Присъединяването на България и Румъния към Шенген през октомври 2023 остава реалистично. Единодушни сме, че сме изпълнили всички критерии, поставени от ЕС, за влизането на двете страни в Шенгенското пространство. Това заяви министър-председателят Николай Денков, който е на посещение в Букурещ, по покана на румънския си колега Марчел Чолаку.
„Ние отдавна сме изпълнили изискванията и затова имаме съгласието на ЕК и ЕП, но по правилата трябва одобрението на Нидерлания и Австрия. Така че ние ще сме готови с всичко, но трябва активна комуникационна кампания, за да убедим другите две държави, че за тях е полезно ние да сме в Шенген“, заяви Денков, цитиран от БНТ.
Премиерът подчерта, че България и Румъния трябва да довършат процеса по присъединяването към Шенген заедно на политическо и на експертно ниво и обясни, че са направили конкретни планове за съвместни действия по темата.
„Изобщо не разглеждаме алтернативи на Шенген, а обсъждаме как да си свършим работата по най-добрия начин, за да убедим другите, че трябва да бъдем част от Шенген. Няма причина и за самата Европа да ни държи далеч от Шенген. Това, което и двете държави правим, е да успеем да изпълним абсолютно всички изисквания, поставени по различен начин – дали по охрана на границата или промени в законодателството, за да сме сигурни, че всяка друга критика би била неоснователна“, смята Денков.

По думите на премиера като част от тези усилия е и работата срещу нелегалния трафик у нас, включваща мащабни акции с операции, подкрепени от Европол.
Според него трябва да бъдем внимателни в това, което казваме в нашите държави, като докажем на европейско ниво и на парламентите в Нидерландия и Австрия, че сме готови за Шенген. Премиерът заяви, че ще е необходимо да бъдат убедени Австрия и Нидерландия да вдигнат ветото си за членството на България и Румъния, но трябва да се координира ефективна комуникационна кампания, чието обсъждане предстои.
Министър-председателят коментира и намерението на правителството да изпрати стари БТР-и в помощ на Украйна. „Тези машини не са от контингента на Българската армия, закупени са през 80-те години и престояват в складове на МВР. Никога не са ползвани, дори и за учения, просто стоят в складовете и от тази гледна точка са тежест на МВР. Попитахме Зеленски дали биха им били от полза, отговориха „да“ и ги подготвяме да ги изпратим“, заяви Денков.
Освен това в рамките на визитата ще бъдат обсъдени напредъкът на съвместните транспортни проекти и сътрудничеството в енергийния сектор.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
България и Румъния влизат в Шенген до края на годината?
Каква е позицията на Германия за членството на България в Шенген?
Страните от ЕС взеха важно решение за Шенгенското пространство

Русия може да изпревари Саудитска Арабия като най-големият производител на петрол в ОПЕК+. Това смята Международната агенция по енергетика.
Агенцията изчислява, че общото производство на суров петрол в Саудитска Арабия ще падне до 9 млн. барела на ден през юли и август, се посочва в месечния доклад за петролния пазар. Това би било най-малкото количество петрол, произвеждано от кралството от 2 години. Ако това се случи Русия ще стане най-големият производител на петрол в ОПЕК+, пише Business Insider.
Спадът в производството идва на фона на доброволното съкращаване на производството на петрол на Саудитска Арабия с 1 млн. барела на ден. Страната заяви, че ще удължи съкращението до юли, за да се „стабилизират“ цените на суровия петрол.

По данните за юни Саудитска Арабия е произвеждала 9,98 млн. барела на ден, а Русия по 9,45 млн. барела на ден, според данни на МАЕ.
И Русия планира да ограничи производството с 500 000 барела на ден от август. От саудитска страна обаче се оплакаха, че Русия не изпълнява обещаните си съкращения. През май ситуацията накара цената на петрола да падне под 81 долара за барел, ключово ниво на рентабилност за Саудитска Арабия.
Зa дa пoвиши цeнитe нa пeтpoлa Pияд paбoти oт мeceци. OΠEK+ дopи издaдe пopeдицa oт aгpecивни cъĸpaщeния нa пpoизвoдcтвoтo през 2022 г. и пъpвoтo дoбpoвoлнo cъĸpaщaвaнe нa Cayдитcĸa Apaбия пpeз юни.
Meждyвpeмeннo pycĸият изнoc нa пeтpoл cпaднa пpeз юни, като дocтигнa нaй-ниcĸия cи oбeм oт 2021 г., ĸoeтo пpeдпoлaгa, чe пpoизвoдcтвoтo нa cypoв пeтpoл мoжe cъщo дa e нaмaлялo cлeд мeceци нa cилeн изнoc.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Русия чупи рекорди в износа на петрол към Китай и Индия
ОПЕК търси нови членове, проведени са разговори с четири държави
ОПЕК: Петролът е незаменим в обозримо бъдеще, търсенето ще продължи да нараства

