Германия ускорява зелените инвестиции и през 2024 г. ще бъдат инвестирани 57,6 млрд. евро за такива проекти. Това е с 60% повече спрямо заложените в бюджета за тази година, гласи съобщение на Министерството на финансите, цитирано от Reuters.
Зеленият пакет е част от проекта за бюджет на Германия, който тепърва ще се дискутира в Бундестага. Очаква се бюджетът за 2024 г. да бъде одобрен най-рано през декември, допълва агенцията.
Основната част от средствата ще бъдат използвани за обновяване на сградния фонд на Германия – 18,9 млрд. евро. Възобновяемите енергийни източници ще получат 12,6 млрд. евро, а 4,7 млрд. евро ще подкрепят електромобилността – главно за изграждане на зарядни станции.

Ускоряването на зеления преход в Германия се разглежда като начин за намаляване на енергийната зависимост на страната. Берлин си постави и по-амбициозна цел от ЕС и планира икономиката да стане въглеродно неутрална 5 години по-рано – през 2045 г.
За изпълнение на целите за намаляване на зависимостта Германия ще инвестира и в проекти за производство на зелено оборудване – соларни панели. Светът е силно зависим от Китай, където е съсредоточено производството на соларни панели, батерии и т.н. „Германия ще подкрепи производството си с 4,1 млрд. евро през 2024 г.“, отбелязват още от Министерството на финансите.
През 2024 г. в бюджета на Германия са предвидени 20 млрд. евро пакет за производство на чипове. Един от проектите в тази област е изграждане на завод на тайванската TSMC в Саксония на стойност 5 млрд. евро.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Германия дава милиарди за прехода на промишлеността към зелена енергия
Защо най-голямата икономика в Европа ще разчита главно на внос на водород, а не на производство?

Почти 50% ще бъде възобновяемата енергия в ЕС още до 2030 г.

Швеция планира да построи 10 нови ядрени реактора до 2045 година заради нарасналото търсене на електроенергия, съобщиха месните медии. За целта правителството ще реформира законодателството, което разрешава до 10 действащи реактора и изграждане на нови само на мястото на старите.
Парламентът ще разгледа промените през есента. В Швеция сега работят общо 6 реактора в три ядрени централи, пуснати в действие между 1975 и 1985 година.
От 1999 година насам бяха спрени други няколко реактора заради референдум с незадължителен характер от 1980 в полза на постепенния отказ от ядрена енергия.
Още: Белгийското правителство запазва ядрените си реактори

Швеция обаче не можа да намери алтернатива, като възобновяемите източници не покриват изцяло енергийните нужди на страната. Атомът сега дава 30 на сто от потреблението на ток в Швеция.
Шведите започват да поглеждат към еврото

Цените на ориза нараснаха до най-високото си ниво от близо 12 години насам след като Индия наложи забрана за износ на основната култура, а метеорологичните условия застрашават да повлияят негативно на реколтата, посочват от агенцията по храните на ООН.
Индексът на ООН, който измерва цената на ориза (Food and Agriculture Organization All Rice Price Index) е нараснало през юли с 2.8% до ниво от 129.7 пункта, предава CNBC.
Равнището е скочило с 19.7% спрямо същия период на миналата година, като номиналната му стойност е най-висока от 2011 година, сочат данните на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО). Най-рязкото покачване на цените се наблюдава в Тайланд.
„Притеснения относно потенциалното влияние на El Nino върху продукцията в някои доставчици осигурява допълнителна подкрепа за цените, както и предизвиканите от дъжд прекъсвания и променливост на качеството в текущата лятно-есенна реколта във Виетнам”, посочва организацията в доклад.
El Nino е климатичен феномен, характеризиращ се с екстремни температури и метеорологични условия, които могат да нанасят щети на живота на хората и техния поминък.
Индия, която е най-големият износител на ориз в света, забрани износа на бял ориз (без басмати) на 20 юли тази година, тъй като правителството се опитва да овладее покачващите се цени на храните на местния си пазар, чрез осигуряването на достатъчно наличности „на разумни цени”.
Индия оформя над 40% от глобалната търговия с ориз. Дори и да засяга само част от общите доставки на индийски ориз, ФАО отбеляза, че ограничението на износа „поражда значителни опасения за продоволствената сигурност за голяма част от световното население“.
Цените на ориза се движат на ниво, невиждано от десетилетие, като фючърсите върху цените на необработения ориз последно се търгуваха срещу 16.02 долара за квинтал (cwt).
А тези цени може да нараснат дори повече.
„Най-вероятно ще видим по-висок индекс за цената на ориза на ФАО през август спрямо юли 2023 година”, казва Оскар Тякра, старши анализатор в Rabobank.
Той добавя, че забраната за износ на индийски бял ориз идва в момент на ниски наличности в основни доставчици на ориз по света, особено в Азия.
Цените могат да нараснат допълнително, ако други страни решат да последват примера и да наложат собствени ограничения в износа.
„Цените могат да станат дори много по-високи, ако страните вносителки се опитат да натрупат ориз за вътрешна хранителна сигурност, а страните износителки наложат ограничения за износ.”, казва Самаренду Моханти, регионален директор за Азия в International Potato Center.
El Nino може допълнително да увеличи риска за глобалната продукция в други основни производители на ориз в Азия като Тайланд, Пакистан и Виетнам.
„През следващите няколко месеца, посоката на световните цени на ориза ще бъде определена от влиянието на El Nino”, казва Тякра.
Оризът е уязвима култура, като според проучвания, събития като El Nino могат да окажат сериозен спад в реколтата.
Освен всичко друго, ситуацията може да се вложи допълнително и поради събития в Тайланд – вторият най-голям износител на ориз. Земеделците в страната понастоящем са окуражавани да засаждат по-малко ориз в опит да се пести вода в резултат на слабите валежи.
Нова трудност пред пазарите на ориз: Тайланд насърчава фермерите да засаждат по-малко
След свиването на износа от Индия: Цените на ориза достигнаха 3-годишен връх
Цените на основна храна могат да скочат дори още повече заради решение на най-големия износител в този сектор
Индия обмисля да ограничи основна храна за половината от световното население