Инфлацията в Германия спадна през септември до най-ниското си ниво за година и половина (последните 18 месеца), показват официалните данни на федералната статистическа служба Destatis, публикувани днес, предава БТА, позовавайки се на ДПА.
Потребителските цени в най-голямата икономика в Европа са се увеличили с 4,5% на годишна основа, като темпът им на нарастване се забавя спрямо 6,1%, отчетени през август.
На месечна основа през септември цените са се повишили с 0,3% спрямо предходния месец.

Снимка: iStock
Поскъпването на енергийните продукти се е забавило значително до 1% на годишна основа, но при хранителните стоки то е по-значително – 7,5%.
„Инфлацията се понижава до най-ниското си ниво след началото на войната в Украйна“, посочва Рут Бранд, президент на Федералната статистическа служба. Тя обаче допълва, че инфлацията в Германия „остава висока“.
Русия започна пълномащабна военна инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Инфлацията в най-голямата икономика в Европа продължава да отчита тревожни стойности
Погрешна диагноза: Германия „не е болният човек на Европа“
Инфлацията в най-голямата икономика в Европа отчете лек спад през юли
Германската икономика продължава да буксува

Работна група към Министерството на финансите ще подготви промени в Закона за хазарта, насочени към ограничаване на рекламата на хазартна дейност в близост до училища, обществени сгради и агресивно телевизионно съдържание, както и срещу дейността на нелегалните сайтовете за хазартни игри и срещу възможностите за изпиране на пари чрез хазартна дейност, съобщиха от ведомството.
Това беше договорено на среща днес на министъра на финансите Асен Василев и ръководството на Националната агенция за приходите с представители на четирите най-големи организации на хазартната индустрия – Българската асоциация на хазартните дейности, Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности, Асоциацията на игралната индустрия в България и Българската гейминг асоциация.
Още: От началото на месеца: НАП е спряла над 150 сайта за онлайн залагания без лиценз
 В срещата участваха и представители на Българския спортен тотализатор (БСТ) и на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори. В работната група ще участват представители на МФ, НАП, БСТ и четирите организации на игралната индустрия. Министър Василев посочи, че е необходима допълнителна регулация в сектора, но промените трябва да станат в диалог с бранша. Представителите на игралната индустрия заявиха, че вземат мерки за саморегулация в сектора, но трябва и те да се отразят в законови норми.
Още: ОАЕ се готви да разреши хазартния бизнес

Глобалният дълг ще нарасне до 100% от световния брутен вътрешен продукт (БВП) до 2028 година, което на практика означава, че до няколко години размерът на дълга по света ще бъде равен на цялата глобална икономика. 
Това става ясно от думите на директора на отдела за фискални въпроси в Международния валутен фонд (МВФ) Витор Гаспар. Той представи октомврийския доклад „Фискално наблюдение“ (Fiscal Monitor) по време на Годишната среща на Световната банка и МВФ, провеждаща се в мароканския град Маракеш, предава БТА.
В оценката е записано още, че се очаква съотношението дълг спрямо БВП до расте с 1 процентен пункт годишно до 2028 година. Половината от този ръст или около 0.5 на сто се очаква да дойде от увеличаването на държавния дълг в САЩ и Китай, допълни Гаспар.
ОЩЕ: Шест държави в ЕС имат дълг, надхвърлящ 100% от БВП, България е предпоследна
По думите на директора на отдела за фискални въпроси в МВФ, Китай разполага с повече място за действие, за да се предотврати това повишаване. Най-голямата азиатска икономика обаче трябва да се съсредоточи върху решаването на проблемите с икономическия си ръст и да инвестира в иновации вместо в недвижими имоти. Освен това страната трябва да реформира икономиката си и да се пренасочи от износ и инвестиции към вътрешно потребление.
На въпрос дали е време страните в еврозоната отново да се върнат към рестриктивните фискални политики (познати и като остеритет, бел. авт.) Гаспар посочи, че е необходимо възобновяване на нормалния подход към финансите след серията от фискални стимули и помощи заради пандемията от COVID-19. В тази връзка Европейската комисия вече е предложила методология, която трябва да бъде приета от страните членки на еврозоната, за да се осигури по-голям контрол относно нивото на дълга.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Падението на зомби компаниите: Защо може да има вълна от корпоративни фалити през 2024 г.
Брутният външен дълг достига 43 млрд. евро към края на юли
Защо дълговите проблеми за Европа тепърва започват
Нетният дълг на една от най-големите икономики в света премина 100% от БВП за първи път от 1961 година
Защо масовите разпродажби на пазара на държавен дълг будят сериозни притеснения