Русия може да изпревари Саудитска Арабия като най-големият производител на петрол в ОПЕК+. Това смята Международната агенция по енергетика.
Агенцията изчислява, че общото производство на суров петрол в Саудитска Арабия ще падне до 9 млн. барела на ден през юли и август, се посочва в месечния доклад за петролния пазар. Това би било най-малкото количество петрол, произвеждано от кралството от 2 години. Ако това се случи Русия ще стане най-големият производител на петрол в ОПЕК+, пише Business Insider.
Спадът в производството идва на фона на доброволното съкращаване на производството на петрол на Саудитска Арабия с 1 млн. барела на ден. Страната заяви, че ще удължи съкращението до юли, за да се „стабилизират“ цените на суровия петрол.

По данните за юни Саудитска Арабия е произвеждала 9,98 млн. барела на ден, а Русия по 9,45 млн. барела на ден, според данни на МАЕ.
И Русия планира да ограничи производството с 500 000 барела на ден от август. От саудитска страна обаче се оплакаха, че Русия не изпълнява обещаните си съкращения. През май ситуацията накара цената на петрола да падне под 81 долара за барел, ключово ниво на рентабилност за Саудитска Арабия.
Зa дa пoвиши цeнитe нa пeтpoлa Pияд paбoти oт мeceци. OΠEK+ дopи издaдe пopeдицa oт aгpecивни cъĸpaщeния нa пpoизвoдcтвoтo през 2022 г. и пъpвoтo дoбpoвoлнo cъĸpaщaвaнe нa Cayдитcĸa Apaбия пpeз юни.
Meждyвpeмeннo pycĸият изнoc нa пeтpoл cпaднa пpeз юни, като дocтигнa нaй-ниcĸия cи oбeм oт 2021 г., ĸoeтo пpeдпoлaгa, чe пpoизвoдcтвoтo нa cypoв пeтpoл мoжe cъщo дa e нaмaлялo cлeд мeceци нa cилeн изнoc.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Русия чупи рекорди в износа на петрол към Китай и Индия
ОПЕК търси нови членове, проведени са разговори с четири държави
ОПЕК: Петролът е незаменим в обозримо бъдеще, търсенето ще продължи да нараства

Българите са на четвърто място в Югоизточна Европа по най-много поръчани дюнери, според статистика за изминалата година. Това обявиха от от мултикатегорийното приложение за доставки Glovo по повод световния ден на дюнера, който се отбелязва във втория петък на месец юли.
Близо 261 000 арабски сандвичи са били поръчани чрез Glovo през 2022 г., което средностатистически означава по един на всеки две минути. Любопитен факт е пикът на доставки в дните преди Бъдни вечер, като най-много българи са предпочели да „постят“ с дюнери на 22 декември.
Рекорд: Най-скъпият бургер в света се продава в наша съседка
Потребителят-рекордьор за България е получил общо 258 дюнера от реализирани поръчки през 2022 г., което означава, че е консумирал средно по 5 дюнера всяка седмица. Най-скъпата поръчка, съдържаща дюнери е била на впечатляващата стойност от 550 лв и е заявена към ресторант в София.
Най-често поръчки се правят по време на обедната почивка в делничните дни, като желанието на клиентите за доставка до дома се увеличава значително през студените месеци. Варненци и пловдивчани са сред отличниците по най-много поръчки, веднага след жителите на София. С близо 200% са се увеличили доставките на дюнери в Плевен за изминалата година, а общият интерес към доставките на дюнери бележи ръст в цялата страна.

Арабските фастфууд специалитети се срещат в различни варианти и с различни имена – дюнер, кебап, шаурма, шиш-таук и др., като общото между всички е моделът на приготвяне – най-често изпечено месо или фалафел, гарнирани със сос и зеленчуци, увити в арабски хляб. Характерният им вкус се дължи на предварителното мариноване и овкусяване на месото с традиционни арабски подправки, като в своите съвременни вариации, дюнерите се предлагат и с пържени картофи.
 

Европейската инвестиционна банка представи нов фонд от 400 млн. евро, който ще бъде използван за възстановяване на Украйна, преди да започне да действа дългосрочният план на ЕС за възстановяване, предаде Reuters.
В доверителния фонд на ЕИБ за Украйна ще се включат 16 от 27-те държави от ЕС. По него ще бъдат предоставяни безвъзмездни средства и заеми и гаранции на украински банки и предприятия. Франция и Италия заемат челни позиции във фонда, като са отпуснали по 100 млн. евро, които според зам.-ръководителя на банката могат да бъдат използвани за ремонт на големи инфраструктурни обекти, за финансиране на малки и средни предприятия или за обществени услуги.
„Ние финансираме устойчивостта на Украйна. Предоставяме финансиране за изграждане на устойчивост на обществото и икономиката“, заяви зам.-председателят на ЕИБ Тереза Червинска.

