Общата годишна инфлация в еврозоната отново тръгна надолу в началото на годината, достигайки ниво от 2,8%. Това е с 0,1 пр.п. по-малко спрямо декември 2023 г. и се доближава все повече до целта на Европейската централна банка от 2%, сочат предварителните данни на европейската статистическа служба Евростат.
Ръстът на потребителските цени достигна връх от 10,6% през октомври 2022 г., като оттогава насам стабилно намалява, като само през последния месец на 2023 г. леко се ускори.
Базисната инфлация, изключваща волатилни елементи като храни и енергоносители, също се забавя. Тя достига ниво от 3,3% през януари, намалявайки отново с 0,1 пр.п. спрямо декември. Така тя също се доближава до нивото на общата инфлация.
Разглеждайки отделните компоненти на инфлацията, най-голям ръст отново отчитат цените на храните, алкохола и тютюневите изделия, макар и да се забавя – 5,7% спрямо нивото от 6,1% през декември.
На второ място по ръст са услугите, които поскъпват с 4% и остават без промяна спрямо нивото от предишния месец.

 
Снимка: Евростат
Ръстът на неенергийните индустриални стоки също се забавя – до 2% спрямо 2,5% месец по-рано.
За разлика от 2022 г., когато енергоизточниците бяха основна причина за ускоряването на потребителските цени и достигането на рекордна инфлация, през януари цените им продължават да намаляват – с 6,3% спрямо 6,7% през декември.
На месечна база еврозоната отчита дефлация от 0,4%.
В сряда стана ясно, че инфлацията в Германия също се е забавила през януари, и то повече от очакваното, което даде знак за охлаждане на инфлацията и в еврозоната. Потребителските цени в Германия са спаднали с 3,1% през януари, а основната инфлация е достигнала 3,4% спрямо 3,5% през декември.
Данните за Франция също показаха, че хармонизираната с ЕС инфлация се е забавила до 3,4% през януари от 4,1% през декември.
Според данните на Евростат за останалите по-големи икономики на еврозоната инфлацията в Италия се е ускорила до 0,9% през януари (0,5% през декември), в Нидерландия също се е ускорила сериозно до 3,1% (1% през декември), а в Испания – до 3,5% (3,3% през декември). Най-ниска е инфлацията във Финландия – 0,7%, а най-висока в Хърватия – 4,8%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Икономиката на еврозоната избегна рецесията на косъм
Парламентът прие последния закон по пътя към еврото
Инфлацията в еврозоната може да намалее по-бързо от очакваното
 

Парламентът прие окончателно на второ четене законопроекта за Българската народна банка (БНБ), с който се обезпечава правната интеграция на българската централна банка в евросистемата при приемането на еврото като парична единица на страната ни.
Предвижда се новият закон за БНБ да влезе в сила от деня, посочен в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от България.
Още: Как потребителите да се ориентират с цените при въвеждането на еврото?
Дата за приемане на еврото
Това е последният закон по пътя към влизането на България в еврозоната. Датата, определена от правителството и управляващото мнозинство за това, е 1 януари 2025 г.
Страната ни обаче, трябва да изпълни и условието за инфлацията, която засега не отговаря на критериите за приемане на еврото.
Законът
Със законопроекта за БНБ се урежда статутът на еврото като парична единица, както и определянето на дизайна на националната страна на разменните евромонети, пускането и изваждането от обращение, замяната, обмяната и възпроизвеждането на евробанкноти и евромонети. Преодоляват се и всички правни несъответствия, отчетени в докладите за конвергенция на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия, отнасящи се до устройствения закон за БНБ.
Още: Обвързано ли е влизането в еврозоната с минималната заплата?

Не се предвиждат промени спрямо действащото законодателство по отношение на процедурата по избор на състав на Управителния съвет на БНБ. Управителят на банката ще продължи да се избира от Народното събрание. По предложение на управителя парламентът ще избира и подуправителите-ръководители на основните управления „Емисионно“, „Банково“ и „Банков надзор“. Другите трима членове на Управителния съвет се назначават от президента на републиката. Мандатът на членовете на Управителния съвет остава шест години.
В законопроекта е регламентирано и управлението на резервните активи на Българската народна банка, които не са свързани с паричната политика на евросистемата, както и възможността БНБ да управлява чужди активи.