Средният размер на поземлените ренти у нас е сред най-високите в Европа. Това каза за БТА доц. д-р Мария Станимирова, преподавател към катедра „Аграрна икономика“ при Икономическия университет във Варна. Тя има повече от 80 научни и практически публикации в специализирани издания в страната и чужбина.
Тя представи свое изследване за актуалните тенденции в развитието на пазара на земеделска земя в България по време на международна конференция, чийто домакин бе университетът. Проучването й обхваща периода 2000-2022 година.
Цената на земята се повишава
През всичките тези години цената на земеделската земя у нас непрекъснато се повишава, разказа Станимирова. По думите й увеличението е средно с 15 процента на година. Особен тласък за повишението на цените дава присъединяването на страната ни към ЕС и започналото след това изплащане на помощи по т.нар. схема за единно плащане на площ. Така докато през 2000 година декар земеделска земя у нас е струвал средно 137 лева, то през миналата сумата вече е надхвърляла 1300 лева. Станимирова подчерта, че цената е различна в отделните райони на страната. Най-висока е в Североизточния регион, в Добруджа, където вече достига близо 2000 лева за декар. Най-скромни са цените в Югозападния и в Южен централен район.
Още: Земеделската земя поскъпва значително, в две общини средната цена надхвърля 3000 лева за декар
Изследването на доц. Станимирова показва, че въпреки ръста на средната цена на земеделската земя у нас, тя все още е по-ниска в сравнение с останалите европейски държави. По този показател страната ни е под средата на класацията, в дъното на която са Естония и Хърватия. Най-скъпа е земеделската земя в Нидерландия, следвана от Люксембург и Италия. Ако се погледнат разликите в цените в отделните райони обаче, става ясно, че в най-скъпия район – Добруджа, стойността на декара е по-висока от Унгария, Хърватия, Словакия, посочи експертът.
През всичките години, обхванати от изследването на доц. Станимирова, се е увеличавал и средният размер на изплащаните поземлени ренти или наеми на собствениците на земи. Тя уточни, че увеличението е с около 10 процента на година, така че ако през 2010 г. са били изплащани средно по 23 лева на декар, през миналата сумата вече е 61 лева. За рентите също е валидно, че са различни в отделните райони на страната, допълни експертът. По думите й най-ниските са в Югозападния район. Най-големи суми получават собствениците на земи в Североизточния регион, в части от който рентите вече надхвърлят 93 лева на декар.

Рентата е сред най-високите в Европа
Дори и средната цена на земеделската земя у нас да е сред по-ниските в Европа, това не е валидно за рентите, допълни Станимирова. Тя уточни, че по последни данни в това отношение страната ни изпреварва дори Франция, Испания, Унгария. Средната стойност на поземлената рента у нас е равностойна с тази във Финландия, Полша, и е много по-висока в сравнение с Румъния, разказа още Станимирова, като уточни, че сумите са значително по-високи само в Гърция, Нидерландия и Италия.
Още: Земеделската земя в Добруджа достигна рекордна цена
Всъщност, размерът на поземлената рента е основен фактор за определяне цената на земята, допълни Станимирова. Според нея на национално ниво у нас ключовите култури, които също имат значение при формирането й, са пшеницата, слънчогледът и царевицата. Там, където се отглеждат масово, и рентите са по-високи. Другият фактор за непрекъснатото повишение на цените на земеделската земя е инфлацията.
Една от причините в Добруджа стойността на един декар да достига европейските цени е фактът, че там стопанствата са по-големи и с ефективно производство, конкурентоспособността им е по-висока, каза още Станимирова. Тя подчерта, че това им позволява да инвестират в модерна техника и в различни иновации. В другите региони, включително около столицата, стопанствата са по-дребни и с по-малки възможности.