Червинска, която се кандидатира за следващ ръководител на ЕИБ, заяви, че през 2022 г. банката е отпуснала 1,7 млрд. евро в Украйна, включително за училища, болници, социални жилища и детски градини и за градски транспорт. Тя отбеляза, че банката ще допълни новия фонд с още 100 млн. евро за техническа помощ, за да помогне на Украйна да използва парите ефективно – нещо, с което по-развитите и богати държави от ЕС се борят в мирно време.
ЕС тази година подкрепя бюджета на Украйна с 18 млрд. евро и обеща 50 млрд. евро за периода 2024-27 г., с които да помогне за възстановяването на страната.
По думите на Червинска новият фонд на ЕИБ ще действа като мост с крайна дата в края на 2025 г.
Германия, най-голямата икономика в ЕС, не беше сред поддръжниците на фонда на ЕИБ. Според дипломат, цитиран от Reuters, Берлин предпочита разходите да се правят чрез централния бюджет на ЕС, в който участват всички страни членки.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко е получила Украйна от началото на годината от западните си съюзници?
Отново: САЩ отпускат нова многомилиардна помощ за икономиката на Украйна
Колко ще струва възстановяването на Украйна?

39 проекта на обща стойност 3 млрд. лева могат да разкрият у нас близо 5 200 нови работни места. Към момента тези проекти са в процес на сертифициране по Закона за насърчаване на инвестициите, като са предимно в секторите ИТ, здравеопазване, производство, складиране. Това обяви министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева пред Нова телевизия, съобщават от пресцентъра на ведомството.
Министърът посочи, че с екипа си работи за превръщането на България в дестинация за високотехнологични инвестиции с висока добавена стойност.
„Нашата цел е да ребрандираме България като добра дестинация за инвестиции, в която инвеститорите се чувстват спокойни, уверени и тук развиват научната си и развойна дейност, а не да бъдем дестинация, която да осигурява евтина работна ръка. За да се случи това, трябва да изработим новия модел и да поставим на преден план този вид компании, продукти и услуги, които са отличаващи и които създават висока добавена стойност“, обясни министърът на иновациите и растежа.
От началото на годината са издадени 13 сертификата с размер на инвестициите за близо 190 млн. лв., с които ще се разкрият 850 нови работни места. Те са основно от преработваща промишленост и са в областите Бургас, Търговище, Видин, Свищов, Хасково и други. Министърът на иновациите и растежа посочи, че заради липсата на редовно правителство, устойчиви и дългосрочни мерки има застой на инвестициите, но вече се вижда сериозен интерес от държави в Европа и извън ЕС.
Търсенето на програмисти у нас се срина с близо 45%
„Имаме основание да изведем на преден план потенциала, свързан с научно-развойна дейност, която е в основата на съвременното поколение иновации“, каза още министър Стойчева.
Министър Стойчева подчерта, че Министерството на иновациите и растежа разполага със значителен финансов ресурс от 6,1 млрд. лв., които в рамките на програмния период до 2027 г. да бъдат предоставени на микро-, малки, средни предприятия, за да развиват капацитета си, да разработват и внедряват иновации, както и да си взаимодействат с научно-изследователски организации.
Като пример министърът съобщи, че до дни ще бъде отворена за кандидатстване и последната процедура по Плана за възстановяване и устойчивост – „Кръгова икономика“. По нея микро-, малки, средни и големи фирми ще имат достъп до 180 млн. лв. за прехода им към кръгова икономика.
Делът на хората, които нито работят, нито учат в България е под средния за ЕС
Относно темата за изкуствения интелект, министърът подчерта, че е важно хората да бъдат образовани и запознати с предимствата и възможностите, които новите технологии дават.
„Естествено е хората да се притесняват от изкуствения интелект. Но е важно да подчертаем, че изкуственият интелект има своето естествено присъствие и все повече ще навлиза в нашия живот. Това е естественото развитие на технологиите. Нашето министерство, заедно с други министерства, ще организира конференция, която да предостави познанието и да представи възможностите за инвестиция и предимствата в използването изкуствения интелект като технология за обществото и за всеки един от нас“, каза Стойчева.
Използва ли българският бизнес изкуствен интелект?
Търсенето на работници по Черноморието остава високо
Топ 10 на най-търсените професионални умения в момента
Министерство на финансите: Пазарът на труда у нас е затегнат