Европейската централна банка днес отново увеличи водещите си лихви с 0,25 процентни пункта (25 б. п.) и обяви, че инфлацията в еврозоната продължава да спада, но „все още се очаква да остане твърде висока за твърде дълго време“.
„Управителният съвет на финансовата институция е решен да осигури своевременното връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%“, гласи съобщение на ЕЦБ, публикувано на сайта ѝ.
„Ние сме силно мотивирани да прекършим гръбнака на инфлацията“, заяви президентът на ЕЦБ Кристин Лагард на пресконференция след заседанието по паричната политика на УС на финансовата институция, предаде Reuters и БТА.

„Съществува възможност за повишаване (на водещите лихви на следващото заседание по паричната политика – бел. ред), но има вероятност и да бъде направена пауза. Ключовият израз тук е „може би“, посочи Лагард.
В съобщението на ЕЦБ за насоките по паричната политика на банката, се посочва, че лихвените проценти ще бъдат установени на „достатъчно рестриктивни равнища за толкова дълго време, колкото е необходимо“, за да бъде постигнато връщане на инфлацията към целевото ниво от 2%.
В съобщението на ЕЦБ обаче не се споменава, че лихвите трябва да бъдат „поставени на ниво, при което инфлацията да бъде намалена достатъчно бързо“, послание, което банката отправи след заседанието си през юни. Този нюанс може да се разглежда като сигнал, че по-нататъшните увеличения на водещите лихви не са даденост, отбелязва Reuters.
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард обясни, че тази липса в съобщението „не е случайна или неуместна“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕЦБ повиши основните лихви до най-високото ниво в своята история
Председателят на ЕЦБ каза какво ще се случи с основната лихва през юли
ЕЦБ повиши лихвите за осми пореден път

Анализите показват, че 1/3 от трудовите злополуки се допускат в предприятията от преработващата промишленост като производство на хранителни продукти и производство на метални изделия, от строителство, дейности по охрана и разследване, търговия на едро и дребно и селското стопанство. Това се посочва в съобщение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ).
Причините, които водят до трудови злополуки, обикновено са повтарящи се и са в резултат на пренебрегване на правилата за безопасност, включително и поради подценяване на риска на работните места, както и от неосъществен ефективен контрол от страна на работодателя и длъжностните лица. 
За първите шест месеца на 2023 г. инспекторите по труда са разследвали 243 инцидента на работното място с различни по тежест последици за потърпевшите. Сред причините са притискане, премазване, смачкване, падане от височина; затрупване от земна маса, удар от падащ предмет и др., сочат оперативните данни на ГИТ. 
Още: Все по-малко трудови злополуки в строителството
„В преобладаващата си част трудовите инциденти, разследвани от Инспекцията по труда, са свързани с опасното, а понякога и неадекватното поведение на работещия, често свързано с „мълчаливото“ съгласие на преките ръководители, недооценяване на съществуващите рискове и непознаване или пренебрегване на правилата за безопасна работа“, подчертават още от агенцията. Работодателите, от друга страна, подценяват задълженията си за провеждане на задължителните по закон обучения и инструктажи по безопасност и здраве при работа, се казва също в съобщението на ГИТ.
По-конкретните причини, водещи до трудов травматизъм, са неспазени организационни и технически изисквания при експлоатация и ремонт на оборудването, в т.ч. електрически уредби и съоръжения; работа с машини и оборудване с липсващи или неизправни блокировки и/или сигнализации; извършване на работи на необезопасени площадки (земни/изкопни работи, етажни плочи на строежи и др. подобни). До риск от трудови злополуки води и натрупваната умора в работещите под натиска от извършване на определен обем работа за по-кратки срокове за сметка на времето, необходимо за обезопасяването при извършването на тази работа, предупреждават от агенцията.
Полагането на извънреден труд често със съгласието на работещите, които получават нерегламентирано по-високи възнаграждения, също са причина за преумора, напомнят от ГИТ. Оттам предупреждават, че този извънреден труд много трудно може да бъде установен по време на контрола, тъй като и двете страни (работник и работодател) имат интерес да го прикрият.
За установяване на причините за допуснатите злополуки с работещи лица, инспекторите по труда са извършили 433 проверки за първите шест месеца на 2023 г., тъй като за един инцидент може да бъде извършена повече от една проверка. С цел да се гарантира в най-пълна степен животът и здравето на работещите, са спрени 283 необезопасени обекти, площадки, машини и съоръжения. 
Още: Трудовите злополуки в България са намалели с 1300 за десетилетие
ГИТ напомня на работодателите, че законодателят е вменил цялата отговорност по осигуряването на здравословните и безопасни условия на труд на тях. Работниците също са длъжни да използват лични предпазни средства и да спазват инструктажите за безопасност. Практиката показва, че често такива са осигурени от работодателя, но не се използват от работника. Работещите имат право да откажат да изпълняват работа, която пряко застрашава живота и здравето им. 
Преди дни от ГИТ съобщиха, че в рамките на проекта „Оптимизация и иновации в ИА ГИТ“ е направен регистър на рисковите обекти за контрол, разработени са въпросници за самоконтрол, обучени са над 300 служители за работа с въпросниците и методиката за планиране на дейността. 

