Малко повече от една пета, или 21,6% от българското население не може да си позволи нормално хранене. Това сочат данните на европейската статистическа служба Eurostat за 2022 година. По този показател страната ни се нарежда на предпоследно място в ЕС, като единствено Румъния отчита по-лоши резултати. В северната ни съседка 22,1% от населението не може да си позволи хранене, съдържащо месо, риба или вегерарианския им еквивалнет всеки втори ден.
За сметка на това страната ни застава на дъното по отношение на хора в риск от бедност, които не могат да си позволят нормално хранене. Делът на тези хора в България е 44,6% от лицата в риск от изпадане в бедност, следвана от Румъния с 43% и Словакия 40,5%.

На другия полюс, с най-нисък дял на хората в риск от бедност, които не могат да си позволят нормално хранене, са Ирландия (5%), следвана от Люксембург (5,1%) и Кипър (5,6%). Що се отнася до най-нисък дял при общото население страните остават същите, като се променят само показателите им. Първа остава Ирландия (1,4%), а останалите две разменят местата си, като съответно Кипър има 1,5%, а Люклсембург – 1,8%.
През 2022 г. разликата между цялото и изложеното на риск от бедност население по отношение на способността му да си позволи нормално хранене е била отчетена във всички страни членки.

През 2022 г. 8,3% от цялото население в ЕС не е могло да си позволи хранене, съдържащо месо, риба или вегетарианския им еквивалент всеки втори ден, което е с 1% повече, отколкото през 2021 г. (7,3%), отчита още Eurostat.
По отношение на хората, заплашени от риск от изпадане в бедност, които не могат да си позволят нормално хранене, през 2022 г. делът им в ЕС е бил 19,7%, или с 2,2% повече, отколкото през 2021 г. (17,5%).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Риск от бедност в ЕС: С Румъния водим хорото
Проблемът с недостига на храна става все по-сериозен. Задава ли се глад?
Как да спестите пари в хранителния магазин?

Пощенска банка изгради фотоволтаична електроцентрала за собствени нужди върху покрива на сградата на Централното си управление с обща инсталирана мощност от 388 kWp, съобщават от банката.
Очаква се годишно производството на зелена енергия да достигне 432 хиляди кВтч, като в дните с интензивно слънцегреене произведеното от централата електричество ще покрива поне 30% от консумираната от сградата за едно денонощие електрическа енергия. Реализацията на мащабния фотоволтаичен проект дава редица предимства, като позволява на компанията да намали още повече въглеродния си отпечатък и същевременно мотивира служителите да бъдат по-отговорни. Идеята за проекта е разработена в унисон с ESG стратегическата визия на Пощенска банка, в която са изложени основните принципи, на които се основава корпоративната ѝ философия за развитие както в непосредствено бъдеще, така и в дългосрочен план.
Опазването на околната среда, борбата с климатичните промени и редуцирането на въглеродния отпечатък са основен приоритет за дейността на Пощенска банка. Като отговорна финансова институция и водещ фактор в нововъведенията и формирането на посоките на развитие на сектора в страната, банката отчита значението на екологичните и климатичните аспекти от дейността си в процеса на вземането на ключовите управленски решения. Финансовата институция вярва, че климатичните промени и свързаните с тях предизвикателства за прехода към нисковъглеродна икономика откриват широк спектър от възможности, които всеки отговорен бизнес трябва да прилага в дейността си. Ползите от новоизградения парк от соларни панели в сградата на Централно управление на Пощенска банка са забележителни – на годишна база проектът дава възможност за спестяване на около 173 т въглища в околната среда, избегнатите въглеродни емисии биха били около 205 т, а дърветата, които би трябвало да се засадят за преработката им, са близо 300 броя.
Пощенска банка финализира сделката по придобиването на бизнеса на „БНП Париба Лични финанси“
„От позицията си на лидер в банковия сектор в страната ние съзнаваме своята важна роля да бъдем дейни участници в зеления преход по пътя към устойчивост. През последните няколко години предприехме значителни стъпки и осъществихме ценни инициативи, с които изразяваме готовността си да изпълняваме своята ключова роля в прехода към нисковъглеродна и устойчива икономика по пътя към постигането на дългосрочни национални и глобални цели. Отборният дух, емпатията и социалната отговорност ни обединяват не само в ежедневната ни дейност, но и в ангажиментите ни към общественополезни каузи. Изграждането на зелено самосъзнание е част от нашите корпоративни ценности и точно затова целият ни екип полага непрекъснати усилия и осъзнати действия по пътя към зелена икономика за повишаване на качеството на живота ни и бъдещето на нашата планета“, коментират от Пощенска банка.
Пощенска банка реализира своята ESG стратегическа визия с фокус върху приоритети, които ѝ позволяват да предлага най-добрите устойчиви продукти, услуги, концепции и решения. Институцията акцентира върху устойчивото въздействие от дейността си, посреща с иновативен подход изискванията на пазара и същевременно следи отблизо ESG предизвикателствата пред своята дейност.
През последните 12 години Пощенска банка постигна значителна оптимизация на ресурсите, които използва в дейността си и внедри множество дигитални решения и продукти, подобрявайки своя въглероден отпечатък и намалявайки съществено консумацията на електричество, хартия и вода. Финансовата институция постоянно обновява служебния си автопарк, като само през миналата година е инвестирала в над 50 автомобила с хибридно захранване и очаква ново сериозно попълнение от еко автомобили през тази година. Успоредно с проекта за новоизградената фотоволтаична електроцентрала за собствени нужди на сградата на Централното управление на Пощенска банка, работните офиси и помещения в нея, както и в клоновата мрежа в цялата страна, са в процес на цялостно обновяване. Внедряването на екологично чисти, рециклируеми материали в подобрените банкови пространства, инсталирането на модерно LED осветление, както и въвеждането на най-ново поколение по-ефективни и екологични климатични системи, са само част от устойчивите действия на Пощенска банка по пътя към зелена икономика.
Пощенска банка получи зелена светлина за покупката на Банка Пиреос
С визия за общото бъдеще на цялото общество и в подкрепа на своите клиенти и партньори, Пощенска банка разполага със Зелен борд и звено „Екологичен офис“ в рамките на организационната си структура. Те работят за защита на околната среда както по отношение на ограничаването на вътрешното потребление на ресурсите, така и спрямо своята финансираща дейност. Институцията е член на Финансовата инициатива на ООН за околната среда и първата и единствената банка в България, която се присъедини към Принципите за отговорно банкиране, лансирани от тази организация. По този начин компанията получава достъп до ресурси, до най-добрите практики и международния експертен опит в областта на ESG.
Финансовата институция разполага и с многопластова политика за корпоративна социална отговорност, като всяка година заедно със своите служители банката реализира множество зелени проекти и инвестира в инициативи, свързани с насърчаване на образованието, спорта и предприемачеството у нас. Ангажираността ѝ в областта на опазването на околната среда многократно бива отличавана в различни конкурси за устойчиви инициативи, като в последното издание на „Най-зелените компании в България“ на b2b Media през 2023 г. Пощенска банка спечели приз в категорията „Лидер в зелените инициативи“ за цялостния си принос към устойчивото бизнес развитие и изграждането на зелено самосъзнание.
Повече информация за стратегическата визия и устойчива корпоративна политика на Пощенска банка, както и за многопластовата политика за корпоративна социална отговорност на институцията, може да бъде открита на www.postbank.bg.

