Украинската икономика се адаптира добре към военновременните условия след руската инвазия и ще продължи и догодина да расте, Това заяви зам.-шефът на мисията на МВФ в страната Нейтън Епстийн, цитиран от Ройтерс.
По думите му основните двигатели на икономиката на Украйна са вътрешното търсене и доброто ниво на частното потребление.
„Икономиката се адаптира добре към военните условия и показва завидна устойчивост. Очакваме растежът да продължи и догодина“, заяви той на медиен брифинг, предаде БТА.
Още: Байдън назначи специален пратеник за възстановяването на украинската икономика
През юли МВФ прогнозира растежът на украинската икономика за 2023 г. да бъде между 1 и 3 на сто. Според Епстийн по-вероятно е той да се доближи до горната граница.
Реформи
Мисията на МВФ е в Киев за срещи с представители на правителството и обсъждане на макроикономическите цели и структурните реформи, като част от втория преглед на програмата на Фонда за отпускане на заем на страната в размер на 15,6 милиарда долара.
Според представителите на МВФ програмата се изпълнява добре и украинското правителство постига качествените си цели, но все още трябва да работи по структурните задачи, изискващи мерки в сферата на управлението, борбата с корупцията и финансовата политика.
Четиригодишната програма за Киев е част от глобален пакет на обща стойност 115 милиарда долара в подкрепа на икономиката на страната, която се бори с руската инвазия.
Още: Украинският бизнес очаква растеж за първи път от началото на руската инвазия

Tokyo Electric Power Company (Tepco) започна да изпуска повече обработена радиоактивна вода от разрушената атомна електроцентрала Fukushima Daiichi в четвъртък сутринта, като продължава ходът, предизвикал напрежение между Китай и Япония.
Изпускането ще продължи около 17 дни, до 23 октомври, започвайки от днес, 5 октомври, по време на които около 7800 куб. метра отпадъчни води ще бъдат изпуснати в Тихия океан.
ОЩЕ: Япония започна изпускането на замърсени води от „Фукушима“ в океана, Китай предприе мерки

Ядрените органи, включително ядреният надзорен орган на ООН, заявиха, че планът ще има незначително въздействие върху хората и околната среда, но въпреки това разгневи някои съседи, особено Китай.
Първоначалното изпускане на водата в края на август предизвика пълна забрана за японски морски продукти от Китай и поток от обаждания за тормоз до фирми и офиси, за които се смята, че произхождат от Китай.

Джуничи Мацумото, който наблюдава изпускането на вода в Tepco, заяви в сряда на пресконференция, че Tepco е получила над 6000 обаждания от чужбина между 24-27 август. „Изглежда, че много от тях идват от Китай, но Tepco не е проследила точния брой на такива обаждания“, отбеляза той.
Япония започна изхвърлянето на водата през август като ключова стъпка към извеждането от експлоатация на централата във Фукушима, която претърпя срив, след като беше ударена от цунами през 2011 г. в най-тежката катастрофа в ядрената централа в света след Чернобил през 1986 г.
ОЩЕ: Опасна ли е радиоактивната вода от АЕЦ „Фукушима“?
Япония посочва, че водата се третира, за да се отстранят повечето радиоактивни елементи, с изключение на тритий, водороден изотоп, който трябва да се разрежда, защото е труден за филтриране.
„Нивата на тритий в околните води след първоначалното изхвърляне отговарят на предварително определени стандарти, според тестове, проведени от Tepco, и не са идентифицирани проблеми с първото изпускане на вода“, подчерта Мацумото.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
195 млн. долара отпуска Япония, за да хвърли вода от „Фукушима“ в океана
В Южна Корея – притеснени от плановете на Япония за водата от АЕЦ Фукушима
Тревога в Сеул – Япония ще изпусне в океана радиоактивната вода от Фукушима