Според Станимирова хубавото е, че проблемът с наличието на пустеещи земеделски у нас вече не съществува. Тя посочи, че земеделците, подобно на предприемачи от други сфери на икономиката, също се борят с недостига на кадри. Според нея държавна политика на диверсификация, на по-сериозно подпомагане на по-малките производства, би помогнала младите хора да се върнат в земеделието и да се даде тласък на иновациите и образованието и в сектори като зеленчукопроизводството, и в другите сектори от селското стопанство.

Финансовият министър Асен Василев посочи, че натискът на управляващите над руските компании е накарал „Лукойл” да започне процес по продажба на рафинерията си в България, става ясно от материал на финансовото издание Financial Times, цитиран от сайта на Министерство на финансите. Материалът идва в конктекста на наложената такса в размер на 20 лв./мВтч върху преноса и транзита на руски природен газ през България в сила от 13 октомври тази година. Това се случва дни след като е наложен 60% данък върху печалбата на притежаваната от Русия рафинерия „Лукойл“.
Изданието цитира министъра на финансите Асен Василев, според когото целта не е газът да стане по-скъп за потребителите в Унгария и Сърбия, а за „Газпром“ да е по-неизгодно да доставя газ през България.
„Новата такса е напълно в съответствие с целите на ЕС за намаляване на зависимостта от руските изкопаеми горива. Тъй като повечето договори на „Газпром“ се определят на мястото на доставка в дадена страна, таксата най-вероятно няма да окаже влияние върху цените на газа надолу по веригата. Това само ще намали печалбите на „Газпром“, заявява той.
Министърът съобщава, че българското правителство е уведомило Брюксел за промените. От Financial Times уточняват, че представител на ЕС е казал, че Европейската комисия „разглежда“ въпроса.
ОЩЕ: Да поеме ли държавата оперативен контрол над „Лукойл“?
В статията се отбелязва, че министър Василев е заявил, че натискът на правителството върху руските компании е накарал „Лукойл“ да започне процес на продажба на най-голямата си петролна рафинерия в Югоизточна Европа, която се намира близо до Бургас.
„Вероятно има икономическа полза от смяната на собствеността върху рафинерията. Имаме индикации за интерес“, посочва той.
Правителството не участва в продажбата на рафинерията, която доставя на международни клиенти повече от половината от продукцията си – включително важни доставки на дизел за Украйна в началото на руската инвазия, уточнява изданието. Финансовият министър заявява, че София ще запази поредицата от ограничителни мерки, докато не дойдат нови собственици.
Financial Times цитира Асен Василев, който казва, че сигналът за събуждане на София е дошъл, след като „Газпром“ е спрял да доставя газ след руската инвазия в Украйна.
„Първо, едно технократско правителство, последвано от новото правителство тази пролет, промени позицията на София в прозападна и ускори реформите, включително в енергийния сектор, който беше в задънена улица от години. През последните три месеца въведохме реформи, които бяха блокирани от 10-15 години“, добавя той.
Статията отделя внимание на затрудненията пред България от прекъсвания на доставките на газ в миналото, особено през зимата на 2008-2009 г., когато Русия затвори крановете заради спор с Украйна. Последното спиране на газа също хвана София без много запаси от газ, като през пролетта на 2022 г. нейните хранилища бяха запълнени до по-малко от 20 процента.
Финансовият министър подчертава, че оттогава България е добавила реверсивни възможности към тръбопроводна мрежа от комунистическата ера, предназначена за транспортиране на газ към Гърция и Турция. Освен това се свърза с Гърция чрез нова връзка и изгражда повече трансгранични капацитети към Сърбия и Румъния.
„Доста добре се справяме. Когато Русия спря газа, в рамките на 24 часа имахме план, избегнахме прекъсвания и скокове на цените и преминахме към по-дългосрочни решения“, заявява Асен Василев.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какво ще стане, ако рафинерията на „Лукойл“ затвори?
Ето какво ще се случва с „Лукойл“ в България
НС реши: България отменя дерогацията за руския петрол 3 месеца по-рано
Държавата емитира нов дълг до края на годината, вероятно на международните пазари