Българският износ намалява с 15.6% на годишна база през месец юни, записвайки трети пореден месец на годишен спад, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. През юни от България са изнесени стоки на обща стойност 7.35 млрд. лева.
В резултат на свиването на износа, причина за което е забавянето на икономическата активност в основни търговски партньори на страната ни, износът за първите 6 месеца на настоящата година намалява с 3.1% на годишна база. През първото полугодие от България са изнесени стоки на обща стойност 44.43 млрд. лева.
Вносът на стоки също се свива. През периода януари – юни 2023 г. общо в страната са внесени стоки на стойност 48.7 млрд. лева или с 6.2% по-малко спрямо периода януари – юни 2022 година.
Конкретно през месец юни тази година общият внос на стоки намалява с 22.6% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 7.91 млрд. лева.

Общото външнотърговско салдо на България е отрицателно за периода януари – юни 2023 г. и е на стойност минус 4.35 млрд. лева. Конкретно през юни салдото също е на дефицит в размер на минус 560.4 млн. лева. Традиционно преобладаващата част от търговския дефицит се дължи на търговията на България с трети страни (страни, извън ЕС).
Търговия с трети страни
През периода януари – юни 2023 г. износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 3.1% в сравнение със същия период на 2022 г. и е на стойност 16 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Обединеното кралство, Китай, Съединените американски щати, Украйна, Сърбия и Република Северна Македония, които формират 54.6% от износа за трети страни.
Конкретно през юни 2023 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 18.2% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.620 млрд. лева.
През периода януари – юни 2023 г. при износа на стоки от България за трети страни най-голям ръст в сравнение със същия период на 2022 г. е отбелязан в секторите „Машини, оборудване и превозни средства“ (68.7%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (38.9%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (36.3%).
България първа по ръст на износа в Европа през миналата година
Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари – юни 2023 г. намалява с 15.4% в сравнение със същия период на 2022 г. и е на стойност 19.452 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай и Сърбия.
През юни 2023 г. вносът на стоки в България от трети страни намалява с 34.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3.076 млрд. лева.
При вноса на стоки от трети страни през периода януари – юни 2023 г. най-голямо увеличение спрямо периода януари – юни 2022 г. е отчетено в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (21.5%) и „Машини, оборудване и превозни средства“ (19.5%) (табл. 4 от приложението). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (38.6%).
Външнотърговското салдо на България с трети страни през периода януари – юни 2023 г. е отрицателно и е в размер на 3.450 млрд. лева.
През юни 2023 г. външнотърговското салдо с трети страни също е отрицателно и е на стойност 455.5 млн. лева.
За първото полугодие България отчита най-висок дефицит в търговията си с Русия (-2.2 млрд. лева), Китай (1.6 млрд. лева) и Турция (-1.4 млрд. лева). Най-високо положително търговско салдо се отчита с Обединеното кралство (618 млн. лева) и САЩ (321 млн. лева).
Търговия със страните от ЕС
Традиционно данните за външната търговия на България със страните от ЕС биват публикувани с месец закъснения спрямо тези за търговията с трети страни.
През периода януари – май 2023 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 4.6% спрямо същия период на 2022 г. и е в размер на 23.702 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 61.7% от износа за държавите – членки на ЕС.
Конкретно през май 2023 г. износът за ЕС намалява с 16.0% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4.741 млрд. лева.
През периода януари – май 2023 г. при износа на стоки от България за ЕС най-голям ръст в сравнение със същия период на 2022 г. е отбелязан в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (19.1%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (67.2%).
Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари – май 2023 г. се увеличава с 4.3% спрямо същия период на 2022 г. и е на стойност 24.49 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Нидерландия.
През май 2023 г. вносът на България от държавите – членки на ЕС, намалява с 2.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4.963 млрд. лева.
При вноса на стоки от ЕС през периода януари – май 2023 г. най-голямо увеличение спрямо същия период на предходната година е отчетено в сектор „Машини, оборудване и превозни средства“ (24.2%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (59.8%).
Външнотърговското салдо на България с ЕС през периода януари – май 2023 г. е отрицателно и е на стойност 794.4 млн. лева.
За периода най-високо положително салдо България отчита в търговията си с Румъния (756 млн. лева), а най-висок отрицателен резултат – с Нидерландия (-994 млн. лева).
Трябва да се отбележи, че в търговията на България с „неуточнени” страни, се отчита търговски плюс от 1.1 млрд. лева за периода.
Българският износ се свива на фона на забавянето на световната икономика
БСК: Българският износ отчете 21% ръст, достигна над 50 млрд. долара
Българският износ намалява през април с 11.2%
23% ръст на българския износ през януари