Разбери как се движат цените на суровия петрол, горивата, златото и основните валути преди да харчиш днес – 5 октомври 2023 година.
Цената на петрола записа лек ръст в четвъртък, възстановявайки част от големите загуби през предходната сесия след като ОПЕК+ реши да продължи политиката си за съкращения в добива с цел поддържане на затегнати доставки, въпреки че несигурните перспективи пред търсенето на петрол ограничиха поскъпването.
Фючърсите върху цената на петрола сорт Брент поскъпнаха с 63 цента до цена от 86.44 долара за барел към 6:35 часа българско време, докато щатският петрол WTI добави 49 цента до цена от 84.71 долара, предава Reuters.
Лекият ръст днес идва след като цената на петрола поевтиня вчера с над 5 долара за барел на фона на по-песимистичните макроикономически перспективи и спад в търсенето след срещата на ОПЕК+.
Панелът на министрите на ОПЕК+ не направи промени в политиката на групата за добив на петрол, като Саудитска Арабия заяви, че ще продължи с доброволното свиване на продукцията с 1 милион барела на ден до края на 2023 г., а Русия ще удължи ограничаването на износа с 300 000 барела на ден до края на декември.
„Продължаваме да виждаме пазара в дефицит през четвъртото тримесечие и по-меките цени намаляват вероятността ОПЕК да облекчи ограниченията на доставките“, посочват в бележка анализатори на National Australia Bank.
ОЩЕ: Саудитска Арабия удължава съкращенията в добива на петрол до края на годината
„Тримесечното рали на цените на суровия петрол се основава на историята за по-стегната динамика на доставките и устойчивите глобални икономически условия, така че има известен дискомфорт за биковете напоследък, когато попътните ветрове не са толкова изявени, колкото преди“, казва Йеап Джун Ронг , пазарен стратег в IG.
Цените на петрола ще се борят да се повишат предвид по-несигурната перспектива за търсене, заедно с по-слабите икономически данни за САЩ, публикувани в сряда, и значително нарастване на запасите от бензин, добавя той.
Средните цените на горивата на дребно в България днес според платформата fuelo.net са следните: бензин А95 (2.86 лева, спад от 0.01 лв. спрямо вчерашното ниво), дизел (2.90 лева), пропан бутан (1.20 лева), бензин А100 (3.28 лева), дизел премиум (3.27 лева), метан (2.05 лева).
Курсът на еврото днес остава над прага от 1.05 долара, съобщават германски финансови издания, цитирани от БТА. В междубанковата търговия във Франкфурт тази сутрин единната европейска валута се котираше за 1.0516 щатски долара или близо до снощното си равнище. Европейската централна банка определи вчера следобед референтен курс на еврото от 1.0497 долара.
Цената на спот златото добавя 4.22% днес до 1827.19 долара за тройунция.
Ценaта на биткойн записва спад от около 1% на 24-часова база до 27 664 долара към момента на подготвяне на материала, по данни на CoinMarketCap.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Преди да харчиш днес (04.10.2023 г.)
Преди да харчиш днес (03.10.2023 г.)

Тази година е на път да се превърне в най-горещата година в историята, като средната глобална температура до момента тази година е с 0,52°C по-висока от средната, обяви в четвъртък Службата на ЕС за изменението на климата „Коперник“.
Според института глобалната температура за януари-септември също е с 1,4°C по-висока от средната прединдустриална (от 1850 до 1900 г.), тъй като изменението на климата тласка глобалните температури до нови рекорди, а краткосрочните метеорологични модели също водят до температурни движения.
ОЩЕ: Как екстремните жеги са напът да променят завинаги световната икономика?
Миналият месец беше най-топлият септември в световен мащаб, с 0,93°C над средната температура за същия месец през 1991-2020 г., а глобалната температура за месеца беше най-нетипичният топъл месец от всяка година в данните ERA5, който датира от до 1940г.

