Световното първенство по футбол в Северна Америка се превърна не само в най-мащабното, но и в най-политизираното спортно събитие на този век. Турнирът, който се провежда в САЩ, Канада и Мексико, показа колко трудно спортът може да остане извън геополитиката.
Зад кулисите на бляскавото домакинство на САЩ стои партньорството между Доналд Тръмп и президента на ФИФА Джани Инфантино, който удостои американския президент с „Награда за мир на ФИФА“ в края на миналата година.
Най-коментираният скандал се разигра около американския национал Фоларин Балогун. След червен картон за нарушение срещу играч на Босна и Херцеговина в мач от елиминационната фаза Тръмп разговаря с Инфантино и наказанието беше отменено по рядко използвана процедура.
„Разговарях с Джани, който е високоуважаван и стои зад най-успешното световно първенство в историята. Видях ситуацията, а аз съм човек, който обича спорта и бях добър атлет. И разбирам от спорт. Това не беше фал. Това дори не беше нарушение. Това бяха двама мъже, които тичаха и случайно се сблъскаха един в друг. Всичко, което направих, беше да поискам преразглеждане. Не съм заповядвал.“
Решението предизвика остри критики от европейската футболна общност и повдигна нови въпроси за независимостта на световната централа.
Въпреки всичко теренът наложи своята справедливост – мотивираният отбор на Белгия разгроми САЩ с 4:1, а белгийските играчи отпразнуваха триумфа в съблекалнята, иронизирайки Тръмп с неговия емблематичен танц.
Ако казусът с Балогун илюстрира привилегированото отношение на ФИФА към домакините, то отношението към отбора на Иран разкри едно грозно лице. Отборът беше принуден да премести лагера си в мексиканския граничен град Тихуана и да пътува за всеки мач при засилени мерки за сигурност. Селекционерът Амир Галенои обобщи ситуацията така:
„Когато играеш мач, от физиологична гледна точка организмът е в най-ниското си ниво на готовност. След това незабавното изкачване на голяма надморска височина забавя възстановяването с няколко дни. Отнесоха се много зле с нас. Не ни позволиха да пристигнем две седмици по-рано, въпреки че това беше наше право. Не ни разрешиха и да пристигаме два дни преди всеки мач и да останем една нощ след него, за да се възстановим. Всички тези неща ни навредиха както психически, така и физически. Но въпреки всички трудности, въпреки войната и въпреки че не успяхме да покажем най-добрия си футбол заради проблемите, които споменах, светът се гордее с Иран, с иранския народ и обича този отбор. Мисля, че това е най-голямото наше постижение, въпреки всички пречки и липсата на съдействие, с които се сблъскахме.“
Въпреки трудностите иранците се превърнаха в символ на спортно достойнство. След последния си мач оставиха в съблекалнята послание за мир, уважение и приятелство между народите.
След отпадането на Иран в груповата фаза американският секретар по вътрешна сигурност Маркуейн Мълин заяви следното:
„Просто се радвам, че приключиха и че няма да се върнат. Бях толкова щастлив, когато успяхме да анулираме визите им и им казахме, че могат да напуснат територията на САЩ. И може би изпях една-две песни, а може би дори изтанцувах танца на радостта.“
Политическото напрежение достигна връх по време на осминафинала между Египет и Аржентина. Египтяните обвиниха ФИФА и съдийте, че са наклонили везните в полза на световните шампиони и Лионел Меси от рекламен и финансов интерес. След двубоя селекционерът Хосам Хасан заяви:
„Не съм убеден в този резултат. Не съм убеден и в начина, по който се развиха събитията по време на този мач. Не искам да се опитвам да представям нещата с красиви думи, внимателно подбран език или да говоря за лош късмет и подобни оправдания. С нас не се отнесоха справедливо. Бяхме ощетени. Претърпяхме несправедливост.“
Преди срещата треньорът Хасан използва медийните си изяви, за да привлече вниманието към съдбата на палестинците в Газа. По време на мача на трибуните на стадиона в Атланта се виждаха палестински знамена.
На фона на геополитическите сблъсъци разширеният формат с 48 отбора донесе и една от най-красивите истории на турнира. Малката островна държава Кабо Верде впечатли света с равенства срещу Испания и Уругвай и достойно представяне срещу Аржентина. Защитникът на Кабо Верде Пико Лопес:
„Това е проект, по който работим не от вчера или от няколко седмици. Това са години работа в опити да стигнем до този етап, за да покажем на какво е способно Кабо Верде. Едно от хубавите неща, които произлязоха от това Световно първенство, е, че сега никой не трябва да пита какво е Кабо Верде. Вече знаят къде сме на картата и знаят какъв отбор сме. И мисля, че показахме пътя на всички кабовердианци по света, които се стремят да бъдат футболисти и се надявам новото поколение да попива от някои от звездите, които имаме, и да иска да бъде на тази сцена. Това е важно. Нуждаем се от такъв устрем и конкуренция за следващото поколение. Все още имаме много млади играчи, които притежават изключителен талант и те показаха, че във футбола всичко е възможно.“
Може би именно това остана най-ценното наследство на първенството – напомнянето, че въпреки политиката, натиска и задкулисните игри, футболът все още може да даде глас на малките държави и да покаже, че достойнството не се измерва в трофеи.
Автор: Силвия Петрова – Източник : https://bnr.bg/main/post/504299/presechnata-tochka-mezhdu-futbola-i-geopolitikata