Недостигът на полупроводници по време на COVID пандемията, който оказа влияние върху всичко – от автомобили до игрални конзоли, се превърна в сериозен излишък, причиняващ щети на някои от най-големите производители на чипове в света.
Полупроводниците са компоненти, които са ключова част за редица продукти, включително хладилници, автомобили, смартфони, LED крушки и други.
COVID пандемията предизвика голямо прекъсване на веригите за доставки и производството на чипове на фона на локдауните, принудили хората да седят по домовете си, което от своя страна засили търсенето на продукти като настолни компютри и смартфони, пише CNBC.
Това увеличи търсенето на полупроводници като чиповете с памет, произвеждани от южнокорейските фирми Samsung, SK Hynix и Micron.
Паралелно с това имаше засилено търсене на по-обикновени чипове, необходими за процеси като управление на захранването в различните устройства.
Всичко това доведе до широк недостиг на продукти като игрални конзоли и дори компоненти за перални машини, който продължи през първата половина на 2022 година. Недостигът засегна и полупроводниците, използвани в автомобилите, което доведе до спад в производството на превозни средства от основни концерни.
Въпреки че динамиката между предлагане и търсене при някои чипове стана по-балансирана от тогава насам, в някои сфери, недостигът на чипове се превърна в излишък.
Свръхпредлагане
Понастоящем свръхпредлагането засяга да вида чипове: NAND и DRAM памет. Те се използват в устройства като лаптопи, както и в сървъри в центрове за данни.
Пренасищането дойде след като компании започнаха да се запасяват с чипове, опитвайки се да изградят високи наличности на фона на недостига.
Но в един момент икономиката се забави.
Търсенето на продукти като смартфони и лаптопи намаля драстично, тъй като много потребители вече бяха закупиха подобни продукти по време на пандемията.
„Така че производителите на тези крайни продукти спряха да поръчва чипове, като вместо това се фокусираха върху продажбите на наличностите, които вече имат”, казва Питър Ханбъри, партньор телекомуникации, медии и технологии в Bain & Company.
По думите му, това е предизвикало широк ефект върху пазара на полупроводници.
Свръхпредлагане обаче не се наблюдава при всички видове полупроводници, тъй като търсенето на чипове от автомобилния сектор остава силно.
Според Ханбъри, някои чипове, произвеждани за конкретни цели, трудно могат да бъдат заменени с други чипове, поради което „сроковете за доставка цените се подобряват, но остават доста високи.”
От скок в печалбата до свиване на приходите
Предизвиканият от пандемията недостиг на полупроводници помогна на производителите на чипове да увеличат печалбите си в резултат на повишените цени. Това включва Samsung, който е най-големият производител на памет чипове в света.
През тази година обаче Samsung и конкурентите от SK Hynix и Micron, срещат трудности.
През тази седмица от Samsung посочиха, че оперативната печалба за второто тримесечие е намаляла с 95% на годишна база. В същото време SK Hynix отчете загуба през второто тримесечие, след като през същия период на миналата година бе на печалба.
Taiwan Semiconductor Manufacturing Company (TSMC), най-големият производител на чипове в света, заяви през миналата седмица, че нетният приход за второто тримесечие намалява с 23.3% на годишна база. Това е първи спад в тримесечната печалба от 4 години насам.
Поглеждайки напред, пазарът на настолни компютри изглежда слаб, което вероятно ще повлияе на Samsung, SK Hynix и Micron.
Конкретно за TSMC, световният пазар на смартфони – основният източник на приходи за компанията, също изглежда под натиск.
„Пазарът на смартфони продължава да е най-голямата част от приходите на TSMC. Тази част все още не демонстрира значим ръст”, казва Се Хо Енджи, анализатор в China Renaissance Securities.
Баланс?
В опит да увеличат цените на чиповете и да намалят предлагането на пазара, основните производители обявиха свиване на продукцията.
Samsung посочиха, че очакват световното търсене да се възстанови през втората част на годината, като останалите изразиха сходни прогнози.
TSMC обаче посочи през миналата седмица, че очаква „продължителна корекция на наличностите” от потребителите.
„След тазгодишната корекция, мисля, че ще има сценарии за растеж през втората част на годината за TSMC, но колко силен ще бъде, зависи от макро обстановката”, казва Енджи.
Като цяло възстановяването за тези фирми ще зависи от това дали търсенето на крайни продукти като потребителска електроника ще нарасне, но това е свързано с макроикономическото възстановяване, което далеч не изглежда сигурно.
Тайванската TSMC се готви да строи завод за микрочипове в Германия
Топ производителите на чипове правят повече пари от всякога
Рекорд в търговията с чипове през 2021
Американският гигант Intel строи завод за чипове в Италия за 5 млрд. долара