Учените заявиха, че изменението на климата, съчетано с появата тази година на метеорологичния модел Ел Ниньо, който затопля повърхностните води в източната и централната част на Тихия океан, е довело до рекордните температури.
ОЩЕ: Как глобалното затопляне застрашава милиони работници по света?
„Безпрецедентните температури за времето от годината, наблюдавани през септември – след рекордните през лятото – счупиха рекордите с изключителни стохности. Този екстремен месец изстреля 2023 г. на първо място – на път да стане най-топлата година и около 1,4°C над средните прединдустриални температури“, заяви в изявление Саманта Бърджис, зам.-директор на „Коперник“.
„Два месеца след Конференцията на ООН за изменението на климата чувството за спешна нужда от амбициозни действия в областта на климата никога не е било по-критично“, заяви тя.

Миналата година не беше рекордна, въпреки че светът беше с 1,2°C по-топъл от прединдустриалните времена. Предишният рекорд беше от 2016 и 2020 г., когато температурите бяха средно с 1,25°C по-високи.
Средната температура на морската повърхност за септември над 60°S–60°N достигна 20,92°C, най-високата регистрирана температура за септември и втората най-висока за всички месеци след август 2023 г., посочи „Коперник“.
Анализът се основава на милиарди измервания от сателити, кораби, самолети и метеорологични станции. Площта на морския лед в Антарктика остава на рекордно ниско ниво за времето от годината, докато този в Арктическо море е с 18% под средното.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
2 млрд. души по света са застрашени от смъртоносни жеги в следващите десетилетия
Рекорд: Миналият юли стана най-горещият месец в историята
Колко струват жегите на България?

Тази година е на път да се превърне в най-горещата година в историята, като средната глобална температура до момента тази година е с 0,52°C по-висока от средната, обяви в четвъртък Службата на ЕС за изменението на климата „Коперник“.
Според института глобалната температура за януари-септември също е с 1,4°C по-висока от средната прединдустриална (от 1850 до 1900 г.), тъй като изменението на климата тласка глобалните температури до нови рекорди, а краткосрочните метеорологични модели също водят до температурни движения.
ОЩЕ: Как екстремните жеги са напът да променят завинаги световната икономика?
Миналият месец беше най-топлият септември в световен мащаб, с 0,93°C над средната температура за същия месец през 1991-2020 г., а глобалната температура за месеца беше най-нетипичният топъл месец от всяка година в данните ERA5, който датира от до 1940г.

Учените заявиха, че изменението на климата, съчетано с появата тази година на метеорологичния модел Ел Ниньо, който затопля повърхностните води в източната и централната част на Тихия океан, е довело до рекордните температури.
ОЩЕ: Как глобалното затопляне застрашава милиони работници по света?
„Безпрецедентните температури за времето от годината, наблюдавани през септември – след рекордните през лятото – счупиха рекордите с изключителни стохности. Този екстремен месец изстреля 2023 г. на първо място – на път да стане най-топлата година и около 1,4°C над средните прединдустриални температури“, заяви в изявление Саманта Бърджис, зам.-директор на „Коперник“.
„Два месеца след Конференцията на ООН за изменението на климата чувството за спешна нужда от амбициозни действия в областта на климата никога не е било по-критично“, заяви тя.

Миналата година не беше рекордна, въпреки че светът беше с 1,2°C по-топъл от прединдустриалните времена. Предишният рекорд беше от 2016 и 2020 г., когато температурите бяха средно с 1,25°C по-високи.
Средната температура на морската повърхност за септември над 60°S–60°N достигна 20,92°C, най-високата регистрирана температура за септември и втората най-висока за всички месеци след август 2023 г., посочи „Коперник“.
Анализът се основава на милиарди измервания от сателити, кораби, самолети и метеорологични станции. Площта на морския лед в Антарктика остава на рекордно ниско ниво за времето от годината, докато този в Арктическо море е с 18% под средното.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
2 млрд. души по света са застрашени от смъртоносни жеги в следващите десетилетия
Рекорд: Миналият юли стана най-горещият месец в историята
Колко струват жегите на България?