Пратили две кучета и една блондинка в Космоса. На всеки час повикване от Земята.
– Шаро!
– Бау!
– Натисни червеното копче!
Шаро натиска червения бутон.
След час.
– Черньо!
– Бау!
– Натисни синьото копче!
Черньо натиска синия бутон.
След час.
– Блонди!
– Бау!
– Недей ми лая, ами нахрани кучетата! И нее пиипааай нииищооо…!!!

Много рядък син диамант беше продаден за над 40 млн. долара на търг на аукционната къща Christie’s в Женева, предаде BBC, като цитира информационните агенции.
17,61-каратовият крушовиден диамант Bleu Royal, вграден в пръстен, е продаден за 43,8 млн. долара.
Според Макс Фосет, ръководител на отдела за бижута на Christie’s в Женева, Bleu Royal е уникален заради наситеносиния си цвят и немодифицираната си крушовидна форма. Това е „най-големият син диамант“, някога появявал се за продажба в историята на аукциона, казаха от Christie’s.
Част от частна колекция от 50 години, това е първият път, когато Bleu Royal беше продаден на търг. „Този диамант е сред най-редките, откривани някога“, гласи изявление на аукционната къща.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Sandrine Merle (@sandrinemerle)

 
От аукционната къща отбелязаха, че само три диаманта над 10 карата са се появили за продажба в цялата 250-годишната си история през 2010, 2014 и 2016 г.
14,62-каратовият Oppenheimer Blue е продаден за над 57 млн. долара през 2016 г., отбелязва Christie’s.
„Изключително доволни сме“, заяви Макс Фосет, ръководител на отдела за бижута на Christie в Женева, за продажбата във вторник, добавяйки, че това е „най-скъпата партида бижута, продадена през цялата 2023 г.“ от която и да е аукционна къща в света.
В понеделник Christie’s продаде часовник Rolex, носен от американския актьор Марлон Брандо във филма „Апокалипсис сега“ за около 5 млн. долара. „На гърба на часовника е ръчно гравирано M. Brando“, заяви Christies.
Отделно Christie’s извършва онлайн продажба на перлена огърлица, носена от Одри Хепбърн във финалната сцена на филма „Римска ваканция“. Разпродажбата се провежда между 3 и 16 ноември.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Търг с вещи на Фреди Меркюри достигна най-високата сума, събирана някога
На търг: Продават недопушена пура на Уинстън Чърчил
На търг: Ален Делон продаде арт колекцията си за внушителна сума
Продадоха порцеланова купичка за 25 млн. долара

Ако винаги сте смятали, че може да сте по-щастливи с четиридневна работна седмица, то едва ли сте сами.
В изследване са предоставени 6 различни варианта и е зададен въпросът как те биха повлияли на тяхното благосъстояние на работа. 77% от анкетираните служители в САЩ са отговорили, че четиридневна, 40-часова работна седмица би имала положително въздействие, като според 46% би имало „изключително положителен“ ефект, а 31% смятат, че ще има „донякъде положителен“ ефект.
Това показва проучване, публикувано във вторник от Галъп, в партньорство с Bentley University. Над 3200 работещи американци са отговорили на въпросите за благосъстоянието сред близо 5500 души, участвали в по-обширното изследване, пише CNN. Или иначе казано, те са дали високи оценки за работа на стандартната 40-часова седмица, малко повече от 4 дни вместо 5.

Снимка: iStock
Въпреки че проучванията на експерименти с четиридневна работна седмица в САЩ и Европа имат като цяло положителни резултати по отношение на продуктивността и благоплучието на служителите, това не се отразява непременно положително за всички и във всяка ситуация. Както и при хибридната работа, е от значение това как са планирани вашите 4 дни, къде работите, както и индивидуалният ви начин на работа.
Миналата година Галъп установи, че сред над 12 000 служители на пълен работен ден, 84% са заявили, че работят 5 дни в седмицата, а 8%, че работят 4 дни седмично. Последните обаче не съобщават за по-високо ниво на благосъстояние от работилите 5 дни – и те съобщават за по-голямо прегаряне.
ОЩЕ: Ефективна работа без прегаряне. Възможно ли е?
„Причината за това вероятно е, че четиридневната работна седмица може да е от полза за някои служители и работни места, но може да има и негативно влияние в други ситуации. Други проучвания подкрепят това. Бърнаутът е синдром, свързан с работата. Ако хората са принудени да разпределят работата си в 4 дни, когато предпочитат 5 и ако имат нужда от повече време, за да го направят, това може да доведе до прегаряне“, обясни Джим Хартър, главен учен на Галъп за управление на работното място и благосъстояние.
Как са класирани останалите опции?

