Националният институт по геофизика,
геодезия и география към Българската академия на науките организира със
съдействието на работната група „Льос и педостратиграфия“ на
международния Съюз за кватернерни изследвания (INQUA) международна научна
конференция върху изследванията на льоса „Льосфест 2026“. Събитието
се състоя в периода 7 – 11 септември 2026 г. в с. Крапец (обл. Шабла) и включва
двудневна програма с устни и постерни сесии и един ден изнесена програма с
посещение на разрези на льосово – почвени седименти в СИ България от района на
гр. Каолиново. Целта на събитието е да събере изследователи, работещи върху
различни аспекти на геоложката, палео-климатична и палео-геоморфоложка история
на кватернера в континентални условия. Това е поводът в студиото на предаването
„Следобед за любопитните“ да гостува проф. Диана Йорданова,
ръководител на департамент „Геофизика“ в Националния институт по
геофизика, геодезия и география.
„Льосът може да се определи като
неконсолидирана седиметна скала, която се формира чрез навяване на прахови
частици под влияние на вятъра. Тези седименти се формират по време на
глациалните периоди от геоложката история на Земята, когато е станало преди 2.5
милиона години. По време на глобалните периоди на застудяване в историята на
Земята, ледниците обхващат голяма част от континентите и пред самите ледници се
формира огромна маса от седиментен материал в резултат на изветрянето. Този
материал под въздействието на вятъра се отлага пред района на ледниците и така
се формират льосовите седименти.
В България льосовите седименти обхващат
областта на север от Стара планина. Основният ветрови поток, който пренася
праховия материал идва от северозапад или североизток, и Стара планина служи
като преграда на този ветрови поток. Льосовите седименти основно са обект на
изследвания във връзка с реконструкция на климата в геоложкото минало. Това е
възможно поради факта, че тези льосови хоризонти, които се формират през
студените епохи от историята на Земята, се редуват с топли периоди в развитието
и когато имаме топли периоди, тези льосови седименти се опочвяват и се развива
една почва, която може да съответства на типовите почви от съвременността, може
и да е различна, в зависимост от климата в периода на тази топла епоха.
При настъпването на следващото застудяване
отново имаме отлагане на прахов материал и формиране на льос. По този начин се
формират едни последователности от льосови хоризонти и погребани почви.
Погребаните почви можем да наблюдаваме и днес, такива има в Северна България у
нас. Освен за реконструкция на климатичната история на планетата, тези льосови
седименти са вместващ материал в който имаме запазени останки от древни човешки
обитания, също така и различни останки от животни и може да се опише животът на
различните биологични видове.
Едно от основните свойства на льоса е да
пропада под натоварване, когато има силно оводняване, примерно в резултат на
проливни дъждове.
Целта на нашата конференция бе да събере
специалисти от различни държави, които се занимават с изследването на льосовите
седименти. Да се добие широка представа за проблемите, свързани с изследванията
от различна гледна точка, да дадем възможност за дискусии и формулиране на нови
научни въпроси за бъдещи изследвания. Участваха представители на 14 държави,
между тях от Индия, Бразилия, Китай и европейските държави. Основните теми бяха
свързани с генезиса и начина на формиране на льосово-почвените седименти и как
това може да се използва за получаване на по-добра информация за записа, който
те съдържат за палеоклиматичните и палеоекологичните условия“, разказа в
ефира на предаването „Следобед за любопитните“ проф. Диана Йорданова.
Целия разговор на Ани Костова с проф.
Диана Йорданова можете да чуете в звуковия файл.
Автор: Ани Костова – Източник : https://bnr.bg/main/post/531874/lyosat-e-nositel-na-mnogo-informatsiya