Министерството на иновациите и растежа обяви процедурата за кръгова икономика от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Целта й е да ускори прехода към кръгова икономика на предприятията от производствения сектор чрез по-ефективно използване на ресурсите и внедряване на климатично неутрални методи и технологии за производство и потребление на продукти.
Бюджетът на мярката е 180 млн. лв., като по нея ще могат да кандидатстват микро-, малки, средни и големи предприятия от преработващата промишленост. Те ще могат да участват както самостоятелно, така и в партньорства. Минималният размер на безвъзмездната помощ е 70 000 лв., а максималният е диференциран спрямо големината на дружествата. Микро- предприятията могат да получат максимум 350 000 лв., малките – максимум 550 000 лв., средните – максимум 750 000 лв., а големите до 1 млн. лв. Съфинансирането е от 20% до 50% в зависимост от категорията на фирмата и мястото на изпълнение на проекта.
Със средствата могат да се закупуват машини, съоръжения, оборудване или софтуер, с които да се допринесе за ограничаване на щетите върху околната среда. Също така да се подкрепят инвестиции, с които компаниите да намаляват образуването на отпадъци, да ограничат използването на пластмасови продукти, да въведат използване на алтернативни суровини, включително с биологичен произход, да подобрят стандартите за екологосъобразност и др.
Още: BMW с принос към кръговата икономика – ще рециклира батерии в Китай
Кандидатстването по процедурата ще е изцяло онлайн през системата ИСУН 2020. Проектните предложения ще се приемат до 16.30 ч. на 3 октомври 2023 г. на следния линк: https://eumis2020.government.bg/bg/s/Procedure/Info/8010747a-1dd9-4f40-ba29-6b09870ac0e4
 
Стара хартия – нови листове: Силата на кръговата икономика

В месеците след началото на войната в Украйна неизвестни компании започват да се занимават с износа на руски петрол към Азия. В периода между март и юни 2023 г. те „никнат като гъби“, след като големите търговци и петролни компании се отдръпват от търговията заради санкциите, пише Reuters, позовавайки се на свои източници и на анализи на данните на мозъчния тръст Kpler и на Refinitiv.
Според тях над половината петрол, който изнася Русия – между 6 млн. и 8 млн. барела на ден, се доставя от такива фирми – често без никаква история в търговията. Събрани заедно, те създават един от най-големите петролни търговци в света, опосочва Reuters.
През 2022 г. около 30 посредника без търговски опит управляваха сделки с руския петрол, сочат данни на Eikon. Сега броят им се увеличава до около 40.

Междувременно САЩ се готви да „напомни“ на търговци, застрахователи и собственици на кораби, че има горна граница на цената на руския петрол, допълва още агенцията, като се позовава на свои източници. Тактиката ще е „мека“ – писма и телефонни разговори, а не заплахи за санкции и наказания, твърдят източниците на агенцията. В момента се води подобна комуникация, но усилията ще бъдат засилени.
Според данни на пазара в последните 2 седмици руският сорт Urals се търгува над тавана от 60 долара за барел, определен от Г-7 и ЕС през декември 2022 г. Мярката беше внимателно премислена, за да не бъде разтърсен допълнително пазарът и да бъде задълбочена енергийната криза. Целта е да запазим Русия на пазара, но приходите ѝ да се ограничат, обясниха западните лидери.
В крайна сметка официалните данни на руското Министерство на финансите сочат, че от началото на годината приходите от търговия с газ и петрол спадат с 47%. Анализи на Bruegel обаче сочат, че причината за това е не толкова ограниченията върху цената, а ембаргото, наложено на вноса на руски петрол.

Все пак ограниченията дават редица лостове за влияние в ръцете на основните купувачи – Индия и Китай, а Русия заради допълнителни разходи, за да осигури доставките, включително и заради многократно удължените дестинации на танкерите и за застраховки на товарите. Според Reuters през юни централната банка на Русия е отпуснала 9 млрд. долара под формата на гаранции на товарите, блокирани пари и Кремъл не може да инвестира във войната в Украйна.
Според оценки скоро Русия ще достигне максимума от азиатския пазар и ще трябва да търси други начини за повишаване на доходите от петрол и природен газ.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Загуби ли Русия енергийната битка в Европа?
Още една държава получава първата си доставка евтин руски петрол
4 европейски страни, включително и България, събират запаси от руски петрол