Строителната продукция у нас през месец май тази година е с 12.4% по-ниска спрямо нивото от 2015 година, сочат календарно изгладените данни на Националния статистически институт. По ниската продукция се дължи основно на спад на гражданско/инженерното строителство (инфраструктура), което през май тази година е с 22.1% по-ниско спрямо 2015 година.
В същото време продукцията в сградното строителство е с едва 3.7% по-ниска спрямо равнището от преди 8 години.

През месец май тази година общият индекс на строителната продукция остава на същото ниво от същия месец на миналата 2022 година, бележейки нулев ръст. Сградното строителство нараства с 1.8% на годишна база през май, докато гражданско/инженерното строителство намалява с 2.5% спрямо май 2022 година, сочат календарно изгладените данни.
Бизнесът у нас очаква цените да останат без промяна през следващите месеци

На месечна база, общият индекс на произведената строителна продукция нараства с 1% спрямо април, сочат сезонно изгладените предварителни данни на НСИ. Това се дължи на ръст на месечна база при гражданското/инженерното строителство от 1.2% и нарастване на сградното строителство с 0.9% спрямо април.
Строителната продукция у нас се свива през април
България и още 8 страни членки отбелязаха ръст на разрешенията за строеж през 2022 г.
Цените на новите жилища в София замръзнаха

Европейската централна банка стартира проучване, чрез което да се определи бъдещият дизайн на евробанкнотите, обяви институцията в съобщение, предава БТА. Ще могат да се включат всички европейски граждани, като на специалния сайт на проучването са предвидени секции на отделните езици в ЕС, включително и на български. Допитването започва днес и ще продължи до 31 август.
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард приканва всички да се включат в проучването. „Силна е връзката между нашата единна валута и общата ни европейска идентичност. Новата ни серия банкноти трябва да подчертава това. Искаме европейците да чувстват близък дизайна на евробанкнотите, затова те ще изиграят активна роля в избора на новата тема“, заяви тя.
„Работим по нова серия високотехнологични банкноти, за да предотвратим фалшифицирането и да намалим въздействието върху околната среда. Поели сме ангажимент за парите в брой, както и да гарантираме, че винаги ще има възможност за плащане с централнобанкови пари“, отбеляза членът на Изпълнителния съвет Фабио Панета.

