Чували сте много пъти, а и вероятно знаете къде растат най-хубавите, най-сладките и най- ароматните български праскови – това е Долината на прасковите, която се простира по поречието на река Тунджа, която с нейните бистри води налива със сладки сокове тези плодове.
В чест на тази плод в сливенското село Гавраилово за пореден път се прави този празник.
Всичко в този празник е като навсякъде – речи, музика, кебапчета, кюфтета, бира и малко сергии и толкова. Разбира се има и праскови.
А тази година дава много, изкупните цени ниски, но не за това ще отворим дума в следващите минути.
Не за проблемите в бранша, а за радостите на хората в малките неща, които ги правят щастливи – рецептата за вкусното местно сладко от праскови и бутиковата прасковена ракия.
Разказът тръгва под дебелата орехова сянка на центъра в селото под звуците на народната музика и веселие.
„Черпя със сладко от праскови – домашно приготвено“, казва Галина Алексеева, която живее в Гавраилово вече половин век и всяка година участва в празника.
По думите ѝ за хубавото сладко не е необходим специален сорт.
„От всички сортове стават прасковите. Когато е приготвено с любов и мерак, става страхотно сладко.“
Рецептата е семпла, но изисква търпение.
„На два килограма праскови се слага един килограм захар. Засипват се и престояват около десет часа. След това се варят на два пъти – първо около половин час, после се оставят да изстинат, за да поемат сиропа и да се стегнат. Накрая се доваряват до готовност.“
Така плодовете запазват формата си и сладкото остава с цели, сочни парченца, а не се превръща в конфитюр.
Галина Алексиева не използва допълнителни аромати.
„Прасковите са достатъчно ароматни. Индрише не слагам. То е за плодове, които нямат толкова силен аромат. Всеки плод трябва да си запази собственото ухание.“
Освен сладко, местните приготвят и компоти, сокове и прасковена ракия.
Според местните майстори най-важното е да се използват качествени плодове.
„Слагат се хубави праскови, не брак. Добавя се захар и се оставят да ферментират около 14 дни, след което се изваряват.“
На въпроса дали предпочитат прасковена или гроздова ракия, разговорът около трапезата предизвиква усмивки.
„И прасковената е хубава. Ако се направи хубава преварка, става идеална.“
А какво е най-подходящото мезе?
„Всичко върви с прасковената ракия. Хубава салата с домати и краставици, домашни мезета…Като има хубава ракия и богата трапеза, всичко върви.“
Освен празник на вкусовете, събитието е и признание за труда на хората, които отглеждат прасковите в региона.
След няколко трудни години за овощарите тази година природата е била по-благосклонна и реколтата е богата. Организаторите призовават потребителите да избират български плодове и да подкрепят родното производство.
Живи и здрави да са всички овощари, които за да има хубави български праскови не жалят и себе си, и труда си. След няколко години изпитания, тази година природата бе благосклонна и сега праскови има в изобилие.
И ако искате да си купите истински праскови за прясна консумация или да си развихрите кулинарните фантазии по темата, то ориентирите в региона са няколко – пазарите в Сливен, Крушаре и Калояново или по подбалканския път – направо от градините.
За качеството няма да говорим – то е превъзходно. Опитайте и подкрепете родните овощари! Те го заслужават!
Още чуйте в репортажа на Стоян Радев от село Гавраилово за „По първи петли“.
Автор: Стоян Радев – кор. на БНР в Сливен – Източник : https://bnr.bg/main/post/512072/s-dah-na-praskovi-kak-varyat-sladkoto-i-rakiyata-v-gavrailovo