Китайските интернет гиганти Alibaba, Baidu, Bytedance и Tencent са поръчали чипове на калифорнийската Nvidia на стойност 5 млрд. долара, опасявайки се от спиране на вноса. Това съобщи Financial Times.
По-рано президентът на САЩ Джо Байдън подписа указ, с който нарежда на Министерството на финансите да ограничи определени американски инвестиции в Китай в чувствителни високотехнологични сектори, включително полупроводници, квантови изчисления и изкуствен интелект.
Представител на американското правителство уточни, че текстът на указа се отнася само за бъдещи, а не за капиталовложения в заварено положение.
Още: Ново напрежение по оста Вашингтон – Пекин: Байдън подписа заповед, ограничаваща американските инвестиции в Китай
Чиповете са жизненоважни за захранването на генеративни системи за изкуствен интелект. Неназован служител на Baidu, казва: „Без тези чипове на Nvidia не можем да продължим обучението на нито един голям езиков модел.“

Официален Пекин обеща да „защити“ интересите си срещу новата политика на САЩ за ограничаване на инвестициите в китайски технологии, обвинявайки Вашингтон, че нарушава световните вериги за доставки.
Още: Как възходът на изкуствения интелект превърна Nvidia в една от най-големите компaнии в света?
 

Когато историците започнат да пишат за трайните последици от войната в Украйна, те трябва да прелистят годишните отчети на европейските компании, пише международната бизнес редакторка на Financial Times Пеги Холингър.
Financial Times съобщи преди дни, че най-големите бизнеси в Европа досега са понесли директен удар от над 100 млрд. евро върху печалбите в резултат на преустановяване или намаляване на дейността си в Русия. Всъщност това е само малка част от истинската цена.
От 609 годишни доклада и финансови отчети, които FT са проверили, 176 компании са понесли еднократни загуби. Но и в отчетите на останалите 433, които не съобщават за такива разходи, почти всички споменават тежкия удар върху печалбите, или от скока на цените на енергията и суровините, или от прекъсвания на веригата за доставки, последвали войната в Украйна миналата година. Много също споменават сериозно увеличение на кибератаките. Други посочват, че потребителите загърбват екологично устойчивите продукти, за да спестят пари във време на рекордна инфлация.

Някои са доста изчерпателни в описанията си. Холандската верига супермаркети Ahold Delhaize говори за „нарастващи разходи по веригата на стойността, забавяне във веригата за доставки и недостиг на работна ръка“. Тези развития са засегнали „оценките на баланса, резултатите и паричния поток. Увеличаването на лихвените проценти се отразява главно върху лизинговите и пенсионните задължения на компанията, а растящите цени увеличават натиска върху маржовете на печалбата“. С други думи, едва ли нещо от бизнеса е останало незасегнато.
Остойностяването на действителната цена на тези непреки въздействия е почти невъзможно. Но няколко компании – особено тези с малко или никакво присъствие в Русия – се опитаха да обяснят колко мащабни са щетите.
Saint-Gobain, групата за строителни материали, е претърпяла годишен ръст от около 3 млрд. евро в разходите за енергия и суровини в резултат на войната.
Telia, шведската телекомуникационна компания, заяви, че енергийните ѝ разходи са нараснали с 800 млн. шведски крони (74,5 млн. долара) през 2022 г. Ryanair изчисли, че ще загуби до 2 млн. пътници през 2023 г. заради отмяната на всички полети до и от Украйна.

А Georg Fischer, швейцарската тръбопроводна компания, отбеляза, че войната е причинила ръст на цените на енергията със 100% през 2022 г.; увеличение от само 25% в сметката му за енергия би довело до допълнителни разходи от около 17 млн. швейцарски феанка (19,4 млн. долара), което е „критично финансово въздействие“.
Нито една от тези компании не е декларирала еднократни разходи или обезценки в годишните си отчети. Но е ясно, че въздействието върху много европейски бизнеси от войната в Украйна ще е по-дълбоко и по-дълготрайно от разходите за напускане на сравнително малкия руски пазар. Русия отговаряше за само 3% от световния оборот на публичните чуждестранни компании, присъстващи в страната преди войната, сочат данни на Киевското училище по икономика.
Но независимо дали един бизнес е присъствал в Русия, много сега се подготвят за дългосрочна нестабилност и несигурност. Русия отговаряше за около 1/3 от приходите на Technip Energies, френският доставчик на енергийни услуги. Въпреки че групата замени голяма част от загубените приходи, фокусирайки се върху нови географски области, главният финансов директор Бруно Виберт казва, че мениджмънтът ѝ сега трябва да е много по-гъвкав. Събитията е Русия повдигнаха и въпроси за рисковете на други пазари, като Китай.