Задължение на ЕЦБ и на националните централни банки от еврозоната е да гарантират, че евробанкнотите ще останат иновативно, сигурно и ефективно платежно средство. Разработването на нови серии банкноти е стандартна практика на всички централни банки, посочват от ЕЦБ. „В свят, в който технологиите за възпроизвеждане се развиват стремително, а фалшификаторите могат лесно да се снабдят с информация и материали, е необходимо редовно да се емитират нови банкноти. Заедно със съображенията за сигурност ЕЦБ е решена и да намали въздействието на евробанкнотите върху околната среда през целия им жизнен цикъл, като същевременно ги направи по-близки и приобщаващи за европейските граждани на всякаква възраст и произход, включително за уязвими групи като хората с увредено зрение“, допълват от франкфуртската институция.
ЕЦБ ще използва резултата от проучванията, за да избере тема за следващото поколение банкноти до 2024 г. След това ще се проведе конкурс за дизайн. Европейските граждани отново ще могат да изкажат предпочитанията си по вариантите на дизайн, представени в конкурса.
Очаква се през 2026 г. ЕЦБ да вземе решение за бъдещия дизайн и за това кога ще произведе и емитира новите банкноти.
7 са темите, сред които гражданите ще могат да избират, и впоследствие да залегнат при дизайна на бъдещите евробанкноти.

Бъдещето е Ваше
Идеите и иновациите, които ще определят бъдещето на Европа, са заложени дълбоко във всеки европеец. Изображенията за тази тема, представят носителите на колективното въображение, чрез което хората ще създадат това споделено бъдеще. Темата изразява безграничния потенциал на европейците.
Европейската култура
Богатото културно наследство и динамичните културни и творчески сектори на Европа подсилват европейската идентичност, като изграждат споделено чувство за принадлежност. Културата насърчава общи ценности, приобщаване и диалог в Европа и по света. Тя сближава хората.

Европейските ценности, отразени в природата
Европа е място за живеене, но също така и кауза. ЕС е организация, но също така и комплекс от ценности. Темата подчертава ролята на европейските ценности (човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава и правата на човека) като градивни елементи на Европа и свързва тези ценности с уважението ни към природата и опазването на околната среда.
Нашата Европа – ние самите
Всички израстваме като отделни личности, но и като членове на общност чрез взаимоотношенията си с околните. Имаме собствен житейски път и самоличност, но споделяме и обща самоличност – на европейци. Тази тема е посветена на свободата, ценностите и отворената нагласа на хората в Европа.

Птиците – свободни, издръжливи, вдъхновяващи
Птиците не познават национални граници и символизират свободата на движение. Гнездата им ни напомнят за собственото ни желание да изградим места и общества, които да осигуряват грижа и защита за бъдещето. Напомнят ни, че споделяме континента си с всички форми на живот, които поддържат общото ни съществуване.
Реки – водите на живота в Европа
Реките на Европа пресичат границите. Свързват ни помежду ни и с природата. Символизират движението в нашия динамичен, постоянно менящ се континент. Реките се грижат за нас и ни напомнят за дълбоките извори на общия ни живот, затова ние също трябва да се грижим за тях.

Ръце – заедно строим Европа
Ръцете са универсален символ, но у всеки човек те са различни. Човешки ръце са изградили Европа, физическата ѝ инфраструктура, творческото ѝ наследство и постиженията ѝ. Ръцете строят, тъкат, лекуват, обучават, свързват ни и ни напътстват. Ръцете носят белезите на труда, възрастта и човешките взаимоотношения, на наследеното, историята и културата. Темата е посветена на ръцете, градили и продължават всеки ден да градят Европа.
В подбраните теми са взети предвид предложенията на мултидисциплинарна консултативна група, в която са представени всички държави от еврозоната.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Проектозаконът за дигиталното евро остава „на пауза“
Защо някои банкомати не приемат банкноти от 50 лева?
Банкнотата от 100 лева вече е втората най-употребявана

Индексът на промишленото производство намалява с 11% на годишна база през месец май, сочат календарно изгладените данни на Националния статистически институт. Това е пети пореден месец на спад в производството на родната индустрия, след като през миналата година бяха отчетени внушителни ръстове, поставяйки България в челото в ЕС по скок в промишленото производство. Сега обаче, страната ни отново е сред първенците, но този път по спад на производството след високата база, достигната през миналата година.
На месечна база индексът на промишленото производство нараства с 1.6% в сравнение с април 2023 година, според предварителните сезонно изгладени данни на НСИ.
Годишни изменения
На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 26.1%, в добивната промишленост – с 24.0%, и при преработващата промишленост – с 8.3%.
Българската индустрия трета по спад на производството в ЕС

Съществен спад в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството на тютюневи изделия – с 36.7%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 28.7%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 28.4%, производството на мебели – с 25.7%, производството на химични продукти – с 25.0%.
Индустриалното производство с първи спад от близо 2 години
Ръст е регистриран при: производството на превозни средства, без автомобили и производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с по 22.2%, производството на метални изделия, без машини и oборудване – с 16.3%.
Месечни изменения
През май 2023 г. увеличение спрямо предходния месец е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 8.8%, в преработващата промишленост – с 0.7%, а понижение в добивната промишленост – с 4.7%.

По-значително нарастване в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на превозни средства, без автомобили – с 9.4%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с 8.8%, производството на основни метали – с 4.7%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 4.1%.
Спад е регистриран при: производството на химични продукти – с 11.9%, и производството на мебели – с 11.5%.
Отчетоха годишен спад на промишленото производство за четвърти пореден месец