Фирмите у нас могат да спестят време и да подават автоматизирано осигурителни декларации към Националната агенция за приходите (НАП).
Надградена електронна услуга на НАП дава възможност на бизнеса да подава автоматизирано осигурителни декларации Образец №1 и №6 към приходната агенция. Това става възможно с осигуряване на свързаност между клиентските софтуери и системите на НАП от типа „система-система“ чрез използване на софтуерен ключ (API ключ).
Потребителите могат да поискат API ключ чрез услугата „Ново заявление за достъп до АPI“, достъпна с електронен подпис в е-Портала на приходната агенция. За да се подават данните за осигурителните декларации автоматизирано към НАП, е необходимо софтуерният ключ да се интегрира в софтуера, който използват клиентите.
Електронната услуга беше внедрена през май, като тогава чрез софтуерен ключ бяха интегрирани информационните системи на хазартните оператори, които вече имат автоматичен достъп до Регистъра на уязвимите лица по Закона за хазарта, напомнят от НАП.
Информация за надградената услуга в Портала за електронни услуги на НАП може да се получи на телефоните на приходната агенция: 0700 18 700 или 02/9859 6801, на цена, съобразно тарифата на съответния оператор и на имейл – [email protected].
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
НАП публикува новите банкови сметки за плащане на данъци и осигурителни вноски
НАП: Публикувани са нови образци на данъчна декларация
Пет нови банкови сметки на БНБ за плащания към НАП
НАП с важно съобщение за самоосигуряващите се

Българският износ като цяло се понижава през първите осем месеца на годината (януари – август 2023 г.) със 7,6% спрямо година по-рано, докато вносът в нашата страна се свива с 8,8%, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ).
Само в рамките на август общият български износ на стоки намалява с 22,0% на годишна база до 6,0947 млрд. лева. Общият внос в нашата страна пък се понижава с 8% до 7,8567 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо през август остава отрицателно и достига 1,762 млрд. лева.
Българската икономика се забавя
За първите осем месеца на настоящата година износът на стоки от България се свива със 7,6% до 56,8416 млрд. лева спрямо същия период на 2022 г., докато вносът на стоки в нашата страна се понижава с 8,8% до 62,8771 млрд. лв., а общото външнотърговско салдо за периода януари – август 2023 г. е на дефицит от 7,0355 млрд. лева.
Още: България е с положително търговското салдо със страните от ЕС, но не и с останалите
Износът на стоки от България в посока останалите страни от ЕС се свива през август с 11,1% спрямо година по-рано, което е поредно доказателство за забавянето на европейската икономика, докато експортът към трети страни спада с цели 40,4%. Вносът от Европейския съюз пък се понижава през август с 5,2%, докато от трети страни спад с 11,4 на сто.
За първите осем месеца на тази година износът на стоки от България в посока ЕС се понижава с 6,6% спрямо същия период на 2022 г., а към трети страни – с 9,5 на сто. В същото време вносът в България от ЕС през периода януари – август 2023 г. се понижава с 0,6% спрямо същия период година по-рано, а от трети страни намалява с 18,9 на сто.
 

Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева заяви, че конфликтът между Израел и „Хамас“ е „сърцераздирателен“ и заплашва да помрачи и без това охладените глобални икономически перспективи, предаде Ройтерс.
„Ние следим внимателно как се развива ситуацията, как се отразява най-вече на петролните пазари“, каза Георгиева на брифинг в рамките на годишните срещи на МВФ и Световната банка в Маракеш, Мароко. Тя отбеляза, че е имало известни колебания при цените на петрола и реакции на пазарите, но е твърде рано да се прогнозира икономическото въздействие.

Още: Колко голям е рискът от прекъсване на доставките на петрол заради атаката срещу Израел?
„Много ясно, че това е „нов облак“ на не най-безопасния хоризонт за световната икономика, „нов облак“, който затъмнява този хоризонт и, разбира се, не е необходим“, каза шефът на МВФ.
Кристалина Георгиева също така посочи, че нараства консенсусът в дискусиите за преструктуриране на държавния дълг по въпроси като сравнимостта на третирането на частни и публични кредитори.
Инфлацията
Тя подчерта и важността на продължаване на битката с инфлацията. „Лихвените равнища в много развити страни се повишиха, но инфлацията все още не се е понижила до целевите нива. Освен ценова стабилност, борбата с инфлацията е предпоставка за растеж на най-бедните“.
Кристалина Георгиева отбеляза, че ценовата стабилност е от изключителна важност, дори при положение че повишаването на лихвите означава крехкият икономически растеж „да се залее със студена вода“.
Още: Ето какво сподели Кристалина Георгиева за криптовалутите
Управляващият директор на МВФ подчерта и необходимостта за запазване на стабилността на финансовите пазари, „които, както видяхме в последните седмици и особено в САЩ и ЕС, се свързват с очакването, че високите лихвени проценти ще останат за по-дълго време“.
Връщането на фискалната политика е друг важен приоритет, така че да се осигури пространство за действие. „Необходимо е затягане и преориентиране на държавните разходи“, посочи Георгиева.

Високите нива на инфлация и увеличените разходи за живот допринасят за глада в световен мащаб, сочи проучване в 16 страни, поръчано от хуманитарната група World Vision International, предава Reuters
Според проучването, направено преди Световния ден на прехраната в понеделник, 59% от анкетираните родители са много загрижени за детския глад и недохранването в техните семейства, като 46% се затруднява да намерят пари, за да си купят храна.
Установено е също, че 37% от родителите казват, че децата им не получават правилно хранене всеки ден, а според 21% децата им са гладували през последния месец.
Процентът на децата, които си лягат гладни, се увеличава до 38% в страните с ниски доходи. В САЩ 18% от анкетираните казват, че дете си е легнало гладно в дома им.

