Проблемите при производството на автомобили в Германия заради недостига на чипове ще продължат с години, въпреки че водещи производители на полупроводници смятат да построят заводи в страната. Това посочва високопоставен мениджър в германската автомобилна компания Audi, предава Reuters.
Германските компании в сектора на автомобилостроенето и електрониката имат трудност при своята производствена дейност поради недостига на чипове в световен мащаб.
Политици и ръководители на корпорации преосмислят източниците на доставка и се опитват да ограничат зависимостта на своите страни и компании от неголям брой производители на полупроводници от азиатски държави и САЩ, отбелязва Reuters.

Властта в Берлин обаче се опитва да привлече водещите компании, които произвеждат чипове по поръчка, като им предлагат субсидии за милиарди евро.
Производители като американската корпорация Intel и тайванската група TSMC – Taiwan Semiconductor Manufacturing обявиха, че планират да изградят заводи в Германия.
„(Изграждането на заводите – бел. ред.) ще отнеме години. Става дума за инвестиции в размер на милиарди долари“, заявява пред вестник „Аугсбургер алгемайне“ Ренате Вахенауер, отговаряща за доставките в Audi. Компания е част от германския концерн Volkswagen.
„Компаниите биха могли да облекчат затрудненията си, ако сведат до по-малък брой около 8000-те различни вида чипове, използвани при производството на автомобили, посочва Вахенауер.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Тайванската TSMC се готви да строи завод за микрочипове в Германия

Как недостигът на чипове се превърна в свръхпредлагане само за няколко години
Продажбите на Volkswagen удариха невиждано от 10 години дъно

Над 82% от капацитета на газопровода IGB за газовата година 2023-2024 вече е резервиран, обявиха от компанията оператор. Резултатите бяха постигнати от независимия преносен оператор ICGB след провеждане на търгове за предлагане на тримесечен капацитет, осъществени на 7 август.
Към момента за първото тримесечие на предстоящата газова година IGB е със 76% резервиран капацитет. За останалите 3 тримесечия резервациите надхвърлят 84% от общия капацитет. ICGB продължава да предлага свободния капацитет и на дневни, и на месечни търгове, като осигурява прозрачен и равен достъп на всички заинтересовани търговци.
Капацитетът на интерконектора Гърция-България се предлага на 2 европейски платформи за резервации – PRISMA за точките на междусистемно свързване в Комотини, където газопроводът се свързва с Трансадриатическия газопровод и с мрежата на гръцкия национален оператор DESFA, и платформата RBP за точката на междусистемна свързаност при Стара Загора, където IGB се свързва с мрежата на „Булгартрансгаз“.

„В момента IGB оперира при общ технически капацитет от 3,3 млрд. куб. метра годишно, голяма част от него вече е запазена за предстоящата газова година“, заявиха изпълнителните директори на ICGB Теодора Георгиева и Джордж Сатлас.
По думите им ICGB вече предлага капацитет в точката на свързване с DESFA заради очакваното въвеждане в експлоатация на LNG терминала в Александруполис, което допълнително ще засили регионалното значение на интерконектора. Синергията между газопровода и LNG терминала създава нови възможности за пазара и ще допринесе за укрепване на енергийната независимост на региона.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко пълни са газохранилищата в ЕС и колко газ е съхранила България?
Оценяват подлежи ли на увеличение капацитетът на газовата връзка с Гърция
 ЕК одобри милионите за „Чирен“