призовава да засилят съобразяването с тези санкции.
Това стана първото пряко предупреждение за възможността от вторични санкции срещу Русия, поставяйки я наравно с Иран в някои сфери на търговията.

Банките увеличиха проверките Следвайки изискванията на САЩ, китайските, турските и банките от ОАЕ, които работят с Русия, увеличиха проверките, започнаха да искат допълнителна документация и обучиха повече персонал, за да се уверят, че сделките са в съответствие с ценовата граница, казаха източниците на Ройтерс.
Допълнителните документи могат също така да включват подробности за собствеността на всички компании, участващи в сделката, и лични данни на лицата, контролиращи субектите, така че банките да могат да проверяват всяка експозиция към американския списък с Специално посочени лица.
В края на февруари банките в ОАЕ трябваше да засилят проверката на плащанията, тъй като бяха помолени да предоставят данни на кореспондентските банки в САЩ и американската хазна, ако имат транзакции, които отиват в Китай от името на руско дружество, според един банков източник, запознат с въпроса.
„Това означаваше забавяне в обработката на плащанията към Русия“, каза един от източниците на агенцията. Друг източни посочи, че едно от плащанията е било забавено с два месеца, докато друг каза, че закъсненията възлизат на две до три седмици. „Стана трудно и дори не само за доларовите транзакции. Понякога са необходими седмици, за да се изпълни директна транзакция от юани в рубли“, казва един от търговците, цитирани от Ройтерс.
 

Цените на петрола се повлияха от повишените запаси в САЩ

Цените на петрола се понижиха за втори пореден ден в сряда след доклад, че запасите от суров петрол в САЩ – най-големия потребител на петрол в света, са се увеличили. Сигналите, че е малко вероятно големите производители да променят политиката си на добив на техническа среща следващата седмица също влияе на движението, предава Reuters.
Фючърсите върху петрола сорт Брент спадат със 73 цента, или 0,85%, до 84,90 долара за барел, а върху сорта WTI – с 72 цента, или 0,88%, до 80,90 долара за барел.
Цените са надолу тази седмица, след като миналата седмица се покачиха до най-високото си ниво от октомври. Те все пак остават с около 3% над средната цена на затваряне през първата седмица на март.
„Остър ръст на запасите от суров петрол в САЩ и очакванията за потенциална липса на действие от ОПЕК+ по отношение на политиката му на добив следващата седмица доведоха до по-нататъшно забавяне на цените на петрола в днешната сесия, тъй като изтеглянето на печалби се ускорява след силно поскъпване в средата на март“, казва Джун Ронг Ип, пазарен стратег в IG в Сингапур.

Снимка: iStock
Запасите от суров петрол в САЩ са нараснали с 9,3 млн. барела през седмицата до 22 март, според пазарни източници, цитиращи данни на Американския петролен институт във вторник. Запасите от дестилат също са нараснали с 531 000 барела.
Запасите от бензин обаче спадат с 4,4 млн. барела.
Официалните правителствени данни ще бъдат публикувани в сряда.
Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и съюзниците, водени от Русия, известни още като ОПЕК+, едва ли ще направят промени в политиката си за добив на петрол преди срещата на министрите през юни, казаха трима източника от ОПЕК+ пред Reuters преди срещата следващата седмица.
Групата ще проведе онлайн среща на своята Съвместна министерска комисия за наблюдение на 3 април, за да прегледа пазара и изпълнението на съкращенията на добива от страна на членовете.

Снимка: iStock
По-рано този месец членовете на ОПЕК+ се съгласиха да удължат съкращенията на добива от около 2,2 млн. барела на ден до края на юни.
Русия нареди на компаниите да намалят производството си, за да изпълнят целта, съобщи Reuters в понеделник, а министерството на петрола на Ирак заяви на 18 март, че ще свие износа си, за да компенсира по-ранното свръхпроизводство, надвишаващо квотите.
С обявяването на тези ограничения способността на ОПЕК и по-широкия ОПЕК+ да се съобразят със съкращенията е поставена под въпрос. ОПЕК надвиши целите си със 190 000 барела на ден през февруари, показва проучване на Reuters, като Ирак е сред свръхпроизводителите.
Подчертавайки, че Ирак е сред членовете на ОПЕК+, които признаха за свръхпроизводство през последните месеци, анализаторите от ANZ казват в доклад от сряда, че „търговците също следят членовете на ОПЕК за всякакви признаци, че може да променят позицията си за производствените квоти“.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цените на петрола се повлияха от съкращенията на руските доставки и по-слабия долар
По-силният долар и възможността за примирие в Газа определиха цените на петрола
Цените на петрола обърнаха посоката заради запасите от суров петрол и бензин в САЩ
Силният долар повлия на цените на петрола
Обрат в цените на петрола след увеличените доставки от Русия

Сбъркам, сбърквам или збъркам, збърквам: Ето как се пише правилно

Думата се изписва правилно по следния начин – сбъркам, сбърквам. Двете думи имат представка с-, която се пише по един и същи начин, независимо от нейния изговор.
Примери: 
Не мога да сбъркам миризмата на любимия си парфюм.
Няколко пъти се губи, сбърква и завива по грешна улица.
Това е гласът на любимия ми учител – няма как да го сбъркам.

Йената достигна най-ниска стойност спрямо долара от 1990 г.

Йената достигна 34-годишно дъно спрямо долара, малко повече от седмица след като Японската централна банка обяви дългоочакваното повишение на лихвения процент, с което се отказа от дългогодишната изключително разхлабена парична политика.
Още: Япония се отказа от отрицателните лихви
Единицата отслабна до 151,97 за долар, което е най-ниската ѝ стойност от 1990 г. насам, което породи спекулации, че властите ще се намесят на пазарите, за да подкрепят валутата. Скоро обаче стойността ѝ се възстанови до нива от около 151,72.
Спадът настъпи, след като високопоставен служител на централната банка предположи, че засега тя ще продължи да провежда стимулираща политика, предаде БГНЕС.
През последните две години йената рязко отслабна от нива от около 115 спрямо долара преди нахлуването на Русия в Украйна.
Защо Япония може да отстъпи мястото си на трета икономика в света?