„Има повече непредвидимост и нестабилност. В близко бъдеще трябва да се справим с много трудни движещи сили“, казва той.
Междувременно тези с известни марки осъзнават, че остават изложени по други начини. „За повечето компании стойността на бранда е по-голяма от стойността на всякакви активи в Русия“, отбелязва Наби Абдулаев, партньор в стратегическата консултантска компания Control Risks.
И така, какво се случва, ако техните продукти са свързани с високопоставени руски политици? Дори и да са спрели доставките на този пазар, добре известни марки още си проправят път към руските магазини чрез вносители на трети страни. „Ако медиите разберат, че Путин използва дадена западна марка, щетата върху пазарната стойност на тази компания може да е повече от руските ѝ активи“, подчертава Абдулаев.
Европейските компании вече претърпяха сериозен удар върху печалбите в резултат на войната в Украйна – и това не е краят на историята. Но за да бъде спрян Путин, тази цена трябва да бъде платена. Успешните бизнеси знаят как да се адаптират. Може би най-дълготрайната последица от войната за европейския бизнес ще бъде да го направи по-ефективен и конкурентен.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко загубиха най-големите европейски компании, когато напуснаха Русия?
Русия измисли нов начин да взима пари от западните компании

Защо много западни компании продължават да правят бизнес в Русия?

Президентът на САЩ Джо Байдън подписа в сряда заповед, която предвижда забрана на някои нови американски инвестиции в Китай, засягащи чувствителни технологии като компютърните чипове. Паралелно с това щатските инвестиции в други китайски сектори ще изискват правителствено уведомление.
Дългоочакваната заповед оторизира министъра на финансите на САЩ да забранява или ограничава щатски инвестиции в китайски субекти в три сектора: полупроводници и микроелектроника, квантови информационни технологии и някои системи на база изкуствен интелект, предава Reuters.
Кабинетът на Джо Байдън посочва, че ограниченията ще се прилагат върху „тесни подмножества” в трите сфери, но не даде допълните разяснения. Предложението е отворено за обществено обсъждане.
Указът цели да попречи американски капитал и експертиза да бъдат използвани от Китай за разработка на технологии, които могат да бъдат в полза на военната модернизация и да застрашат националната сигурност на САЩ.
Заповедта обхваща частния капитал, рисковия капитал, съвместните предприятия и инвестициите на зелено.
Икономиката на Китай е в много по-лошо състояние, отколкото всички си мислят
Байдън, който е представител на Демократическата партия, посочва в писмо до Конгреса, че обявява национално извънредно положение, за да се справи със заплахата, идваща от напредъка настрани като Китай „в чувствителните технологии и продукти, критични за военните, разузнаването, наблюдението или кибернетични възможности“.
Китай посочи в четвъртък, че е „сериозно загрижен” относно указа и си запазва правото да предприеме ответни действия.
Заповедта засяга нормалната работа и вземането на решения в предприятията и подкопава международния икономически и търговски ред, се казва в изявление на Министерството на търговията на Китай.
Министерството посочва още, че се надява САЩ да уважават законите на пазарната икономика и принципите на честната конкуренция и да се въздържат от „изкуствено възпрепятстване на глобалния икономически и търговски обмен и сътрудничество или създаване на пречки за възстановяването на световната икономика“.
Китайското външно министерство заяви, че страната е „силно недоволна“ и „решително се противопоставя на настояването на САЩ за въвеждане на инвестиционни ограничения срещу Китай“.
Китай призовава САЩ да изпълнят обещанието на Байдън, че нямат намерение да се отделят от Китай или да възпрепятстват икономическото развитие на Китай, се казва в изявление на министерството.
Новите првила предвиждат забраната да важи само за нови инвестиции, без да засяга вече съществуващи вложения в горепосочените китайски сектори. Според публикация на Politico, забраната вероятно ще влезе в сила от следващата година.
Икономическото възстановяване на Китай се забавя
Защо Китай може никога да не забогатее?
„Китай се промени”: Германия представи план за намаляване на зависимостта си от втората най-голяма икономика в света
Какво представляват металите галий и германий и защо Китай ограничава износа им?
Мълчанието е злато: Защо западни бизнесмени масово посещават Китай без много шум?
Германия успя да привлече най-големия производител на чипове в света чрез щедра държавна помощ за милиарди