Снимка: iStock
По думите на Хартър влияние може да окаже и видът на работата, която имате. Тези, които винаги трябва да работят на място, могат да извлекат по-голяма полза от 4-дневна работна седмица, защото тя осигурява гъвкавост, какъвто те нямат сега. „Важно е да се отбележи, че в работните места, които могат да бъдат и дистанционни, има известна гъвкавост и тя може да създаде по-малка нужда от 4-дневна работна седмица“, посочва той.
Докато четиридневната работна седмица беше най-добрият избор в новоиздаденото проучване на Галъп, когато става дума за положително въздействие върху благополучието, други две опции не останаха по-назад. Анкетираните дадоха следващите най-високи оценки на работодателите, които предлагат определен брой платени дни за психично здраве (дни предназначени да помогнат за намаляване на стреса и прегарянето) – 74% и ограничават обема на работата, която се очаква да свършат извън работния ден (73%).
ОЩЕ: Средният работен ден по света е станал по-кратък
По отношение на труда след работно време, над 60% от анкетираните казват, че смятат, че състоянието им ще се подобри, ако работодателите ограничат времето, което се очаква служителите да отделят за работа по имейл след работно време (66%). И над 60% очакват да им се отрази положително, ако им бъдат предложени безплатни консултации за психично здраве (65%) и такива прегледи (61%).
Източник: CNN
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
5 седмици по 4 работни дни: Експеримент във Валенсия
В тази голяма икономика обсъждат 70-часова работна седмица

Дават по 150 000 евро на фирми, въвели 4-дневна работна седмица
Поредна страна ще опита да работи 4 дни седмично

Със свое решение кабинетът прие актуализация на Националния план за въвеждане на еврото в Република България, съобщиха от правителствената информационна служба. Причината е в новата индикативна дата за членство в еврозоната – 1 януари 2025 г.
Промените в Плана са разработени и одобрени от Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната, който е със съпредседатели министърът на финансите и управителят на Българската народна банка.
Нови времеви периоди
Актуализацията на документа се извършва с цел адаптация към нововъзникналите обстоятелства и напредъка по техническата подготовка за въвеждане на еврото в Република България. Част от промените са свързани с приспособяването на необходимите времеви периоди спрямо новата дата за членство. В допълнение, настоящата версия на Плана отговаря на появилите се изисквания за актуализация на ръководствата и функциите на работните групи към Координационния съвет за подготовка на Република България.
Още: Министерство на финансите обяви конкурс за лого, мото и бранд бук относно приемането на еврото
Националният план за въвеждане на еврото в България служи за управление на организацията на въвеждането на еврото, като в него са описани основните направления и дейности, които следва да се предприемат, както и взаимодействията между институциите в рамките на този процес.

Като приложение към Плана се включват „Методически указания към административните органи за адаптиране на информационните системи за работа с евро“, чрез които се цели гарантирането на точното и еднакво прилагане на изискванията за въвеждане на еврото от административните органи при привеждането на информационните им системи към работа с евро.
Националният план за въвеждане на еврото в Република България предвижда провеждането на мащабна комуникационна и информационна кампания, която ще запознае гражданите с всички практически аспекти на въвеждането на еврото като официално разплащателно средство чрез предоставянето на точна, достъпна и навременна информация. Кампанията цели ясно да обоснове ползите за икономиката и за повишаване на стандарта на живот в страната от присъединяването към еврозоната, както и да противодейства на всяка дезинформация, която поражда необосновани притеснения у гражданите.
Още: Подготвени ли са търговците у нас за прехода към евро?