Дефиницията за енергийна бедност включва и термина „охлаждане“.
Лятната енергийна бедност обаче все още не е добре разпознат проблем, макар определени
страни вече да мислят за конкретни мерки. Това каза за БНР Десислава Стоянова от сдружение „За
земята“. От сдружението са изготвили доклад с препоръки, насочени към управляващите органи.
Няма яснота колко български домакинства са в лятна енергийна
бедност, подчерта тя.
„В България не се събират данни конкретно адресирани
към лятна енергийна бедност. Имаме информация колко хора използват климатици,
колко домакинства имат климатици в България – 72.6%, но не знаем, на практика,
дали тези хора използват климатиците си за отопление, за охлаждане или за двете
и дали имат възможност да използват климатиците си за охлаждане“.
Сградният фонд е съществен проблем, допълни Стоянова пред „Хоризонт“.
„91% от обитаваните жилищни сгради в България са
построени преди съвременните изисквания за енергийна ефективност. Има данни, че
32% от домакинствата в еднофамилни жилища съобщават за летен дискомфорт. Домакинствата,
които са в еднофамилни жилища, всъщност са изправени пред по-голям риск от
лятна енергийна бедност“.
Над 70% от хората вече живеят в градовете, където се
образуват и така наречените „градски топлини острови“, подчерта тя в ефира на „Преди всички“. Възможно е сграда да е енергийно ефективна през зимата и едновременно
с това да прегрява през лятото.
„Имаме критики към начина, по който се санира и материалите,
които се използват. Това е доста важно. Най-евтиното не е най-хубавото. Естествените
материали, разбира се, са много по-качествени. Но това, за което трябва да
говорим през лятото са т. нар. пасивни мерки – по-добра вентилация, засенчване.
Има така и наречените „природни решения“ -, тоест озеленяването,
водни басейни в градовете. Това е доста важно. Затова и хората толкова
протестират, когато се режат дървета. Не е необходимо да имаме само скъпи
решения и климатици, а е важно да се мисли малко в цялост“.
Възрастните и хронично болните хора са особено уязвими, особено възрастните жени, защото те се справят по-трудно с горещините, допълни Стоянова.
„Обикновено самотно живеещите хора имат трудности за справяне
с това“.
„Наемателите са група хора, които в Европа са около 30%. Може
би и в България е подобно числото. Те реално нямат възможност да
предприемат каквито и да било мерки, често, за справяне с горещините и, на
практика, се превръщат в уязвима група. Деца, самотни родители, маргинализирани
общности – това са обичайните групи, които вероятно страдат и от зимна
енергийна бедност. Една от целите на доклада е просто да предизвикаме повече
внимание. Необходимо е да се събират повече данни, за да може да се адресира
този проблем“.
Интервюто на Ирина Недева с Десислава Стоянова можете да чуете в прикачения звуков файл.
Автор: – Източник : https://bnr.bg/main/post/522562/prenebregvan-problem-li-e-lyatnata-energiyna-bednost