„Гладът е глобален проблем и не се ограничава до нито една държава или част от земното кълбо“, посочва в изявление Андрю Морли, президент на World Vision International.
Проучването, проведено от Ipsos, включва над 14 000 души с различни нива на доходи.
Сред респондентите, които казват, че децата им са си лягали гладни, 46% посочват инфлацията и разходите за живот като основна причина. Следващите две най-често споменавани причини са ниските доходи на домакинствата (39%) и недостатъчното фокусиране на правителството върху прекратяването на глада (25%).

Ръстът на цените засегна икономикитепо целия свят заради фактори, включително свързани с пандемията прекъсвания на глобалните вериги за доставки и последствията от войната в Украйна. Постоянно високата инфлация е най-голямото икономическо безпокойство на икономистите тази година, според проучвания на Reuters.
16-те страни включват Австралия, Бангладеш, Бразилия, Великобритания, Канада, Германия, Япония, Мексико, Перу, Филипините, Южна Корея и САЩ, където Ipsos анкетира около 1000 възрастни във всяка нация. В Чад, Демократична република Конго, Ирак и Малави са анкетирани около 500 души във всяка страна.
Инфлацията и увеличените разходи за живот са най-посочената причина за детския глад в 11 от 16-те страни, достигайки 70% в Бангладеш. Но богати страни като Канада (68%), Австралия (66%) и Великобритания (66%) също посочват по-високите цени като основна причина.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Тревожно: Колко хора по света не знаят кога и дали изобщо ще могат да се хранят отново?
ООН: Броят на страдащите от хроничен глад хора по света се увеличава
Заради кризите: С колко се е увеличил броят на гладуващите хора в света?
Близо половината българи в риск от бедност не могат да си позволят нормално хранене

Петролните пазари вероятно ще останат несигурни, тъй като войната между Израел и „Хамас“ продължава, като инвеститорите продължават да следят отблизо вероятността за прекъсване на добива в Близкия изток, заяви Международната агенция по енергетика в четвъртък, предаде CNBC.
Водещият световен енергиен наблюдател отбеляза в последния си месечен доклад за петролния пазар, че въпреки че конфликтът още не е повлиял пряко върху физическите доставки, участниците на енергийния пазар ще „останат нащрек“ с разгръщането на кризата
„Конфликтът в Близкия изток е изпълнен с несигурност и събитията се развиват бързо“, се казва в доклада на МАЕ.
„На фона на силно балансирани петролни пазари, очаквани от МАЕ от известно време, международната общност ще остане фокусирана върху рисковете за петролните доставки в региона“, добави енергийната агенция.

Снимка: iStock
Като отбелязва „рязката ескалация на геополитическия риск“, МАЕ заяви, че ще продължи да наблюдава отблизо пазарите на петрол и „е готова да действа, ако е необходимо, за да гарантира, че пазарите остават адекватно снабдени“.
Ако се стигне до внезапен недостиг на доставките на петрол отговорът на МАЕ включва освобождаване на запаси за спешни случаи от МАЕ и/или прилагане на мерки за ограничаване на търсенето.
ОЩЕ: Американските запаси натиснаха цената на петрола, еврото се стабилизира
Израел не е голям производител на петрол и никаква голяма петролна инфраструктура не минава близо до ивицата Газа.
МАЕ обаче отбелязва, че Близкият изток представлява над 1/3 от глобалната морска търговия с петрол, а конфликтът между Израел и „Хамас“ засили опасенията, че атаките може да засегнат регионалното производство на енергия.

Снимка: iStock
Докладът на МАЕ идва в момент, когато конфликтът Израел-„Хамас“ навлиза в шестия си ден, след опустошителното и координирано нападение от палестинската въоръжена групировка „Хамас“ срещу Южен Израел през уикенда. Оттогава Израел разгроми Газа с въздушни удари и се очаква да започне сухопътна офанзива срещу „Хамас“ в региона през следващите дни.
Освен това Израел нареди и „пълна обсада“ на ивицата Газа, като се стреми да спре доставките на електричество, храна, вода и гориво за вече блокираното население от приблизително 2,3 млн. души.
В резултат на продължаващата война между Израел и Хамас най-малко 1200 израелци са били убити, с над 2700 ранени, според израелската армия. Междувременно палестинското министерство на здравеопазването обяви, че 1203 души в Газа са били убити, а 5763 са ранени.

Снимка: Getty Images
Освен това МАЕ понижи прогнозата си за търсенето на петрол през 2024 г., като се аргументира с трудните икономически условия в глобален план и напредъка в енергийната ефективност, оказващи натиск върху потреблението, предаде Reuters.
Базираната в Париж агенция понижи в месечния си доклад прогнозата за растежа на търсенето на петрол през 2024 г. до 880 000 барела дневно спрямо предходните прогнои за 1 млн. барела дневно.
ОЩЕ: Саудитска Арабия удължава съкращенията в добива на петрол до края на годината
МАЕ обаче повиши прогнозата си за 2023 г. до 2,3 млн. барела дневно спрямо 2,2 млн. барела дневно при предишната оценка.
През септември сортът Brent достигна 10-месечен връх, след като Саудитска Арабия и Русия удължиха съкращенията на петрол с общо 1,3 млн. барела дневно до края на годината. 
Източник: CNBC, Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какви всъщност са икономическите последствия за света от конфликта между Израел и Хамас?
Какво се случва със световните компании, опериращи в Израел, след атаката на Хамас?

ОПЕК повиши прогнозите за световното търсене на петрол през следващите десетилетия
Русия продава петрол на Индия с 30% по-скъпо спрямо западния ценови таван
Цената на петрола може да скочи до 150 долара, ако САЩ не увеличат добива си, смята директор на петролна компания